Решение № 658 от 06.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. Бургас, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.А като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20262120201987 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. А. М., ЕГН **********, чрез адв. Х. И. от БАК, срещу Наказателно постановление № 26-0769-000165/01.04.2026 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Х. И. от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Р.

Ж...., което оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 20.05.2026 г., а жалбата подадена на 27.05.2026 г.), срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.

Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.10.2025 г., около 23:03 ч., в гр. Бургас, на ул. С... С.............., в посока ул. Т...., при извършена проверка от служители на МВР било установено, че жалбоподателят 1 управлява л.а. А.... с рег. № С...., който не е регистриран по надлежния ред. МПС било със служебно прекратена регистрация, поради липсата на сключена застраховка гражданска отговорност.

За установеното нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН. Преписката била изпратена в РП - Бургас, като с постановление от 27.03.2025 г. прокурор при БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство. На 01.04.2026 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Показанията на актосъставителя са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните в преписката доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в 6-месечния срок, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Действително, от обективна страна, се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, като регистрацията е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай не се доказа субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя неправилно е било квалифицирано като административно нарушение.

За да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че управлява лек автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което 2 нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за процесното деяние.

Съгласно чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд, като съгласно чл. 18б, ал. 2 от горепосочената наредба, при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 8, вр. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от съответните органи на МВР за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че автомобилът е бил с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, но за това действие не е бил уведомен жалбоподателят. Липсват каквито и да е данни за уведомяване на жалбоподателя от страна на Гаранционния фонд или МВР за служебното прекратяване на регистрацията на процесното МПС. Нещо повече, в хода на съдебното следствие актосъставителят установи, че автомобилът е бил с табелите си, СУМПС и малкия талон. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на жалбоподателя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от закона не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са могли да предполагат (т. е. не може да се приеме и форма на вина непредпазливост), че регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а извършеното от него не съставлява административно нарушение. В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика - Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по т.д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС, Решение № 1497/15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1765/2021 г. на XVI състав на Административен съд - Бургас, Решение № 1461/30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 3

1838/2020 г. на XIII състав на Административен съд - Бургас, Решение № 1192/24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773/2020 г. на XV състав на Административен съд - Бургас и др.

Предвид горепосоченото, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.

В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От представения по делото договор за правна защита (л. 7) се установява, че адвокатското възнаграждение е в размер на 250 евро, което следва да се заплати на жалбоподателя от АНО.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0769-000165/01.04.2026 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя П. А. М. са наложени административни наказания - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати в полза на П. А. М., ЕГН **********, сумата в размер на 250 евро, представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4