Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5119 от 07.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56643/2022
Вид
Определение № 5119
Подписан
07.02.2023
В сила
07.02.2023
Състав
КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5119 гр. София, 07.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. КР. Ф. като разгледа докладваното от К. КР. Ф. Гражданско дело №

20221110156643 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Н. К. ЕГН ********** с предявен иск с правно основание чл.22 ЗПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, срещу „ф-ма“ ЕООД ЕИК **** за осъждане на ответното дружество да заплати сумата в размер на 50 лв. като част от 400 лв., представляваща недължимо платени суми за възнаграждение по договор за поръчителство №4177493/18.06.2021 г. Ищецът твърди, че сключил с „ф-ма“ АД договор за паричен заем №4177493/18.06.2021 г. за предоставяне на заем в размер на 400 лв., в чл.4 от който било уговорено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора обезпечение под формата на гарант- две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, чийто нетен размер да е в размер на минимум 1000 лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР, или за представи сключен договор за гарантиране задължението на дружеството. Поддържа, че на същата дата сключила договор за поръчителство с ответното дружество, по силата на който същото се задължавало да обезпечи вземанията на „ф-ма“ АД по отношение на ищцата, като последната се задължавала да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 400 лв., разсрочена за плащане заедно с месечната вноска по договора за кредит. Твърди, че погасила изцяло кредита.

Счита, че договорът е недействителен, тъй като ГПР не бил посочен по компоненти, а като процент. Не било посочено как се съотнася уговорения годишен лихвен процент за заема спрямо ГПР. Алтернативно поддържа, че действителния размер на ГПР е в пъти повисок от посочения в договора, с което надхвърля максимално установения лимит в чл.19 ал.4 ЗПК. Поддържа, че в ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на заемополучателя, поради което и процесната клауза на чл.4 е нищожна на основание чл.26 ал.2 ЗЗД вр. чл.33 ал.1 ЗПК, както и като неравноправна по см. на чл.143 ал.2 т.5 ЗПК. Поддържа, че с тези действия ответното дружество е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Поддържа, че самият договор за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като на потребителя не се предоставя никаква услуга, а обезпечаването е единствено и само в полза на кредитора.

Сочи и за наличие на свързаност между дружествата „ф-ма“ АД и ответника „ф-ма“ ЕООД, като печалбата на ответника на ответника се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала му, а именно - „ф-ма“ АД, поради което и счита клаузата на чл.3 ал.1 1 от договора за поръчителство, установяваща задължение за възнаграждение по същия следва да се прогласи за нищожна поради противоречие с добрите нрави, в т.ч. и доколкото дължимото възнаграждение по договора за поръчителство представлява половината от заемната сума. По изложените съображения моли за уважаване на исковата претенция.

Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен договор с посочените в исковата молба параметри. По същество се заявява, че предявените искове са неоснователни. Излагат се съображения, че договорът е валиден, сключен при спазване императивните разпоредби на ЗПК на принципа за спазена свобода на договаряне. Поддържа, че с представената гаранция извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, поради което и не се регулира от правилата на ЗПК, а от тези на ТЗ. Поддържа, че заемодателят е небанкова финансова институция, поради което и отпуснатия кредит бил обезпечен като рисков. Твърди, че договорът е съставен на ясен и разбираем език. Оспорва да е налице противоречие със закона и добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете.

Правна квалификация на предявените искове – чл.22 ЗПК вр. чл.23 ЗПК вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за поръчителство №4177493/18.06.2021 г. към договор за паричен заем №4177493/18.06.2021 г., с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице твърдените пороци.

Ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, че процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави, както и плащане.

Следва да се остави без уважение искането на ответника по чл.213 ГПК, поради липса на предвидените в закона предпоставки и различният етап, на който се намира производството между настоящето гр.д.№ 56643/2022 г. по описа на СРС, 29 състав и производството по гр.д.№56652/2022 г. по описа на СРС, 27 състав, като последното е присъединено за разглеждане към гр.д. № 56645/2022г. по описа на СРС, 33 състав.

Ищецът е представил писмени доказателства, които съдът намира за допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се допусне приемането им. Следва да се уважи доказателственото искане на ищцата с правно основание чл.192 ГПК. Следва да се уважи доказателственото искане на ищеца за допускане на ССчЕ по поставените в исковата молба задачи. Следва да се остави без уважение искането на ищцата с правно основание чл.190 ГПК с оглед предмета на поставените на вещото лице по ССчЕ задачи.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл.213 ГПК.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 08.03.2023 г. от 13.50 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.192 ГПК трето неучастващо по делото лице „ф-ма“ АД ЕИК **** в срок до откритото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи съгласно молба на ищцата, находяща се н ал.6 от делото, препис от която да му 2 се изпрати.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи формулирани в исковата молба от ищеца при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И Д, който да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ другите доказателствени искания на страните.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ

ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.

УКАЗВА на страните, че ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина, са длъжни да посочат лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако нямат пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страните. Ако не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3