Акт № 1272 от 21.03.2014, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 72/2014
- Подписан
- 21.03.2014
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258, ал. 1, предложение първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, предл. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 188 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 189, ал. 1, пр. последно · Закон за задълженията и договорите
- чл. 192, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60 · Закон за наследството
- чл. 108 · Закон за собствеността
Публикувай
Решение № 143
Номер
143
Година
21.5.2014 г.
Град
Велико Търново
Окръжен съд - Велико Търново
На
04.22
Година
2014
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Секретар:
Прокурор: като разгледа докладваното от
Янко Янев дело номер
20144100500310 по описа за
2014 година
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.
С Решение № .../13.01.2014 г., постановено по гр. д. № .../2013 г. по описа на Районен съд – Велико Търново са осъдени Д. И. Й., ЕГН * от гр. В. Т., ул. "И.Я." № 3, вх. В, . 5, ап. 14 и Ю. И. Й., ЕГН * – двамата наследници на Г. И. И., починала на 14.02.2011 г. да заплатят на А. А. М., ЕГН *, със съдебен адрес - гр. Р., ул. "А." № 71, . 1, съобразно дела от наследството, получено от тяхната майка Г. И. И. по равно сумата от 721.90 лв., а именно – всеки от двамата наследници да заплати по 360.95 лв. (триста и шестдесет лева и 95 стотинки), представляваща платената цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, от който купувачът А. А. М. е съдебно отстранен по сила на съдебно решение по гражданско дело № 5419/2010 г. по описа на Великотърновски районен съд, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба (14.01.2013 г.) до окончателното ѝ изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер от 809 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С решението е отхвърлен предявеният от А. А. М., ЕГН *, със съдебен адрес - гр. Р., ул. "А." № 71, . 1 против Д. И. Й., ЕГН * от гр. В. Т., ул. "И.Я." № 3, вх. В, . 5, ап. 14 и Ю. И. Й., ЕГН * – двамата наследници на Г. И. И., починала на 14.02.2011 г., иск за зÓплащане на лихва за забава в размер на 272 лв. (двеста седемдесет и два лева), претендирана за период от 19.10.2009 г. до предявяване на исковата молба (14.01.2013 г.) като неоснователен и недоказан. Със същото решение Д. И. Й., ЕГН * от гр. В. Т., ул. "И. Я." № 3, вх. В, . 5, ап. 14 и Ю. И. Й., ЕГН * - двамата наследници на Г.И. И., починала на 14.02.2011 г., са осъдени да заплатят на А. А. М., ЕГН *, със съдебен адрес - гр. Р., ул. "А." № 71, . 1 съобразно дела от наследството, получено от тяхната майка Г. И. И., по равно сумата от 1 603.17 лв., а именно – всеки от двамата наследници по 801,58 лв. (осемстотин и един лева и 58 стотинки), ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба (14.01.2013 г.) до окончателното и изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за заплащане на лихва за забава в размер на 597 лв. (петстотин деветдесет и седем лева), претендирана за период от 30.06.2009 г. до предявяване на исковата молба като неоснователен и недоказан. С посоченото решение е отхвърлен предявения от А. А. М., ЕГН *, със съдебен адрес - гр. Р., ул. "А." № 71, . 1 против Д. И. Й., ЕГН * от гр. В. Т., ул. "И.Я." № 3, вх. В, . 5, ап. 14 и Ю. И. Й., ЕГН * – двамата наследници на Г. И. И., починала на 14.02.2011 г., иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1, пр. последно от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят сумата 688.12 лв. (шестстотин осемдесет и осем лева и 12 стотинки), представлявяща претендирано обезщетение за претърпени от ищеца вреди, изразяващи се в заплатените от ищеца разноски на третото лице Красимир Колев Кръстев, които ищецът М. е бил осъден да заплати по гражданско дело № 5419/2010 г. по описа на ВТРС, ведно със законната лихва считано от завеждане на исковата молба (14.01.2013 г.) до окончателно изплащане, като неоснователен и недоказан. С решението Д. И. Й., ЕГН * от гр. Велико Търново, ул. "Илия Я." № 3, вх. В, . 5, ап. 14 и Ю. И. Й., ЕГН * - двамата наследници на Гана И. И., починала на 14.02.2011 г. са осъдени да заплатят на А. А. М., ЕГН *, със съдебен адрес - гр. Р., ул. "Александровска" № 71, . 1 съобразно дела от наследството по равно сумата от 545 лв., а именно - всеки по 272.50 лв. (двеста седемдесет и два лева и 50 стотинки), представляваща направени от ищеца по делото разноски. А. А. М., ЕГН *, със съдебен адрес - гр. Р., ул. "Александровска" № 71, . 1 е осъден да заплати на Д. И. Й., ЕГН * от гр. Велико Търново, ул. "Илия Я." № 3, вх. В, . 5, ап. 14 сумата от 68 лв. (шестдесет и осем лева), представляваща направени от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение.
С Определение от 26.02.2014 г., постановено по гр. д. № 1411/2013 г. по описа на Великотърновски районен съд е изменено Решение № 34/13.01.2014 г., постановено по гр. д. № 1411/2013 г. по описа на Великотърновски районен съд в частта относно разноските, като е осъден Ю. И. Й., ЕГН * да заплати на А. А. М., ЕГН *, със съдебен адрес - гр. Р., ул. "Александровска" № 71, . 1 сумата 396.24 лв. (триста деветдесет и шест лева и 24 стотинки), представляващи направени от ищеца разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител съразмерно на уважената част от предявените искове. Д. И. Й., ЕГН * от гр. В. Т., ул. "И. Я." № 3, вх. В, . 5, ап. 14 е осъдена да заплати на А. А. М., ЕГН *, със съдебен адрес - гр. Р., ул. "А." № 71, . 1 сумата 148.76 лв. (сто четиридесет и осем лева и 76 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от предявените искове.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Д. И. Й., ЕГН *, от гр. В. Т., ул. „Г. Б.“ № 6, подн. А, вх. „Б“, . 6, ап. 24, чрез адв. Е. Е. от АК - В. Т. против Решение № ../13.01.2014 г., постановено по гр. д. № .../2013 г. по описа на Районен съд – В. Т..
В жалбата се прави оплакване, че решението е недопустимо по отношение на иска, определен от първоинстанционния съд като заведен с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и решен по чл. 59 от ЗЗД, и неправилно по отношение на иска по чл. 189, ал. 1 от ЗЗД, както и по отношение на присъдените на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски, дължими от Д. И. Й. в размер на 330 лв. за хонорар за особен представител на брат и Ю. И. Й.. Що се отнася до разноските за назначаване на особен представител, се излага, че Д. И. Й. не била виновна, че брат и не е организирал сам защитата си. Не следвало тя да дължи разноски за нещо, от което се бил възползвал само другия ответник и следвало последният да бъде осъден да заплати изцяло възнаграждението на особения си представител. Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо в частта, с която е уважен искът по чл. 59 от ЗЗД, тъй като в доклада си съдът първоначално бил приел, че правната квалификация е по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и по тази квалификация страните следвало да организират защитата си. При постановяване на решението съдът изменил правната квалификация, което се явявало съществено процесуално нарушение. По същество решението в тази му част се явявало и неправилно. В хода на първоинстанционното производство не било доказано на какво основание е заплатена сумата от 1 603.17 лв. от А. А. М.. Същият не фигурирал никъде в платежното нареждане пред банката кредитор на Г. И. И.. От пълномощното, с което А. А. М. упълномощава С. М. С. да го представлява пред съответните инстанции и да води преговори и да закупува от негово име и за негова сметка недвижими имоти, никъде не било записано, че Спасов е упълномощен да погасява чужди кредити като част от цената на закупуваните имоти. В исковата молба се сочело, че между Г. И. И. и А. А. М., чрез неговия пълномощник, била налице договорка той да заплати сумата по кредита, от което се извличал единственият извод, че между страните бил налице облигационен договор. Това се потвърждавало и от твърденията на процесуалния представител на А. А. М., изразените в съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 27.09.2013 г., че сумата от 1 603.17 лв. не се претендирала като част от продажната цена на имота, а като платена за погасяване на кредита. Между страните било налице отделно правоотношение, необвързано със заплащането на недвижимите имоти. От събраните по делото доказателства не ставало ясно какъв е характерът на този договор и дали страните са се договорили сумата да бъде върната. Институтът на неоснователното обогатяване не бил приложим поради наличието на сключен договор. От показанията на свидетеля Спасов също се установявало, че е налице договорка за плащане на кредита, като той изрично заявил, че сумата, платена пред банката кредитор на Г. И., представлявала част от цената на двата недвижими имота, предмет на закупуване от страна на А. А. М.. Тези твърдения се разминавали с изложеното от процесуалния представител на последния. Претенцията за сумата от 1 603.17 лв., платени за погасяване кредита на Г.И. към „УниКредит Булбанк“ на 30.06.2009 г., с оглед сключената уговорка, била напълно недоказана. Никъде в представените по делото доказателства не се удостоверявало на какво основание е платено пред банката. При това вносната бележка по никакъв начин не се свързвала с А. А. М., тъй като в нея като вносител бил посочен само Спасов, а в неговото пълномощно не фигурирало упълномощаване за погасяване на чужди кредити. По отношение на иска по чл. 189, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, не било спазено изискването на чл. 189, ал. 1 от ЗЗД договорът между страните да е прекратен. Поради това не можело да бъде уважена претенцията за платената цена за имота, от който А. А. М. е бил съдебно отстранен – нива от 9.208 дка в землището на с. П., общ. Полски Тръмбеш. По отношение на другия имот – лозе, А. А. М. и понастоящем бил собственик и никой не му бил оспорил собствеността.
Прави се искане обжалваното решение в частта му, с която е разгледан иск по чл. 59 от ЗЗД да бъде обезсилено като недопустимо и върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а в частта по иска по чл. 189, ал. 1 от ЗЗД да се отмени постанови ново, като претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Иска се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. М. Й. М. от АК - В. Т., като особен представител на Ю. И. Й. с ЕГН *, с постоянен адрес в гр. В. Т., ул. „Проф. И. Я.“ № 3, вх. „В“, . 5, ап. 14 против Решение № ../13.01.2014 г., постановено по гр. д. № ../2013 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
В подадената въззивна жалба се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Твърдят се допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. Решението не било съобразено с действителната фактическа обстановка. Не се оспорва твърдението на А. А. М., че е погасил кредита на Г. И., но липсвал предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот. Упълномощеното лице нямало изрично писмено пълномощно за плащане на дълга. Възможно било да е имало устна уговорка сума‗а от 1 603.17 лв. да е дарена. Не било доказано и че погасяването точно на този кредит удовлетворява вземането на взискателя по изпълнителното дело, по което процесният имот е бил обезпечение. Твърди се, че Г.И. не била получила покана за изпълнение, за да се счита договорът развален. Не било доказано, че С. реално е платил напълно и в брой 808.30 лв. на продавача, което било отразено в нотариалния акт. Със своето поведение пълномощникът на А. А. М. не бил защитил неговото право на собственост. Наследниците на Г. И. въобще не знаели за всичко това и не можело да отговарят за чужди действия. Разноски по делото не се дължали.
Прави се искане съдът отмени решението и да постанови ново, с което да отхвърли предявените претенции като неоснователни.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са постъпили отговори на въззивните жалби.
В срок е подадена частна жалба от адв. М.Й. М. от АК - Велико Търново, като особен представител на Ю. И. Й. против Определение № .../26.02.2014 г., с което е изменено Решение № .../13.01.2014 г., постановено по гр. д. № .../2013 г., в частта относно разноските. В същата се твърди, че обжалваното определение било неправилно и необосновано. Съдът не бил съобразил разпоредбите на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Нямало основание за изменяне на разноските така, както са били първоначално определени, а именно – по равно за двамата ответници. Определението не било съобразено и с разпоредбата на чл. 9 от ГПК, според който съдът е длъжен да прилага закона еднакво спрямо всички страни.
Разпечатката съдържа 31 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8559e2d-7f43-4743-9648-9e53413a76a3