Решение № 10 от 28.08.2025, Районен съд - Средец

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 10/28.08.2025 г. по НАХД № 166/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Средец.

Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

Производството е образувано по внесено в Районна прокуратура – гр.

Бургас, ТО – гр. Средец Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК на М.Х.М., с ЕГН: **********, роден на 17.12.1987 г. в гр. Средец, обл. Бургас, българин, с българско гражданство, неосъждан (реабилитиран), неженен, със средно образование, такелажник в „Промет стийл“ ЕАД, с адрес: гр. Средец, общ. Средец, с. Дебелт, **, за това, че на 08.11.2024 г., в с. Дебелт, общ.

Средец, в условията на домашно насилие, чрез събаряне на земята и удари с крак по главата и тялото, причинил на А.С.М. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в областта на дясното бедро и болки в областта на двете раменни стави, довели до болка – престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

5а, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – гр. Бургас, ТО – гр. Средец в с.з. поддържа изготвеното предложение, като намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обвиняемият е извършил престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 от НК и предлага на съда да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание по смисъла на чл. 78а от НК “Глоба” в минималния предвиден в закона размер от 1 000лв.

Обвиняемият М.Х.М. е редовно уведомен за откритото съдебно заседание, но не се явява, като на основание 378, ал.1 от НПК делото е разгледано в негово отсъствие.

Защитникът на обвиняемия адв. В.Г. се явява в открито съдебно заседание, като споделя доводите на представителя на държавното обвинение, като отправя искане да бъде определено наказание към минимума.

Доказателствата по делото са писмени - събраните в хода на ДП № 316/2024 г. по описа на РУ на МВР – гр. Средец, респ. пр.преписка вх.№ 19812/2024 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Бургас писмени доказателства, приети и приобщени от съда по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, а именно: доклад за посетен сигнал за домашно насилие – л. 14 – л.16; въпросник при случаи на домашно насилие – л. 17 – л. 18; протокол – процедура – л. 19 – л. 20; докладна записка – л. 21; протоколи за разпит на свидетел – А.С.М. – л. 28 – л. 33; протоколи за разпит на свидетел – Ц.Г.Ж. – л. 34 – л. 36, протокол за разпит на свидетел – А.О.В. – л. 37; протокол за разпит на свидетел – Д.С.В. – л. 38; протокол за разпит на свидетел – К.М.Ч. – л. 39, протокол за разпит на свидетел – А.Г.Д. – л. 40; протокол за разпит на свидетел – И.И.Д. – л. 41; съдебномедицинска експертиза – л. 43 – л. 44; медицинска документация – л. 51 – л. 60; Протокол за оглед на веществени доказателства ведно с Албум на л. 72 – 75; Справка за съдимост на л. 78;

Постановление за привличане на обвиняем на л. 91 – л. 92; Протокол за разпит на обвиняем на л. 93 – л. 94 ; както и служебно изискана Справка за съдимост.

1

Съдът, като съобрази становището на страните и прецени събраните в наказателното производство доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият М.Х.М., с ЕГН: ********** е роден на 17.12.1987 г. в гр.

Средец, обл. Бургас, българин, с българско гражданство, неосъждан (реабилитиран), неженен, със средно образование, такелажник в „Промет стийл“ ЕАД, с адрес: гр. Средец, общ. Средец, с. Дебелт, **.

Установява се, че А.С.М. и обвиняемият М.Х.М. живеели на съпружески начала в с. Дебелт, общ. Средец, обл. Бургас, кв. „Металург“. Двамата имали две малолетни деца от съжителството си - две момичета на 2 години и на една година и половина, които не били припознати от М.. По време на съжителството им между двамата често имало скандали, като обвиняемият нанасял удари с юмруци и ритници по тялото на М.. Повод за това били финансовите проблеми на двойката, тъй като обвиняемият не работел, а бил хазартно зависим. През месец октомври, 2024 г. М. решила да се раздели с М. и отишла да живее с децата при своите родители в с. Дебелт, ж.к. *****.

На 08.11.2024 г., около 18.00 часа М. излязла от дома на сестра си в с.

Дебелт, ж.к. **** и отишла до намиращия се наблизо магазин. Тя била сама, когато до нея се приближил обвиняемият М.. Той я хванал за косата, извил ръката й и я съборил на земята, при което главата й се ударила в бордюра на тротоара. След това М. й нанесъл няколко удара с крак по главата и тялото.

Докато правел това М. сложила ръцете си пред лицето си, за да се предпази от ударите, но изгубила съзнание. М. продължавал да й крещи обидни думи:

„Майка .........“. Ставащото било видяно от намиращата се наблизо св.Ц.Г.Ж., която дръпнала обвиняемия от М. и извикала съседи от близкия блок. М. преустановил побоя и напуснал мястото. Съседите А.Г.Д. и И.И.Д. помогнали на Ц.Ж. да вдигне М. от земята. Сложили я на стълбите до бл. № 3, дали й вода и М. отново се съвзела. Малко след това Ц.Ж. се обадила по телефона на А.О.В. - сестра на М., която също пристигнала на мястото. Майката на М. К.М.Ч. също разбрала за станалото и пристигнала на мястото. Тя се обадила на тел. 112 Около половин час след станалото на мястото пристигнали полицейски служители, както и екип на „Бърза помощ“ и М. била отведена в МБАЛ Бургас.

Видно от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза № 299/2025г. на М. са били причинени кръвонасядане в областта на дясното бедро и болки в областта на двете раменни стави, които са довели до болка По доказателствата:

Горепосочената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени писмени и гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите: доклад за посетен сигнал за домашно насилие – л. 14 – л.16; въпросник при случаи на домашно насилие – л. 17 – л. 18; протокол – процедура – л. 19 – л. 20; докладна записка – л. 21; протоколи за разпит на свидетел – А.С.М. – л. 28 – л. 33; протоколи за разпит на свидетел – Ц.Г.Ж. – л. 34 – л. 36, протокол за разпит на свидетел – А.О.В. – л. 37;

2 протокол за разпит на свидетел – Д.С.В. – л. 38; протокол за разпит на свидетел – К.М.Ч. – л. 39, протокол за разпит на свидетел – А.Г.Д. – л. 40; протокол за разпит на свидетел – И.И.Д. – л. 41; съдебномедицинска експертиза – л. 43 – л. 44; медицинска документация – л. 51 – л. 60; Протокол за оглед на веществени доказателства ведно с Албум на л. 72 – 75; Справка за съдимост на л. 78; Постановление за привличане на обвиняем на л. 91 – л. 92;

Протокол за разпит на обвиняем на л. 93 – л. 94 ; както и служебно изискана Справка за съдимост. Гласните и писмените доказателствени източници са еднопосочни и взаимнодопълващи се.

Съдът дава вяра на показанията на горепосочените свидетели, които намира за последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си. Справката за съдимост на обвиняемия М.Х.М. установява, че той не е осъждан (реабилитира), нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава VIII от Общата част на НК. В доказателствените материали, приобщени в производството не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и без противоречиво установяват фактическата обстановка, приета за установена от съда, поради което и по аргумент от противното от чл.305, ал.3 от НПК, не следва по – детайлното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът като съобрази закона прави следните правни изводи:

Съдът намира, че по безспорен и категоричен начин е установено, че обвиняемият М.Х.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131, ал. 1, т.5а, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.

От обективна страна на 08.11.2024 г., в с. Дебелт, общ. Средец, обвиняемият в условията на домашно насилие, чрез събаряне на земята и удари с крак по главата и тялото, причинил на А.С.М. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в областта на дясното бедро и болки в областта на двете раменни стави, довели до болка.При преценка на правната природа на причинената на пострадалата телесна повреда, вследствие на действията на обвиняемия, съдът съобрази дадените указания в Постановление № 3/1979 г. на Пленума на ВС и прие, че така причинените увреждания следва да се квалифицират като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в причинена болка и страдание, без разстройство на здравето.

Съдържанието на този вид телесна повреда се свежда до неприятно физическо усещане, предизвикано от посегателството върху различни части на тялото.

Съгласно задължителната съдебна практика не е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че пострадалият е претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното посегателство да е от такова естество, че да предизвиква такива последици при нормални условия.

Налице е и изискуемият в случая допълнителен квалифициращ признак от обективна страна – престъплението да е извършено "в условията на домашно насилие", дефиниция за което се съдържа в чл. 93, т. 31 от НК. За да е налице този признак деянието следва да е извършено чрез упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа 3 зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство. В случая деецът е съпруг на пострадалата към момента на деянието, а проявление на това деяние е именно физическо насилие.

От субективна страна обвиняемият е действал при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал, че действията, които предприема по отношение на пострадалата са от естество да и причинят болка и страдание, и е искал и целял именно настъпването на тези последици. Този извод съдът основава на механизма на осъществяване на деянието, цялостното поведение на обвиняемия и останалите установени по делото обективни обстоятелства.

При индивидуализацията на предвиденото административно наказание "глоба", бяха отчетени обществената опасност на деянието и дееца, взето бе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелства психическото му състояние към момента на деянието и образованието му, като отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха констатирани. С оглед съотношението на отегчаващите към смекчаващите отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест съдът намира за справедливо да определи наказанието на обвиняемия в минималния предвиден в закона размер, а именно - хиляда лева, като така определеното административно наказание ще въздейства предупредително и превъзпитателно върху обвиняемия и ще съдейства напълно за постигане целите на чл.36 от НК.

Извършеното престъпление е от категорията на т.нар. „формалните престъпления“, и с него няма причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.

Обвиняемият не е осъждан и е с чисто съдебно минало.

Относно наказанието:

За извършеното от М.Х.М. престъпление по чл.131, ал. 1, т.5а, вр. с чл.

130, ал. 2 от НК, законодателят е предвидил две алтернативни наказания, а именно: наказание лишаване от свобода до една година или пробация.

Обвиняемият не е осъждан (реабилитиран) за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VІІІ от НК. С извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. С оглед на това в конкретния случай са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.

78а, ал. 1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание, като същевременно не са налице ограниченията по чл. 78а, ал. 7 от НК, поради което на обвиняемото лице следва да бъде наложена административно наказание „глоба“ в размер от 1000 до 5000 лева.

При индивидуализацията на предвиденото административно наказание "глоба" бяха отчетени обществената опасност на деянието и дееца, взето бе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелства психическото му състояние към момента на деянието и образованието му, като отегчаващи 4 отговорността обстоятелства не бяха констатирани. С оглед съотношението на отегчаващите към смекчаващите отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест, съдът намира за справедливо да определи наказанието на обвиняемия М.Х.М. в минималния предвиден в закона размер, а именно 1000 лева. Според съда с така определеното наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция визирани в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН.