Решение № 15 от 15.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Велико Търново, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Г. М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500519 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от Г. Т. Г. срещу Решение № 175/ 16.07.2024 г. по гр.д. № 28/ 2024 г. по описа на ОС – Габрово в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от нея иск за осъждане на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да й заплати застрахователно обезщетение за разликата над 30 000 лв. до претендирания размер от 60 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП на 27.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2023 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателката счита решението в тази му част за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД. Съдът й присъдил занижено обезщетение, защото не обсъдил детайлно всички критерии по прилагане на принципа за справедливост при определяне на размера му – не отчел в достатъчна степен характера и тежестта на причинените й увреждания, продължителността и интензивността на търпените болки и страдания, психическото й състояние вследствие на ПТП, начина на настъпването му и получените увреждания, развитата вследствие на травмата остеопороза в областта на счупения крак; не съобразил икономическата обстановка в страната към датата на настъпване на вредите и съдебната практика при случаи със сходни травматични увреждания. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да й бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на 30 000 лв. Процесуалният й представител 1 претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подала отговор със становище за неоснователност на жалбата. Счита, че ОС – Габрово е определил справедливо обезщетение при съобразяване на всички релевантни за размера му факти. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Претендира разноски.

Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Релевантните за спора факти и обстоятелства са подробно изяснени от първоинстанционния съд при анализ на събраните по делото доказателства и възприетата от него обстановка не се спори от страните, при което ВТАС не следва да я преповтаря. При изяснената фактическа обстановка съдът е формирал правни изводи за основателност на предявения иск по чл.432 ал.1 КЗ при доказано осъществяване изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя на виновния деликвент – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за обезщетяване на вредите от конкретното ПТП и за неоснователност на заявеното от ответника възражение за принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка с така формирания извод, при което страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос. Пред въззивния съд спорът е сведен само до справедливия размер на дължимото обезщетение с оглед обема и степента на засягане на телесния интегритет на ищцата.

Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, при съобразяване претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, проведеното лечение, настъпилото възстановяване, наличието на трайни последици за здравето, засягането на социалния и професионален живот и други релеванти обстоятелства, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 2 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС. За да определи справедливия размер на обезщетението, в настоящия казус съдът отчете следните фактори:

Към датата на увреждащия инцидент 27.10.2023 г. пострадалата Г. Г. е била на 39-годишна възраст. В пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП са й причинени следните увреждания: охлузвания на върха на носа и на брадичката, кръвонаядания отпред горе вляво на гръдния кош и долу на корема, охлузване в средната горна част на корема, кръвонасядания на дясната предмишница, на лявото бедро, на двете колена (с оток на лявото), на вътрешния глезен на десния крак и счупване на вътрешния глезен (долен край на тибия) на левия крак. Възстановителният период за кръвонасяданията и охлузванията е посочен от вещото лице на 2-3 седмици, но съдът приема, че е бил не по-дълъг от 2 седмици, защото видно от приложения към заключението снимков материал, изготвен при освидетелстване на пострадалата от съдебен лекар на 31.10.2023 г. – 4 дни след инцидента, единствено отоците на двете колена и особено на лявото са по-значителни, всички останали охлузвания и кръвонасядания са слабо забележими и незначителни. Най-сериозната травма – фрактурата е с обичаен период на възстановяване около 3-4 месеца. Във връзка с нея не се е наложила оперативна интервенция, а на ищцата е проведено консервативно лечение чрез гипсова имобилизация за срок от около 45 дни – до 07.12.2022 г. Вещото лице сочи, че търпените болки са били интензивни през първите 2-3 дни, като след обездвижването на крайника те постепенно са намалели. Според него при пострадалата през периода на възстановяване от тази травма се наблюдават някои симптоми, характерни за т.нар. Зудекова остеопороза – комплексен регионален болков синдром, който се развива обичайно след травма на крайник и представлява локално усложнение. Типичните симптоми са болка, оток, зачервяване, затопляне, намаляване на локалната костна плътност. Това състояние според експерта е било съпроводено с допълнителни болки и е удължило периода на възстановяване. От показанията на ангажираната от ищцата свидетелка – А. Д. се установява, че след инцидента във връзка с отока на крака Г. е била диагностицирана с „червен вятър“, като след изписването на антибиотик отокът започнал да спада. В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че заболяването „червен вятър“ е стрептококова инфекция, която засяга кожата и подкожието, характеризира се със силно зачервяване, подуване и болка и се лекува с антибиотици и според него е възможно тази диагноза да не е била точна, тъй като симптомите са идентични като при Зудекова остеопороза, потвърждение за която било рентгенологично установеното намаляване на костната плътност в областта на счупването. С оглед заключението съдът приема, че при ищцата е настъпило локално усложнение, което е удължило възстановителния период и конкретно отшумяването на болковата симптоматика над обичайните 3-4 месеца до 5 месеца, защото при извършения от вещото лице на 28.03.2024 г. преглед /5 месеца след ПТП/ то не е констатирало някакви промени или деформации, които да дават основание да 3 се приеме, че са налице сериозни усложнения. Наблюдаван е слаб оток в левия глезен, не се сочи да има ограничение в обема на движенията на глезена, не се установява и пострадалата да е търсила лекарска помощ с оплаквания, свързани с крайника, за времето след инцидента до прегледа й от вещото лице за нуждите на експертизата и съответно да й е предписвано някакво лечение. По нейни твърдения, изнесени при прегледа й, тя е провела 7-дневна рехабилитация. В съдебно заседание вещото лице заявява, че според него възстановяването протича гладко и се очаква да настъпи пълно възстановяване, като към момента на прегледа ищцата има болки при натоварване на крайника. Съдът отчита тази прогноза при съобразяване на обстоятелството, че към датата на заключението е изминало сравнително кратко време от вредоносното събитие, т.е. времето е близо до рамките на сочения за нормален възстановителен период.

Не се нуждае от доказване обстоятелството, че случилото се е причинило на Г. негативни емоции и психически стрес за период от около 3 месеца, докато е траел същинският възстановителен процес – докато крайникът й е бил имобилизиран /1.5 месеца/, в процеса на раздвижването му, докато ищцата е ползвала патерици за придвижването си. Съдът приема, че в началото, непосредствено след инцидента, тя е имала нужда от чужда грижа и съдействие в ежедневието си, но с оглед получената травма в никой момент от възстановителния период тя не е била безпомощна и изцяло зависима от чужда помощ, в каквато насока са показанията на св. А Дочева. Тя е можела да използва горните си крайници и движението на снагата й не е засегнато от увреждането, можела е сама да се грижи за личната си хигиена. Съществено затруднена е била само възможността й свободно да се придвижва вкл. и чрез използването на МПС, както и да изпълнява трудовите си ангажименти, защото свидетелката посочва, че тя развива собствен бизнес, като продава дюнери, и това е свързано с продължително стоене прав. Показанията на свидетелката за психоемоционалното състояние на Г. – срината, само плачела, треперела цялата, била много зле, съдът възприема като достоверни за времевия диапазон няколко дни непосредствено след ПТП, защото е логично изпадането в такова състояние при силен стресов фактор, какъвто несъмнено е участието в ПТП. Съдът не кредитира показанията на свидетелката, че ищцата изпаднала в депресия, затворила се, сринало се самочувствието й, променило се държанието й. Липсват доказателства – медицински документи, установяващи засягане на психичната сфера на Г. в степен, по-висока от обичайната при подобно житейско събитие, не се твърди да е търсила специализирана помощ от психиатър или психолог. Проведеното й лечение е консервативно и не е свързано с болки и страдания, възстановителният период не е с голяма продължителност и с неясна прогноза, получената от нея травма няма трайни последици за здравето й, естеството й е такова, че няма основание за засягане на самочувствието й. От показанията следва, че тя постепенно е преодоляла и страха си 4 от шофиране, какъвто разбираемо първоначално е изпитвала, защото свидетелката сочи, че тя вече сама управлява автомобил.

За определяне размера на обезщетението съдът взе предвид и ценовата конюнктура в страната и съдебната практика, които участват при формирането на обществения критерий за справедливост. Обезщетението цели да поправи вредите, а не следва да е средство за повишаване на жизнения стандарт на пострадалия.

Ориентир за икономическата обстановка са освен лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, които не са променяни през последните 8 години, също и минималната работна заплата през 2023 г. – 710 лв. и средната работна заплата в страната към последното тримесечие на 2022 г. по данни на НСИ – около 1 800 лв. По дела със сходни травматични увреждания, настъпили през 2023 г., без провеждано оперативно лечение съдът е определял обезщетения в рамките между 20 000 лв. и 50 000 лв., като по-високите обезщетения са присъждани при пострадали с множество травми, чиято лична сфера е засегната в по-голяма степен напр. поради специфично използване на увредения крайник с оглед професионална и трудова реализация, възрастни хора с по-затегнато протичане на възстановителния период.

При съобразяване на всички тези обстоятелства, настоящата инстанция намира, че обезщетение в размер на 30 000 лв. съответства на принципа за справедливост, при което оплакванията на жалбоподателя срещу така определения от първоинстанционния съд размер са неоснователни. Решението на ОС – Габрово като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.