Решение № 545 от 23.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. Плевен, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500949 по описа за 2025 година

С решение рег.№ 254/24.10.2025 г. по гр.д.№ 20254410100489 по описа на ЛРС е отхвърлена молбата на К. И. К. против И. И. К. и А. В. Т., с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие, с посочените мерки, като неоснователна.На основание чл.11, ал.3 от Закона за защита срещу домашно насилие е осъдена К. И. К. да заплати д.т. в размер на 25 лв.Осъдена е К. И. К. да заплати на И. И. К. сумата от 600 лв., представляващи направени по делото разноски.Осъдена е К. И. К. да заплати на А. В. Т. сумата от 600 лв., представляващи направени по делото разноски.Обезсилена е издадената заповед за незабавна защита № 5/04.06.2025 г.

Депозирана е въззивна жалба от К. И. К., чрез пълномощник, против решение рег.№ 254/24.10.2025 г. по гр.д.№ 489/2025 г. по описа на РСЛевски, с което нейна молба рег.№ 3067/04.06.2025 г. за защита по ЗЗДН е отхвърлена като неоснователна.Счита, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите изводи, поради което следва същото да бъде отменено и молбата й за защита, с исканите в нея мерки по ЗЗДН, да бъде уважена.

1

За въззиваемите страни И. И. К. и А. В. Т. процесуалният представител изразява становище да се остави жалбата без уважение и да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от 24.10.2025 г. , с което е отхвърлена молбата на К. К. срещу И. К. и А. Т. с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие, с посочените мерки, като неоснователна.

Във въззивната жалба са изложени доводи, че липсата на мотивиран анализ и обсъждане в обжалваното решение на оценката на риска, както и съпоставянето й с останалите доказателства съставляват нарушение на чл.236, ал.2 ГПК и на задължението по чл.15, ал.4 ЗЗДН и чл.74-77 ППЗДН, което води до опорочаване на вътрешното убеждение по чл.235 ГПК и обуславя отмяна на решението от първоинстанционния съд.

На второ място във въззивната жалба са изложени доводи, че първоинстанционният съд е постановил решението си при съществено нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, тъй като не е обсъдил всички доказателства по делото.

Въззивницата счита, че в мотивите на решението не са обсъдени доказателства от производството от органите на МВР, събрани преди да бъде образувано ДП и преди да бъде подадена молба до първоинстанционния съд, а именно: справка от РУ-Белене, характеристична справка, докладна записка от 15.05.2025 г. за извършено предупреждение на ответника да се въздържа от домашно насилие по повод молителката, въпросник за оценка на риска с резултат „Повишен риск“, протоколи за предупреждение на ответниците, сведение от очевидци, докладни записки от служители на МВР.

2

Според чл.14, ал.1 ЗЗДН когато от данните в молбата е видно, че органите на МВР и другите държавни органи, както и лицата, посочени чл.13, ал.2, т.1 и т.2, разполагат с писмени доказателства за извършено домашно насилие, те издават заверени преписи от тях по посочения начин.

Според чл.13, ал.2, т.1 от ЗЗДН доказателствени средства в това производство имат протоколите, докладите, оценката на риска и други актове, издадени от МВР, от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице.

Съгласно чл.13, ал.1 ЗЗДН в производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по ГПК.

Следователно от приложеното копие на ДП могат в настоящето производство да се преценяват само горепосочените доказателства.

Във въззивната жалба са изложени доводи, че първоинстанционният съд е постановил решението си, без да обсъди свидетелските показания, дадени в досъдебното производство по преписката на РП-Плевен.

Както се посочи, свидетелските показания, както и изготвените експертизи по същото, не могат да се използват в настоящето производство.

По тази причина в настоящето производство не може да се ползва протоколът за разпит на свидетеля М.К..

Показанията на този свидетел имат значение само по делото, по което са дадени.Не могат по едно дело да се ползват показанията, дадени по друго дело.Забраната следва от изискването за непосредственост.

Във въззивната жалба се сочи, че след като свидетелите са разпитани първоначално от полицейски орган непосредствено след инцидента, а в съдебната фаза показанията им частично се различават, съдът е бил длъжен да съпостави двете версии и да посочи коя част приема за достоверна и защо.При правилно обсъждане на всички доказателства би се установило, че насилието е извършено, а рискът за повторяемост и ескалация е висок.

Също така във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд е кредитирал като достоверни показанията на свидетели, които са пряко заинтересовани от изхода на спора в качеството им на близки и родственици на ответниците и съпричастни участници в насилието спрямо молителката.

3

От показанията на свидетелката С.Д., майка на въззивницата, се установява, че връзката им е била от първите месеци на септември 2024 г. до декември месец, т.е. преди Коледа.В тях е чула нещо като караница и удар, видяла е, че бузата й е била червена.Имало е и друг инцидент на Нова година, когато са излезли двете, като дъщеря й й е казала, че са се разправяли с него и той я е блъснал на земята.Относно процесния случай, Н. й е казал, че е дръпнал И., когато нападнал дъщеря й, спрял го е.Дъщеря й била пребита с два юмрука и един ритник от въпросните хора, не само от И., но и от тримата.Нападната е от И., майка му и В..Е. й е казала, че когато К. се опитвала да звъни на Бърза помощ, А. взела телефона от ръката й, за да не се свърже с тел.112 и И. го стъпкал.

От показанията на свидетеля Н. А. се установява, че е видял, че И. и К. започват да се карат и да се обиждат.Видял е, че К. нанА. шамар на И. и след това той я е ударил с юмрук през лицето и тя е паднала директно на земята.Те са тръгнали към тях, тя се е изправила, започнали са да се дърпат.Били са вече близо до тях и е видял как той отново я е ударил с юмрук в лявата част на лицето и докато тя пада той я е ритнал отново на същото място.Не е видял А. да удря К..

От показанията на свидетелката Е. Л. се установява, че са били на дискотека с К..Когато са излизали от дискотеката е чул И. да й крещи посочените думи:“Ей, курво“.К. е била на земята, не си спомня дали шамар или юмрук й е ударил И., когато си е ровела в чантата за цигари.Видяла е, че К. е ударила шамар на И. и след това той я е ударил с ръка - не знае дали с шамар или с юмрук.Според нея К. е паднала на земята в резултат от удара.К. е била в безсъзнание около 10 минути може би.След инцидента и удара с крак (не може да уточни от кого) е помолила К. да стане и да я заведе в Бърза помощ, но тя е отказала.Майката на И. не е казала нищо лошо на К..

От показанията на свидетелката В. Й. се установява, че познава К., а И. й е втори братовчед.К. е казала на И. „Искаш ли да ти създам проблем тази вечер?“ и го е ударила с юмрук в носа, след което К. е започнала да удря майка му, да й скубе косата и да я рита, след което се е намесила, за да ги разтърве и К. й е казала :“Да ти умре детето и да си го видиш ангелче“.След това той й е ударил шамар.К. е започнала отново да се заяжда с А. Т., след това И. й е ударил шамар, защото не е можел да отърве майка си от нея по никакъв 4 начин.След което К. е започнала да припада на земята, не знае дали в резултат на удара.Не е видяла някой да я рита.Тя е нанесла шамар на К., ударила я е с лявата ръка, а тя е посинена в дясната страна.

От показанията на свидетелката П.П. се установява, че познава страните.Знае от хора, че К. е започнала конфликта.Видяла е К. да се върти по земята, помислила е, че си е глътнала езика.

Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни с изключение на тази част от показанията им относно механизма на извършеното от въззиваемия спрямо въззивницата физическо насилие, когато са се намирали на площада в гр.Белене, като кредитира показанията на свидетеля Н. А. и свидетелката Е. Л., преки очевидци на случилото се, като въззиваемия й е нанесъл два удара с ръка в лицето и един ритник (според свидетеля А.), което е довело до падането й на земята, а относно обстоятелството дали е губила съзнание ще се изложат доводи допълнително съгласно приложените медицински документи; както и в частта, в която според свидетелката Д., както и приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която са описани действия на А. Т. в дискотеката, както и отнемане на мобилния телефон, тъй като не се потвърждават от останалите гласни доказателства по делото, включително и от свидетелите, преки очевидци на случилото се на 10.05.2025 г.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че медицинската документация по делото удостоверява, че молителката е получила телесно увреждане, изразяващо се в загуба на съзнание след нанесен удар/ритник, фрактура/счупване на долна орбитална стена в ляво, както и множество други наранявания и увреждания.Първоинстанционият съд се е позовал само на амбулаторен лист № 80/10.05.2025 г., в който е посочено „не е губила съзнание, няма гадене, повръщане или световъртеж“, но във всички останали 6 бр.амбулаторни листове, както и в издаденото медицинско удостоверение за пред съд № 201/2025 г. е отразено, че молителката е губила съзнание.

Въззивницата счита, че медицинските доказателства кореспондират със свидетелските показания и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и потвърждават наличието на физическо насилие.

В приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН са изложени доводи и за психическо насилие, както и принудително ограничаване на личния й живот.

5

Последното не се установява от събраните по делото доказателства с оглед на показанията на свидетелите Н. А., Е. Л., П.П., В. Й., като въз основа на тях съдът приема, че тя се е съгласила да отиде в дома на А. Т. (К. сама е решила да отиде в дома на И. според свидетелката Л.).

По делото е приложено медицинско удостоверение за пред съд.Тогава са представени два броя амбулаторни листи от преглед при очен лекар и неврохирург.

Относно амбулаторните листове, то са налични и такива от 14.05.2025 г., от 27.05.2025 г. - два броя, от 16.05.2025 г., от 19.05.2025 г.

От доказателствата по делото е видно, че механизма на получаване на уврежданията в областта на лявата половина на лицето (оток и хематом на клепачите, скулата, бузата, кръвонА.дания на лигавицата на горната и долната устни, плитки ранични по лигавицата на долната устна), както и получаването на външните увреждания в областта на долните крайници (кръвонА.дане по задна повърхност на ляво бедро и охлузване на ляво коляно) са резултат на тъпи травми.Могат да бъдат получени по начина, време и обстановка, за която се съобщава, съгласно медицинското удостоверение за пред съд.

По делото са приложени и протоколи за предупреждение по чл.65 ЗМВР от 10.05.2025 г.

Приложен е и формуляр за оценка - приложение № 5 на пострадалата К.

К., от който е видна степента на риска - повишен риск.

От становището от 16.05.2025 г. на психолога, което има характер на доказателствено средство съгласно чл.13, ал.2, т.1 от ЗЗДН е видно, че общото преживяване на субективен дистрес и емоционален дисбаланс в значителна степен затруднява обичайното функциониране на К. К., както и на нейното семейство.