Акт от 17.10.2019, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 371 гр. Габрово, 17.10.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ при секретаря РОСИЦА НЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 793 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на Т.С.С., ЕГН ********** против Т.Т.Х., ЕГН **********, за заплащане на сумата 25 000 лева - частична претенция от сумата 36 130,16 лева, преставляваща причинени имуществени вреди на построената в поземлен имот с идентификатор *** сграда с идентификатор *** със застроена площ 57 кв. м., брой етажи 2 – еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Габрово, ул. „*******” № 31.

Ищцата в искова и уточнителна молба излага, че на

19.01.2019 г. бяла уведомена от съседи, че при извършване на неразрешени ремонтни работи в съседна къща, находяща се на ул. „*******" № 29А, е възникнал пожар и същият се разпространил и върху двете съседни къщи, една от които нейна собственост. Твърди, че имотът, от който е възникнал пожарът е собственост на ответника Т.Т. Х., като по случая било образувано досъдебно производство № 1752 3M-34/2019 г. по описа на РУ – Габрово за престъпление по чл. 330, ал. 3 вр. ал. 2, т.1, 2 вр. ал. 1 НК.

Ищцата сочи, че жилищната сграда на ул. "*******"

№ 29А е част от свързано застрояване на улична регулация от няколко къщи, на два етажа, без подземен етаж с малък двор. Излага, че ответникът лично или чрез трети лица, на които е възложил работа е извършил незаконно строителство в къщата си на ул."*******" 29 А в Габрово, като е отлял 8 стоманобетонни колони и увредил конструкцията и основите на къщата на ищцата, както и зиданата ограда между двата имота. Сочи, че при извършвани заваръчни работи в къщата на ответника е предизвикан пожар, който е обхванал и съседните къщи, в резултат на който била засегната изцяло покривната конструкция на къщата й, билото на покрива и ребрата, както и дървената конструкция между подпокривното пространство и втория етаж, електроинсталацията била унищожена, компрометирана била и дървената конструкция между покрива и втория етаж на сградата, както и тавана на етажа. Сочи, че стените при гасенето на пожара били изцяло засегнати от използваната вода и се нуждаят от цялостен ремонт, част от дограмата също била и се налагала подмяната й, част от покъщнината и мебелите били унищожени. Излага, че е налице е причинна връзка между вредите и противоправното поведение на ответника - извършване на ремонтни дейности, вкл. събаряне на част от стени, заваряване на арматура и други, без съответни разрешения и осигуряване на безопасни условия за извършване на такъв вид дейности. Счита, че сумата необходима за възстановяване на щетите възлиза на 36130,16 лв., като в настоящото производство претендира част от нея в размер на 25000 лева. Сочи, че са налице предпоставките за предявяване на иск по чл. 45 ЗЗД, съединен в условията на евентуалност с иск с правна квалификация чл. 50 ЗЗД, тъй като ответникът не упражнил надзор и не полагал грижи за къщата, която е и паметник на културата, а напротив - извършил изложените действията, довели до посочените увреждания.

В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл.

131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че липсва противоправно и виновно поведение от негова страна за възникване на процесния пожар, като последният не е причинен от негово действие или бездействие. Излага, че не било установено пожарът да е възникнал чрез външна намеса, в резултат на виновно човешко поведение, още по-малко от негова страна.

Сочи, че при неустановена конкретна причина за процесния пожар, то същият може да е възникнал в резултат на случайно събитие, а и не било ясно точното място, от което е възникнал и се разпространил, като било възможно това да е станало и от съседен имот. Счита, че въпросите относно наличие на противоправно деяние и вина за пожара могат да бъдат установени единствено в наказателно производство, но не и в настоящото гражданско такова. Оспорва пожарът да е възникнал при заваряване на армировка при извършване на неразрешени ремонтни работи в собствения му имот. Твърди, че такива ремонтни дейности изобщо не са извършвани в имота през месец януари 2019 г., включително на датата на възникване на пожара 19.01.2019 г..

Оспорва размера на исковата претенция, като счита оценката на причинените щети за силно завишена. Оспорва твърденията, че отливането на стоманобетонните колони са увредили конструкцията и основите на къщата на ищцата. Счита, че няма основание ищцата да претендира вреди по отношение на дувара, тъй като не бил нейна изключителна собственост, а съставлявал обща ограда и по него минавала границата между двата имота. Също така сочи, че дуварът представлявал отдавна съществуващ каменен зид, който бил структурно нестабилен, самосрутващ се и подлежал на саморазрушаване без външна човешка намеса. Възразява разрушаването му да е в резултат на твърдяното от ищцовата страна незаконно строителство и то да е в причинна връзка с претенцията за вреди, изразяващи се в необходимите средства за възстановяването му.

Сочи, че къщата на ищцата е с компроментирана

/изгнила/ дървена конструкция, силно наклонена и опасна за преминаващите, като е в това състояние от преди пожара. Оспорва твърдението в исковата молба, че пропадналият покрив бил основно ремонтиран преди две години. Излага, че къщата е необитаема от дълги години, тъй като ищцата живее в гр. София и не полага нужните грижи за поддържане и запазване на имота си. В този смисъл счита, че е налице съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на вредоносния резултат.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и с определение от 09.07.2019 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са отделени фактите, че ищцата е собственик на имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „*******” № 31, а ответникът е собственик на имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „*******” № 29А, както и че на 19.01.2019 г. е възникнал пожар, който се е разпространил към недвижимия имот, собственост на ищцата.

От заключението на комплексната съдебно–пожаротехническа и оценителна експертиза, което съдът цени като компетентно и съответно на събраните писмени доказателства, се установява, че пожарът е възникнал при ремонтни работи в областта на междуетажната конструкция в имота на ответника и горенето се е разпространило по горимата междуетажна и покривна конструкция и обзавеждането в имота на ул. „*******" № 31. Вещото лице маг. инж. М.М., посочва, че причината за възникване на пожара е извършване на огневи работи при ремонтните дейности в къщата на ул. „*******" № 29А. Посоката на разпространение на пожара е от имота на ответника в северна и южна посока. Характера на повредите е описан в констативно- съобразителната част на заключението, повредите на къщата са на основни носещи елементи от конструкцията й. Характерно за тях е, че са станали при извършване на СМР в съседния имот и възникналия при този ремонт пожар. Вещото лице М. дава заключение, че щетите в имота на ищцата е напълно възможно да са причинени по начина, описан в исковата и уточнителна молба.

Относно пазарната цена на причинените щети вещото лице инж. С.Б. посочва, че сградата е с изтекъл експлоатационен период и възстановяването на щетите е невъзможно практически, т. е. разрушената паянтова стена трябва да се иззида от тухли, да стъпи на здрава основа и да се привърже към съществуващите паянтови стени.

Компрометираният зид в приземния етаж да се призида наново и да се фундира на ивични бетонови основи. Вещото лице сочи, че сградата е културна ценност от местно значение и поради това Министерството на културата изисква проекти за цялостно възстановяване и укрепване на сградата. Вещото лице е посочило, че максималният експлоатационен период на паянтовите сгради е 45 години („Класификация на недвижимите имоти в България"). Вещото лице е изготвило количествено-стойностната сметка на увреденото имущество и нанесени щети, представляваща неразделна част от експертизата, като е приело, че действителната пазарната стойност на причинените щети на недвижимия имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „*******” 31 към момента на увреждането е 31949.83 лева. От тази стойност вещото лице е приспаднало сумата 19169.90 лева, тъй като е приело максимален процент овехтяване на паянтови сгради от 60% /31949,83 лева – 19169,90 лева = 12779.93 лева/.

В съдебно заседание вещото лице Б. пояснява, че при оглед на място е видяла, че покривът е подменен, но никъде нямало доказателства кога е извършено това. Посочва, че в случай, че покривът е бил ремонтиран преди 5-6 години, то неговия процент овехтяване ще е 5-6 % и тогава ще се завиши пазарната стойност на щетите, като трябва да се преизчисли цялата сметка относно покрива. Вещото лице обяснява, че до 15 позиция в количествено-стойностната сметка е отбелязала покривните работи.

В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Е.И.Н. и И.Д.Я., показанията на които съдът кредитира като последователни и вътрешно непротиворечиви.

Въз основа на показанията на свидетелите се установява, че ищцата е правила основен ремонт на целия покрив на къщата й преди 6-7 години. Свидетелите сочат, че покривната конструкция е била изцяло подменена, в това число подпорните греди, които носят цялата покривна конструкция, столиците, ребрата, дървена обшивка, положена над ребрата, хидроизолация, като били наредени нови плочи отгоре. Същевременно свидетелите посочат, че в съседната къща на ответника /вкл. през месец януари 2019 г./ са се извършвали редица ремонтни дейности - рязане, заваряване на арматура, изнасяне и внасяне на материали, като свидетелите са виждали в къщата да влизат и излизат ответникът, неговият баща и работници. Св. Янков е категоричен, че вечерта преди пожара е видял да свети електрожен в къщата на ответника, както и че пожарът е започнал от сградата на ответника и се е разпространил към двете странични сгради.

Съдът не намира основание да не кредитира показанията на свидетеля Янков въпреки разминаването с един ден в посочената датата на пожара, тъй като няма данни в същия период на същото място да е възниквал друг пожар.

Други доказателства за факти от предмета на доказване не са ангажирани.

Относно иска с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди.

Предявен е осъдителен иск, с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 25000 лева, частичен иск от общо дължимо обезщетение в размер на 36130,16 лева за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на недвижим имот, собственост на ищеца, причинени от противоправните действия и бездействия на ответника и изразени в разрушаване и увреждане конструкцията и основите на къщата на ищцата, зиданата ограда между двата имота, както и вредите, настъпили в резултат на предизвикан от заваръчни работи пожар.

Ищецът твърди този иск да е евентуално съединен с осъдителен иск, с правна квалификация чл. 50 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати същото обезщетение за претърпени имуществени вреди, но при твърдения те да са настъпили в резултат на вредното въздействие на недвижим имот, находящ се на ул. „*******" № 29А” в гр. Габрово, собственост на ответника.

Правната квалификация на всеки предявен иск се основава на изложените от ищеца фактически твърдения, а такива за притежавани от съседния недвижим имот вътрешно присъщи вредоносни свойства не се съдържат нито в исковата молба, нито в уточнителната такава.

Всички фактически твърдения на ищеца са свързани с противоправно поведение на ответника включително и чрез бездействие (неупражнен надзор), поради което няма основание предявеният иск да се квалифицира по чл. 50 ЗЗД, още по-малко е мислимо да се извежда хипотеза на някакво евентуално съединяване на искове. Така в т. 3 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. по гр. д. № 5/1975 г., Пленум на ВС, е указано, че отговорността на собственика на дадена вещ за произлезлите от нея вреди, а също и отговорността на лицето, под чийто надзор тя се намира, е основана главно на обстоятелството, че техниката на производството изпреварва в някои случаи техниката на безопасност на производството и е налице, когато при ползването на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, а вредата произтича от самия характер и състояние на вещта. Отговорността по чл.

Разпечатката съдържа 33 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8546571-ad06-43aa-84ce-58bbd975d625