Решение № 226 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20211110125230 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.342, ал.2 ТЗ; по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.92 ЗЗД; по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.345, ал.2 ТЗ и по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „М.“ ЕООД твърди, че между него и ответника е сключен Договор за финансов лизинг № AG0002247/20.04.2018 г. със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, като в изпълнение на него лизингодателят е придобил собствеността, върху посочения от лизингополучателя лек автомобил „Mercedesbenz“, модел „CLK 200 Kompressor“, рама WDB2094421T013975, рег. № СА 9760 ТХ, като с Приемо-предавателен протокол от 20.04.2018 г. го е предоставил за ползване от лизингополучателя-ответник. Заявява, че лизингополучателя е преустановил плащанията по договора, като последното плащане е на 30.11.2018 г. и на 14.01.2019 г. лизинговия активлекия автомобил е предаден на лизингодателя, за което е съставен Приемо-предавателен протокол. Претендира да бъде установено съществуването на вземането за сумата от 121.01 лева, представляваща незаплатена главница за (шеста, седма, осма и част от девета) лизингови вноски (с падеж от 15.10.2018 г. до 14.01.2019 г.), ведно със законната лихва от датата на заявлението- 21.04.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 5.46 лева, представляваща мораторна неустойка за периода от 15.10.2018 г. до 14.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 21.04.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 767.07 лева, представляваща договорна неустойка, ведно със законната лихва от датата на заявлението- 21.04.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 765.09 лева, представляваща лихва по лизинговите вноски, с падежи от 15.10.2018 г. до 14.01.2019 г.; сумата от 55.61 лева, представляваща разходи за заплатени данъчни задължения, ведно със законната лихва от датата на заявлението- 21.04.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 280.18 лева, представляваща разходи за заплатени застрахователни премии, ведно със законната лихва от датата на заявлението- 21.04.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноските.

Ответникът Г. Я. Я. е получил препис на исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК е представил писмен отговор, чрез назначения особен представител адвокат Р. Н.. Оспорва изцяло предявените искове. Заявява, че претендираните лихви са прекомерни. Твърди, че е недопустимо да се претендират две неустойки за едно и също нещо-неизпълнение на договора. Поддържа, че договорната неустойка е прекомерна. Не се дължат и сторените разходи.

1

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в доказателствена тежест по исковете с правно основание 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.342, ал.2 ТЗ; по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.92 ЗЗД; по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.345, ал.2 ТЗ и по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД на ищеца е да докаже по делото, че между него и ответника е сключен Договор за финансов лизинг № AG0002247/20.04.2018 г. със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, че е предал лек автомобил „Mercedes-benz“, с рег.№ СА 9760 ТХ, както и че същия е ползван от лизингополучателя до 14.01.2019 г. В тежест на ответника е да установи, че не дължи горепосочените суми, респ. да докаже възраженията си.

Съгласно чл. 342, ал. 2 ТЗ, с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Договорът за лизинг е консенсуален, двустранен и възмезден, по който предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение съставляват изпълнение на договорните задължения. За да възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор.

По делото обаче не бяха ангажирани доказателства за това през процесния период между страните да е налице валидно облигационно правоотношение по Договор за финансов лизинг № AG0002247/20.04.2018 г., на който ищецът основава исковите претенции.

В тази връзка следва да се отбележи, че с Протоколно определение от 12.06.2024 г., постановено в първо съдебно заседание, съдът се е произнесъл по искането на процесуалния представител на ответника, направено с отговора на исковата молба, да бъде задължен ищецът да представи на основание чл.183, ал. 1 ГПК оригиналите на посочените като приложения към исковата молба документи, като е уважил същото. Ищцовата страна е предупредена за последиците от непредставяне на документите в оригинал, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.183, ал.1, изр. второ ГПК. Препис от Протоколното определение от 12.06.2014 г. е връчено на процесуалния представител на ищеца (Теодора Интова-администратор база данни) на 01.07.2024 г.

В указания от съда едноседмичен срок, така и след изтичането му (до приключване на съдебното дирене), ищецът не е представил в оригинал или официално заверен препис приложените към исковата молба документи.

С Молба (вх.№ 308073/01.10.2024 г.) във връзка с указанието за представяне на оригинали на документите, приложени към исковата молба, ищецът е поискал продължаване на срока за представяне на посочените документи.

В съдебно заседание на 02.10.2024 г. не се явява представител на ищеца и не се представят оригинали на документите, поради което с Протоколно определение от 02.10.2024 г. представените към исковата молба заверени копия от Договор за финансов лизинг №AG0002247/20.04.2018 г. със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив; Погасителен план за лизингови вноски; Приемо-предавателен протокол;

Пълномощно за застраховане и съгласие за условията за застраховане на лизинговия архив;

Декларация на лизингополучателя по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари към Договор за финансов лизинг №AG0002247/20.04.2018 г., Приемо-предавателен протокол от 04.2018 г.; Общи условия към договора за финансов лизинг; Приложение №1 Декларация за съгласие за обработване на лични данни; Декларация съгласие за съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на личните данни; Стандартен европейски формуляр за потребителски кредити; Тарифа към общите условия приложили към договори за финансов лизинг, сключвани от „Мобо България“ ЕООД; Вносна бележка с уникален рег.№ BORD05423642/20.04.2018 г., Уведомление за прекратяване на договор за лизинг № АГ0003247/10.01.2019 г.; Приемо- предавателен протокол от 14.01.2018 г.;

Табличен вид за платени от лизингодателя данъчни задължения и вносна бележка от 2

05.07.2019 г. за платен данък МПС 2019 г., за процесното лизингово МПС, са изключени от доказателствата по делото, по реда на чл. 183, ал. 1, изр. 2 от ГПК.

Доколкото не се представят доказателства, от които да се установят обстоятелствата, необходими за преценка наличие на предпоставките за уважаване на иска, а именно дали между страните е бил сключен валиден договор за лизинг, по който ищецът да е изпълнил задължението си да предостави за ползване посочения в исковата молба лек автомобил „Mercedes- benz“, модел „CLK 200 Kompressor“, рама WDB2094421T013975, рег.№ СА 9760 ТХ, по който договор ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща лизинговите вноски във връзка с ползването на вещта, то предявените искове не се доказват по основание.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че указания от съда едноседмичен срок за изпълнение на дадените с Протоколно определение от 12.06.2024 г. указания е изтекъл на 08.07.2024 г., а Молбата (вх.№ 308073/01.10.2024 г.) за предоставяне на допълнителен срок ищецът е подал след изтичане на указания срок, т.е. около три месеца след това. Още повече, че и до приключване на съдебното дирене (02.10.2024 г.), ищецът не е изпълнил дадените от съда указания за представяне оригиналите на приложените към исковата молба документи.

Ищецът не е проявил процесуална активност и не е изпълнил своето процесуално задължение по чл. 183 ГПК в дадения от съда срок, поради което съдът приема, при прилагане на последиците на разпределената от съда доказателствена тежест на страните в настоящия исков процес, че през релевантния период ответникът не е бил страна по твърдяното облигационно правоотношение с ищеца. Същевременно от останалите доказателства по делото също не се установява правнорелевантният факт през процесния период ответникът да е бил обвързан от договор за лизинг. С оглед на изложеното, съдът прима, че по делото не се установява между страните да е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за лизинг за процесния период, което е изискване за възникването на съдебно предявените вземания за лизингови вноски, лихви по тях, неустойка за забава и неустойка при прекратяване на договора, така и разходи за заплатени данъчни задължения и разходи за заплатени застрахователни премии във връзка с този договор, наличието на каквото е оспорено от ответника, то не е налице първата и главна предпоставка за основателност на предявените искове за главница, като с оглед неоснователността на главното вземане, неоснователни се явяват и вземанията за лихви, както и вземания за неустойки и разходи за заплатени данъчни задължения и застрахователни премии.

С оглед на гореизложеното предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени в цялост.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има единствено ответникът.

Ответникът не е доказал да сторил разноски нито в заповедното, нито в исковото производство, поради което такива не му се следват. В производството по делото ответникът се представлява от адвокат Н.-особен представител.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.“ ЕООД (с предишно наименование „М.“ ЕООД), ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. Белоградчик, ул. „Алеко Константинов“ № 5, срещу Г. Я. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 6, вх. Д, ет. 4, ап. 106, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.342, ал.2 ТЗ, за признаване за установено съществуването на сумата от 121.01 лева, представляваща незаплатена главница за (шеста, седма, осма и част от девета) лизингови вноски за периода от 15.10.2018 г. до 14.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението21.04.2020 г. до окончателното изплащане; по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.92 ЗЗД, за признаване за установено съществуването на сумата от 5.46 лева, представляваща мораторна 3 неустойка за периода от 15.10.2018 г. до 14.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 21.04.2020 г. до окончателното изплащане и на сумата от 767.07 лева, представляваща договорна неустойка за прекратяване на договора, ведно със законната лихва от датата на заявлението- 21.04.2020 г. до окончателното изплащане; по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.345, ал.2 ТЗ, за признаване за установено съществуването на сумата от 55.61 лева, представляваща разходи за заплатени данъчни задължения, ведно със законната лихва от датата на заявлението- 21.04.2020 г. до окончателното изплащане и на сумата от 280.18 лева, представляваща разходи за заплатени застрахователни премии, ведно със законната лихва от датата на заявлението- 21.04.2020 г. до окончателното изплащане и по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено съществуването на сумата от 765.09 лева, представляваща лихва по лизинговите вноски, с падежи от 15.10.2018 г. до 14.01.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 22.06.2020 г. по чл.410 ГПК, по частно гражданско дело № 15995/2020 г. по описа на СРС, 52 състав, като неоснователни и недоказани.