Протокол № 138 от 25.01.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 138 гр. Варна , 25.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Жана И. Маркова

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20203100503412 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 13:39 часа се явиха:

Въззивникът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна Г. Ж. И. е редовно призована, не се явява лично, представлява се от адвокат В.В., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ докладва постили два броя писмени молби, изходящи от въззивника:

-Молба вх. № 746 от 15.01.2021г., в която е изразено становище да бъде даден ход на делото в отсъствие на представител на въззивника, поддържа се въззивната жалба. Пояснява се, че в депозираното предходно становище от 13.01.2021г. е допусната техническа грешка при изписване на юрисконсулта, изготвил и подписал становището.

-Становище вх. № 547 от 13.01.2021г. депозирано в отговор на отговора 1 на въззивната жалба, което настоящият състав възприема като такова по съществото на спора.

СЪДЪТ връчва препис от становището на процесуалния представител на въззиваемата страна.

С оглед липсата на пречки от процесуален характер, СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 3975 от 02.12.2020 година.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 261088/18.08.2020г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против Решение № 3448/24.07.2020г., постановено по гр.д. № 19572/2019г. на Районен съд – Варна, 33 състав, с което е прието за установено на основание чл.124, вр.чл.439 ГПК по отношение на въззивника, че ищецът Г. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, р-н Одесос, ул.“Райко Жинзифов“№11, ет.5, ап.9, не му дължи предвид погасяване по давност на вземането, сумата в размер на 1250 лева, представляваща част от 68 818.71 евро, вземане за главница по изпълнителният лист, издаден на 22.11.2010г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 1326/2010г. на РС-Нови Пазар, предмет на образувано изпълнително дело № 20/2019г. на ЧСИ 807 Н.Д., което изп.дело е образувано след прекратяване на изп.д. 926/2015г. на ЧСИ 807 Н.Д., преобразувано от изпд. Д. 564/2010г. по описа на ЧСИ 715 М. П..

2

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно. Счита се, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът не се е позовал на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно заповедта за незабавно изпълнение. Навежда се оплакване, че първоинстанционният съд не е анализирал в мотивите си възражението, че преведената сума през 2017г. служи за погасяване на най-обременителното задължение – в случая главницата, както и доводът на ответника, че приложение намира разпоредбата на чл.76, изр. посл. ЗЗД и постъпилата сума от 2017г. служи за погасяване на разноски и лихви. Сочи се, че самото плащане към съдебния изпълнител прекъсва погасителната давност за вземането на въззивника.

Поддържа се, че съдът неправилно е анализирал книжата по изпълнителните дела. Сочи се, че с подаване на молбите от 03.12.2010г., 17.01.2011г. и 19.10.2012г. взискателят е прекъснал перемпцията и давностния срок, който е спрян до постановяването на ТР 2/26.06.2015г. по тълк.д. 2/2013г. ОСГТК на ВКС. Настоява се, че с връчената на 12.01.2011г. ПДИ на Г.И. е насрочен и опис върху ипотекирания от него имот, а 1 впоследствие с молба от 18.01.2011г. предишният взискател „Уникредит Булбанк“ АД е поискал и отлагане на насрочения опис, а с насрочения опис се прекъсва давността.

Излага се, че до влизане в сила на тълкувателното решение от 2015г. молбите за справки също се приемало, че прекъсват перемпцията и кредиторът не следва да бъде санкциониран, при условие че неколкократно е възлагал извършването на справки за трудови договори, резултатът от които е отрицателен. На 19.10.2012г. е поискана нова справка за трудови договори, а от налагане на възбраната на 13.12.2010г. до 19.10.2012г. не са изминали две години. Описват се последвали молби от взискателя в периода 28.03.2013г. до 18.10.2016г., с които е поискал извършването на изпълнителни действия. С оглед на това, се сочи, че до 16.01.2019г., когато въззивното дружество е депозирало молба за ново изп. дело, не са минали повече от пет години.

С уточняваща молба вх. №265223/ 10.09.2020г. въззивното дружество е уточнило, че не претендира изменение в частта за разноските на първоинстанционното решение, нито допълване на същото по реда на чл.250 ГПК.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 3 въззиваемата страна Г.И., в която се излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че доводите за липса на настъпила перемпция поради подадени искания за справки са необосновани и не се подкрепят от тълкувателната практика, която е задължителна. Моли се за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна.

АДВ. В.: Поддържам отговора. Оспорвам въззивната жалба, на основанията, подробно изложени в отговора.

С Ъ Д Ъ Т докладва постъпило писмено становище вх. № 547 от 13.01.2021г. в частта, в която на стр.2, т.1.4 въззивникът е направил доказателствено искане да бъде извършена експертиза, която да даде отговор на формулиран от въззивника въпрос.

АДВ. В.: Считам, че искането не следва да бъде уважено. Въззивникът е имал възможност в първото производство да си наведе всички доводи, възражения и искания, поради което моля, това искане да бъде отхвърлено.

СЪДЪТ по доказателственото искане на въззивника намира, че същото не следва да бъде уважавано, доколкото то е отправено за първи път в докладваното в днешно съдебно заседание становище. Такова доказателствено искане не е формулирано във въззивната жалба. Отделно от това съдебният състав намира, че не са налице условията за преодоляване на забраната за събиране на доказателства пред въззивната инстанция, обективирана в разпоредбата на чл. 266 от ГПК.

Мотивиран от изложеното СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

АДВ. В.: Нямаме други доказателствени искания. Не правя възражение по списъка с разноски, обективиран в становището на насрещната страна.

Представям списък на разноските. Доколкото пълномощното ми е по чл.

38 от Закона за адвокатурата, ще помоля съдът да ми определи възнаграждение, при условията на безплатна правна помощ.

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете спора за изяснен от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. В.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отхвърлите въззивната жалба на основанията, подробно изложени в нашето становище.

Моля да ни присъдите направените разноски, като ми определите възнаграждение, което да ми бъде присъдено.

След изслушване на устните състезания, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13,45 часа.

5

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6