Решение № 155 от 16.07.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Свищов, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20264150100037 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД във вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т., т.10, т.12 и т.20 ЗПК.

Ищецът А. Ю. М. чрез адв. С. С. от АК София, предявява иск против „Т.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ****************************, представлявано от Н.Г.С.. Твърди в исковата молба, че е страна по Договор за кредит № 7053160842 от 25.05.2021 г., сключен с „Т.” ЕАД. По силата на процесния договор, в качеството му на кредитополучател, получила потребителски кредит в размер на 2 300 лева, при срок на изплащане 36 месеца и крайна дата 25.05.2024г., която сума следвало върне заедно с лихва, разноски и застрахователни премии, като общо дължимата сума по силата на договора за заемополу(ателя възлизала на 5 728,35 лева.

Навежда твърдения, че договорът за кредит е недействителен, тъй като ГПР в само формално отговаря на установения максимум в чл. 19, ал. 4. Сочи, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

На следващо място твърди, че в клаузите на договора не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключване на договора. Поради липсата на каквато и да е информация в договора относно начина на формирането му, освен посочване на някакво число, представляващо процент, следвало да се приеме, че е налице несъответствие с изискванията към съдържанието на договора за кредит съгласно разпоредбите ЗПК и в частност чл. 19. Липсата на тази 1 информация е съществена за кредитополучателя, тъй като ГПР съдържа пълна информация за оскъпяване на кредита, т. е. всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (§. 1, т. 1 от ДР наЗПК). В случая, в договора за кредит бил предвиден като разход и заплащането на две застрахователни премии, за които не може да бъде извършена преценка дали попадат в обхвата на посочения фиксиран размер ГПР или водят до скритото му нарастване. Заплащането на застраховката е разсрочено в месечни погасителни вноски с действие за целия период на кредита. Твърди, че застраховките не са индивидуално договорени с него, а са част от Общите условия, изготвени от икономически по-силната страна, върху която потребителят не може да влияе. Независимо, че в договора е дадено право на избор на ищеца дали да сключи застраховка или не, то тази застраховка изначално е инкорпорирана в договорното правоотношение. С оглед това, при формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва да се включи и застрахователната премия. Счита, че посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се квалифицира като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл.

68 г, ал. 4 от ЗЗП във вр, чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазване на забраната почл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключване на договора за кредит. Счита, че клаузата, предвиждаща задължителна застраховка за общата сума от 964,09 лв., включваща - „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА (bill)“ 604,44 лв. и „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)“ - 359,65 лв., е нищожна, която води до нищожност/недействителност и на целия договор за потребителски кредит, тъй като застраховката „Защита на сметките" не е индивидуално договорена с него, а е част от Общите условия, изготвени от икономически посилната страна - „Т. “ ЕАД, върху която той, като потребител, не е можела да влияе. Счита, че застрахователна премия е станала част от главницата, тоест най-вероятно и очевидно тя също се олихвява, наред с реално усвоената сума на заема. Следователно, застрахователната премия реално не представлява отделна услуга, а е част от договорното правоотношение и следва да бъде включена в ГПР. При това положение на основание процесния договор изначално й е вменено задължение да заплаща към месечните вноски и застрахователни премии и респективно, клаузата, съгласно която следва да заплати застрахователна премия в размер на 964,09 лв., представляваща неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП. Следователно застрахователната премия представлява разход, който е неразделна част от ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал, 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, като цитира практика в тази насока.

2

На следващо място твърди, че процесният договор за кредит е в нарушение на клаузата на чл.11, т.12, а именно необходимостта договорът да съдържа: „информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. Счита, че нормата следва да се тълкува стеснително и е недопустимо да се приема, че доколкото е налице информация за размера, датите и броя на плащане на вноските по договора е спазено изискването й.

Тази информация следва да бъде обективирана в съдържанието на самия договор, като неизпълнението на това изискване има за последица недействителност на договора за потребителски кредит, съобразно императивната разпоредба на чл. 22 от ЗПК. Твърди, че предоставянето на информация в общите условия не санира нарушението на разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 12.

Навежда, че договорът за потребителски кредит е в нарушение и на установеното изискване в чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като изцяло липсва посочване на лихвен процент на ден, което също е неизпълнение на задължителните изисквания на ЗПК, водещи до пълната недействителност на договора, тъй като цитираната разпоредба е императивно установена и едно от основанията, водещо до недействителност на целия договор съгласно изискванията на ЗПК. Сочи, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части, но в случая нито една от тези две хипотези не била налице. Следователно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложима в случая и нищожността на посочените клаузи от процесния договор обуславя недействителност на целия договор поради противоречие с конкретни императивни разпоредби на ЗПК. Ако съдът приеме, че процесният договор е действителен, счита, че клаузите на чл. 7.1. от процесния договор, регламентираща застрахователните премии, установяват едно допълнително и скрито възнаграждение и същите са нищожни, защото създават едно задължение за заплащане на определена сума на която обаче не съответства никаква насрещна престация от дружествотополучател на тази сума, тъй като е това задължение е натоварен всеки един от потребителите/заемополучателите, който е в договорни правоотношения с ответното дружество С двете т.нар. „застрахователни премии“ с фиксиран размер 964,09 лв., включваща - „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА (bill)“ 604,44 лв. и „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)“ 359,65 лв. се цели скрито оскъпяване на кредита и по този начин кредитодателят постига заобикаляне на императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК за начисляване на ГПР по кредита в размер по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. В случая само за периода на предоставяне на кредита и при точно и добросъвестно изпълнение на задълженията от страна на длъжника, на годишна база ГПР, при включване на двете застрахователни премии и т.нар. „лихви върху тях“ ще бъде в размер на близо 110 % 1из- числено чрез калкулатор за ГПР). което надвишава близо 3 пъти допустимия от чл. 19, ал. 4 ЗПК годишен процента на разходите. С така уговорената клауза кредитът се оскъпява, като се постига забранена от закона 3 цел – неоснователното обогатяване на кредитора. Посочената сума представлява прекомерно висока печалба на кредитора и е предпоставка за значително неравновесие между правата и задълженията на търговецакредитодател и потребителя, поради което клаузата се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като такива се явява нищожна на основание чл.

146, ал. 1 ЗЗП. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 7053160842 от 25.05.2021г., сключен с ответното дружество, поради противоречието ми със ЗПК, ЗЗД, ЗЗП и практиката на Съда на Европейския съюз. В условията на евентуалност, ако съдът приеме приеме, че процесният договор е действителен, моли съда да прогласи нищожността на отделни клаузи съдържаща се в него, а именно клаузата уредена в чл. 7.1., регламентираща заплащането на застрахователни премии с фиксиран размер 964,09 лева, включваща „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА (bill)“ 604,44 лева и „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)“ - 359,65 лева, ведно с начислените върху същите лихви. Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба по делото, чрез процесуалния представител адв.

С. С. моли съда да уважи предявените искове, като основателни и доказани.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника „Т.” ЕАД, ЕИК *******, чрез пълномощника юрисконсулт К. З., в който исковете се оспорват като неоснователни.

Ответникът твърди, че ГПР е изчислен и отразен в договора обективно и съобразно законовите изисквания, както и че застрахователната премия не е общ разход по кредит и не следва да се включва при изчисляването на ГПР.

Сочи, че застрахователния договор е обективиран в Сертификат № 1705316088422021, но същият не е условие за получаването на кредита, за което Банката е информирала абсолютно прозрачно потребителя ищец.

Поддържа, че на потребителят -ищец през цялото време на кандидатстването за кредит, както и след представянето на договора за кредит за подпис, по напълно ясен, незаблуждаващ и прозрачен начин, му е казано, че сключването на застраховка не е условие за получаването на договора за кредит. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че предварителното знание за размера на застрахователната премия е доказателство за задължителния характер на застраховката. Излага, че договорът за застраховка е сключен по реда на чл.

382 от Кодекса на застраховане (КЗ), уредена в Глава 37 от КЗ. Сочи, че конкретната застраховка е сключена между: Застраховател: (Кардиф Животозастраховане, Клон България” КЧТ и “К.” КЧТ); Застраховащ: „Т.“ ЕАД (застраховащо лице по смисъла на чл. 382, от КЗ); Застрахован: кредитополучател, в случая длъжника А. Ю. М. ЕГН: **********;

Застрахователен посредник – Т. ЕАД. Запознат е с рисковете, които покрива застраховката. Твърди, че по договора за застраховка на ищеца е предоставена реална услуга, от която той е могъл да се възползва при настъпване на застрахователно събитие.

Считам за неоснователни и доводите на ищеца, че клаузата на чл.7 от ДПК е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като въпросната клауза не е сключена във вреда на кредитополучателя, а при наличие на пълно и информирано съгласие от негова страна за сключването на застрахователния 4 договор след предоставянето на пълната информация относно параметрите на застрахователното правоотношение. В този смисъл клаузата не нарушава правата и законните интереси на потребителя. На следващо място клаузата отговаря на изискването за добросъвестност и не води до неравновесие между правата и задълженията на Банката и кредитополучателя. В случая сумата представляваща застрахователна премия, е отпусната от Банката на кредитополучателя, за да може той да сключи желания и избран от него застрахователен договор. Взимайки предвид, че както договорът за потребителски кредит, така и договорът за застраховка, са възмездни договори, то е напълно оправдано стойността на застрахователната премия да бъде включена в главницата и съответно да се олихвява. Счита за неоснователни доводите на ищцовата страна, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Условията на сключения между страните договор за потребителски кредит са изложени в последователността предвидена в чл. 11, ал. 1 от ЗПК. В този смисъл в чл. 10 от договора за кредит Банката е посочила ГПР изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а именно: 49.66 %, както и общо дължимата сума по кредита 5 728.35 лева. Сочи, че как е изчислен ГПР, кои разходи се включват при изчисляването му, е предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК. Тази информация е налична в самия закон и кредиторът няма задължение да я предоставя на потребителя – първо защото няма такова изискване и второ, защото тази информация не може да бъде представена по ясен и разбираем за потребителя начин, което е задължително изискване за валидността на договора за потребителски кредит. Начинът на изчисляване на ГПР е посочен в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК и се изчислява по следната формула, която описва. Твърди, че посоченият в договор ГПР отговаря на действителният. Навежда твърдение, че погасителният план представен в чл. 11.2 от Договора за кредит отговаря на изискванията по чл.