Решение № 4256 от 31.10.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 10344/2024
- Вид
- Решение № 4256
- Подписан
- 31.10.2024
- В сила
- 31.10.2024
- Състав
- Николай Диянов Голчев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4256 гр. Пловдив, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330110344 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от 04.07.2024г., подадени от „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670 против З. К.
А., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 742, 87 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.07.2021г.- 28.12.2023г. за имот, находящ се в *** и сумата от 62, 86 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 30.09.2021г.- 31.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /01.02.2024г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1031 от 02.02.2024г., по ч.гр.д.
№ 1966/ 24г., по описа на Районен съд- Пловдив, XIV- ти гр. с-в.
Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 30.07.2021г.- 28.12.2023г. в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в ***, е генерирал задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 742, 87 лв. Изтъква се, че ответникът е ползвател на услугите, доколкото е 1 собственик на имота в процесния период. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 62, 86 лв. за периода 30.09.2021г.- 31.12.2023г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Сочи се, че в процесния имот е налице поставено измервателно устройство с № *** и отчетът е ставал по показанията на същото. Показанията на техническото средство били отразявано в карнети, съставени от служител при ищцовото дружество. Сочи се, че през различни отчетни периоди ответникът е отказвал достъп до имота и отчетът е ставал в последващ момент, когато е абонатът е допускал служители на ищеца до имота. Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Предвид изложеното, за ищеца се е породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски в рамките на исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК, макар и ответникът да е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, отговор на исковата молба не е постъпил.
С молба вх. № 108322/ 23.10.2024г. процесуалният предтавител на ищеца изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Както вече бе посочено, ищецът чрез процесуалния си представител, с молба от 23.10.2024г., отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени лично на ответника на дата 10.07.2024г. (съобщение на л. 27 от делото). Допълнително, 2 ответникът е редовно призован за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание, като призовката му е връчена отново лично на дата 28.08.2024г. (л. 32 от делото). Макар и редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК (със съобщението, с което се уведомява за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание), ответникът не е проявил процесуална активност под каквото и да било форма.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявените искове.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД да бъдат уважени изцяло.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за заплатени разноски, както следва: 75 лева- държавна такса за исковото производство, 25 левадържавна такса за заповедното производство, 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение в рамките на заповедното производство и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение в рамките на исковото производство. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца сума в общ размер от 250 лева- сторени разноски в рамките на заповедното и исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З. К. А., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 н а основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл.
198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД сумата от 742, 87 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.07.2021г.28.12.2023г. за имот, находящ се в *** и сумата от 62, 86 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 30.09.2021г.- 31.12.2023г., 3 ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /01.02.2024г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1031 от 02.02.2024г., по ч.гр.д. № 1966/ 24г., по описа на Районен съд- Пловдив, XIV- ти гр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. К. А., ЕГН **********да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, сума в размер от 250 лв., представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното производство по ч.гр.д. № 1966/ 24г., по описа на Районен съд- Пловдив, XIV- ти гр. св.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4