Решение № 57 от 31.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Бургас, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20242100501856 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. К. Х. чрез адв. Живко Бойчев срещу Решение №1743/21.08.2024г. по гр.д. №6690/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което са отхвърлени предявените от него срещу работодателя „Ганчев“ ЕООД обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване уволнението му за незаконно и отмяна на Заповед №54/31.08.2023г., с която е прекратено трудовото му правоотношение, за възстановяването му на работа на заеманата отпреди уволнението длъжност, както и за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 7200лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за период от шест месеца по 1200лв. месечно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете до окончателно изплащане на сумата. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 2400лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не са налице сочените в заповедта нарушения. Излага се, че по делото останало недоказано обстоятелството, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“. Налице било само формално спазване на процедурата.

1

Наказанието било наложено преди да изтече срока за даване на обяснения, а ответното дружество не доказало, че обясненията са получени и приети от работодателя преди налагането му. Датата на писмените обяснения била датата, на която ищецът е изготвил своите обяснения, но не и датата на получаване на тези обяснения от работодателя. В нарушение на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят не уважил доказателствените искания на ищеца, имащи отношение към вменените му нарушения, които били свързани и с осъществяването му на адекватна защита пред него и това било достатъчно основание за отмяна на уволнението. Поддържа се, че работодателят още преди да проведе дисциплинарната процедура е взел решение да наложи наказание на Х.. Предубедеността му се установявала от обстоятелството, че служебния лаптоп на ищеца бил отнет, ведно с автомобила и сим картата на служебния му телефон още преди да бъде изслушан и да бъдат събрани всички посочени от него доказателства, имащи отношение към случая. От съдържащия се в досието на ищеца документ, озаглавен „запитване“ с дата 28.08.2023г. било видно, че същият бил принуждаван да напусне. Твърди се, че съдът не е взел предвид наведените доводи, че е пропуснат давностния срок за налагане на наказание на всички твърдени нарушения, с изключение на това на дата 31.07.2023г. доколкото били извън двумесечния срок по чл.

194, ал.1 от КТ, а част от тях и извън едногодишния срок. Предвид изтеклата погасителна давност за всички, евентуално за всички без едно нарушения, се поддържа, че за работодателя не е съществувало право да наложи наказание за погасените по давност нарушения. Твърди се, че неправилно били определени правните квалификации и било наложено наказание за нарушения, за които не можело да се налага най-тежкото наказание. На следващо място се твърди, че по отношение на въззивника била налице и предварителна закрила при уволнение – същият имал поставена диагноза „Хипертонично сърце“, която е една от клиничните прояви на исхемичната болест на сърцето, което заболяване е включено в обхвата на чл.1 от Наредба №5/20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ. Задължение на работодателя било да поиска и да получи предварително мнение на ТЕЛК по чл.333, ал.2 от КТ, а впоследствие и разрешение от Инспекцията по труда, което не било направено. Сочи се, че предварителната закрила има обективен характер и се прилагала, независимо от това дали на работодателят е било известно основанието за приложението й или не. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него. Меродавен за преценката за наличие на закрилата, съответно за законността на изявлението е моментът на връчването на заповедта за уволнение или предизвестието за това. Поради това неоснователни били твърденията на ответната страна, че Х. посочил, че страда от заболяване след като е бил уволнен. Излага се, че противно на възприетото от районния съд обжалваната заповед не отговаряла на изискването на чл. 195 от КТ и в същата не било посочено ясно и точно нарушението и кога точно е 2 извършено. Липсвали данни за настъпили неблагоприятни последици за дружеството и/или за работещите в него и/или възникнала опасност от такива последици, което се отразявало на възможността за преценка относно тежестта на твърдяното нарушение и дали наложеното наказание отговоря на тежестта на извършеното или е несъразмерно. Твърди се, че в случая е налице несъразмерност на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание с оглед тежестта на евентуално извършените от него дисциплинарни нарушения.

Твърди се, че не са налице сочените в заповедта за наказание нарушения, като неправилно съдът кредитирал показанията на св. Т. – същите били вътрешнопротиворечиви и некореспондиращи с останалия доказателствен материал. При тези съображения се счита, че предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са основателни, поради което основателен се явява и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа по реда на чл.225 от КТ доколкото от датата на уволнението си въззивникът бил безработен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Ганчев“ ЕООД чрез адв. Елена Кръстева. Поддържа се, че правилно районният съд е приел, че в процесната заповед за дисциплинарно наказание е посочено какви точно нарушения е извършил Д. Х., както и че са налице изискуемите от закона реквизити в същата. Твърди се, че заповедта е издадена при спазване на императивните изисквания на КТ, в частност са поискани писмени обяснения от Х. преди налагането на дисциплинарното наказание.

Сочи се, че работодателят е извършил преценка на тежестта на нарушенията и общото поведение на Х. след анализ на всички събрани по дисциплинарната преписка доказателства, като в резултат на същата са установени множество нарушения на трудовата дисциплина, злоупотреба и разпиляване на имуществото на дружеството работодател в полза на Х.. От събраните пред районния съд доказателства се установявало, че Д. Х. е депозирал пред работодателя си обяснения преди прекратяване на трудовото му правоотношение със заповедта. За неоснователни се сочат оплакванията на жалбоподателя, че била налице предубеденост у работодателя, както и че наказанието е наложено преди изтичането на срока за даване на обяснения.

Сочи се, че както правилно районният съд е приел, ограничаването на ресурсите на дружеството при ползването им от ищеца, не може да се тълкува в преднамереност доколкото целта на това била да се възпрепятства разпиляване или прикриване на данни, необходими за проверката. Твърди се и че след датата на отнемането Х. е продължил да изпълнява трудовите си задължения до изготвянето на доклада, в който били обективирани резултатите от проверката. Именно след извършване на проверката и установяване на щетите, дружеството изискало писмените обяснения на Х.. В тази връзка се сочи, че работодателят никога не е препятствал възможността Х. да се запознае с констатациите по доклада и установените факти по него, поради което и за неоснователни се сочат оплакванията на жалбоподателя, че 3 работодателят не е извършил действията по чл. 193, ал. 1 от КТ за събиране на относимите доказателства за преценка. Относно оплакванията за изтеклия давностен срок за налагане на наказанието, се твърди, че в случая е налице системно и продължително нарушение на трудовата дисциплина - с начална и крайна дата, както и злоупотреба с активи на работодателя. Последното от тази поредица нарушения било на дата 31.07.2023г., респ. давностният срок за налагане на дисциплинарното наказание не бил пропуснат. Относно показанията на св. Т. се твърди, че същите били обективни, последователни и отразявали причинно- следствената връзка на установените от Х. злоупотреби, доколкото свидетелката участвала в проверката и приемала оплакванията и сигналите. Оспорва се твърдяното от жалбоподателя противоречие в показанията й като и в тази насока се излагат съображения. Досежно тежестта на наложеното наказание се сочи, че при налагането на дисциплинарното наказание са взети под внимание многократността на нарушенията, настъпилите неблагоприятни последици за дружеството и нанесените материални загуби и щети. Отчетено било и поведението на Х.. Правилно в решението си първоинстанционния съд е приел, че заболяването на ищеца не е от категорията „защитени“, а освен това и същото не било установено от лекарска комисия по надлежния начин. Поддържа се, че сочената диагнозата била заявена пред работодателя на следващия месец след прекратяването на трудовото му правоотношение, а декларацията за наличие на заболяване със специална закрила е подадена пред работодателя четири дни след издаване на заповедите за налагане на санкцията и прекратяване на трудовото правоотношение. Поради което и правилно съдът е приел, че липсва основание за прилагане на защита в случая. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

От страните пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Депозираната въззивна жалба е допустима и редовна - подадена е процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК:

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по предявени от Д. К. Х. против „Ганчев“ ЕООД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, с които Х. е поискал да бъде отменено уволнението му, извършено със Заповед №54/31.08.2023г. на управителя на „Ганчев“ ЕООД, да бъде възстановен на заеманата от него 4 преди уволнението длъжност „регионален мениджър“, както и ответното дружество да бъде осъдено да му заплати обезщетение за времето през което е останал без работа за период от 6м. в размер на 1200лв. месечно или общо 7200лв., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното й изплащане.

В исковата молба е твърдяна незаконосъобразност на уволнителната заповед на работодателя. Изложени са съображения, че същата е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 193 от КТ – при формално спазване на процедурата по изискване на обяснения и при предварително формирано у работодателя решение за налагане на наказанието, без да бъдат уважени направените от служителя доказателствени искания, което накърнило правото му на защита. Твърди се, че наказанието било наложено преди да изтече срока за даване на обяснения. Изложени са аргументи за нарушение на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ, тъй като всички дати с посочени нарушения били извън двумесечния срок. Сочи се, че заповедта за уволнение не била мотивирана, а наказанието „уволнение“ не можело да бъде наложено за предвидените в чл. 187 от КТ нарушения.