Определение № 416 от 03.08.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 416 гр. М., 03.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500290 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК по частна жалба, подадена от К. ЕООД гр. С. срещу определение на РС М. № 677/20.05.2026г. по гр. дело № 1058/2025г. , с което по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК съдът по молба на жалбоподателя е изменил решението по делото в частта относно присъденото на адвокат Д. Г. като пълномощник на насрещната страна на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение, като го е намалил от 490.84 евро с ДДС до 409.03 евро с ДДС.

В жалбата се поддържа, че макар и намален размера на възнаграждението остава прекомерен и несъответстващ на действителната фактическа и правна сложност на спора.

Твърди се, че делото не представлява трудност от правна страна, тъй като се свежда до приложение ЗПК, в която насока е налице многобройна константна практика, а исковата молба е написана практически бланкетно. Липсва и фактическа сложност, като материалният интерес е нисък. Твърди се, че справедливият размер на възнаграждение за положения от пълномощника на ищеца труд следва да е в размер значително по-нисък от посочения като ориентир такъв в Наредба 1/2004г. , а именно 51.13-76.69 евро, колкото обичайно се присъждало по такива дела, в каквато насока се иска да се произнесе въззивният съд.

Ответникът по жалбата адв. Д. Г. като пълномощник на ищцата П. П. с писмен отговор оспорва жабата като поддържа правилност на атакуваното определение. Относно присъдения размер възнаграждение поддържа, че е справедлив и съобразен с фактическата и правна сложност на спора, а възнаграждения в драстично намален размер би довело до демотивиране на адвокатите да работят в защита потребителки права срещу дружества, предоставящи бързи кредити. Твърди продължаваща практика на частния жалбоподател да сключва договори с потребители със скрито оскъпяване, като единствената защита на потребител при нарушение права е сезиране на съда

Окръжният съд, след проверка на атакувания акт , предвид твърденията на 1 страните и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от страна, имаща правен интерес да атакува постановеното по отношение разноските определение на РС М. , поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

Производството по гр.дело № 1058/2025г. на РС М. е образувано по искова молба, подадена на 17.04.2025г. от П. П. П. от гр. М., чрез пълномощник адв. Д. Г., АК-Л., срещу К. ЕООД гр. С., с която е предявен установителен иск с предмет недействителност на сключен между страните договор за потребителски кредит /ДПК/ поради неточно посочен в него ГПР, съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55,ал.1 ЗЗД за плащане на сумата 316.54 лева при начална липса на основание.Към исковата молба са приложени писмени доказателства , както и пълномощно, с което адв. Г. е упълномощен да представлява ищцата по съдебни производства във връзка с договори за потребителски кредити, по които е страна, както и договор от 28.03.2025г. за правна защита и съдействие с предмет изготвяне и депозиране на искова молба, възражение срещу заповед за изпълнение или отговор на искова молба и процесуално представителство във връзка със сключени договори за потребителски кредит и договори за предоставяне на гаранция, по които клиентът е страна , връщане на платени при изначална липса на основание суми, прогласяване на целия договор или отделни негови клаузи за нищожни, включително защита на личните данни и образуване на изпълнителни дела, като е уговорено безплатно при условията на чл. 38,ал.1,т.3, предл. 2 ЗА процесуално представителство . Постъпил е отговор от ответника, с който наведените в исковата молба фактически обстоятелства се признават, като са оспорени твърденията за недействителност на целия договор за потребителски кредит с доводи, че евентуално може да е недействителна само клауза от договора. По отношение осъдителния иск е заявено признание и доказателства за плащане на 18.06.2025г. сума в размер на 308.87 лева като надвнесена по договора.

По делото е проведено едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил, като е подал писмено становище по съществото на спора с доводите по исковата молба и искане за присъждане на възнаграждение по чл. 38,ал.2 ЗА по всеки един от съединените искове от по 480 лева с ДДС с представен списък по чл. 80 ГПК. С постановеното решение,влязло в сила като необжалвано, установителният иск е уважен изцяло, а осъдителният отхвърлен поради плащане в хода на делото, като ответникът е осъден да заплати на адвокат Д. Г. на основание чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение от 490.84 евро с ДДС /960 лева/ .

В срока за обжалване на решението ответникът с молба по чл. 248,ал. 1 от ГПК е поискал от съда да измени решението си в частта за разноските с твърдения, че присъденото възнаграждение е прекомерно, като съдът не е съобразил фактическата и правна сложност на спора, в която насока за изложени подробни доводи.

След изпълнение на процедурата по чл. 248,ал.2 от ГПК, съдът с обжалваното определение е изменил решението в частта за разноските, като е намалил възнаграждението 2 до 409.03 евро.

Така поставеното определение е неправилно.

Отговорността за разноските е предопределена от изхода на спора , като по правило присъждането им е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство. В случая предявеният от ищцата установителен иск е уважен, а осъдителният отхвърлен поради плащане в хода на делото, съответно на основание чл. 78,ал.1 ГПК ищцата има право на разноски и за двата иска, което обосновава основателност на искането на пълномощника й, осъществил защитата й по делото безплатно, да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за положения труд.

Съгласно чл. 36,ал.2 ЗА , в редакция на разпоредбата към датата на сключване договора за правна защита и съдействие, размерът на възнаграждението следва да е справедлив и обоснован, като след постановяване на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища в Република България на основание чл. 633 от ГПК , то посоченото в чл. 36,ал.2 ЗА изискване този размер да е не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, не подлежи на съобразяване от съдилищата. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (Определение № 2436 от 30.07.2025 г., постановено по к. ч. т. д. № 743/2025 г., т. к., I т. о. на ВКС, Определение № 972 от 28.02.2025 г., постановено по гр. д. № 856/2024 г., г. к., IV г. о. на ВКС, Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т. д. № 1908/2022 г., т. к., I т. о. на ВКС и други).

В случая фактическа сложност на спора не е налице, тъй като между страните не е имало спор по обстоятелствата, обуславящи фактическа обстановка по спора, а именно наличието на сключен договор за потребителски кредит с конкретно съдържание и платените по него от ищцата суми. Не е налице и правна сложност доколкото спорът се е съсредоточил до установяване действителния размер на ГПР по кредита с оглед императивната норма на чл. 19,ал.4 ЗПК, съответно дали разходите за дължими по договора такси следва да се включат при изчисляване на ГПР като задължителна клауза в ДПК съгласно чл. 11,т.10 ЗПК и налице ли е основанието по чл. 22 ЗПК. По правния въпрос обусловил уважаване на предявения установителен иск е налице многобройна съдебна практика, приемаща че разходите за допълнителни услуги се включват като такива при изчисляване ГПР по кредита, като съдът за да прогласи договорите за нищожни на основание чл. 22 ЗПК е приложил императивната норма на чл. 19,ал.4 във връзка с чл.

10,ал.1 ЗПК. Извършените от адвокат Д. Г. процесуални действия се изразяват в подаване на искова молба и становище по същество, делото е разгледано в едно съдебно заседание без явяване на адвокат Г.. Макар и да са предявени два иска, то осъдителният иск за връщане на 3 недължимо платени по договора суми е обусловен от изхода на иска за нищожност на ДПК, между страните не е имало спора за това какви суми са платени по договора, а конкретни фактически обстоятелства, основание на този иск в исковата молба не са били наведени.

Отчитайки тези обстоятелства, МОС намира, че справедливо адвокатско възнаграждение следва да е в размер на 400 лева. Същото е дължимо с ДДС или общо дължимото адвокатско възнаграждение е 480 лева с включен ДДС или 245.42 евро. Това налага отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което решението се измени в частта за присъденото на адв. Г. възнаграждение като се отмени в частта, с която ответникът е осъден да заплати на адвокат Г. сумата над 245.42 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, защита и съдействие на ищцата.

Съгласно чл. 280,ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 274,ал.4 и 248,ал. 3 от ГПК настоящето определение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд М.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 677 от 20.05.2026 г., постановено по гр. дело № 1058/2025 г. по описа на Районен съд – М., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 44 от 28.01.2026 г. по гр. д. № 1058/2025 г. по описа на Районен съд – М. В ЧАСТТА, с която К. ЕООД е осъдено да заплати на основание чл. 38,ал.2 ЗА на адвокат Д. Г. адвокатско възнаграждение над 480 лева с включен ДДС /245.42 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4