Решение № 1351 от 20.11.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 1351

20.11.2019 г., гр. Пловдив

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VI-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

ТАНЯ ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа въззивно гражданско дело № 2292 по описа за 2019 г. на ПОС, VI-ти гр. състав, докладвано от съдия В.Куршумова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство Е. Л. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат И.Г., против Решение № 379/08.08.2019 г. постановено по гр.д.№2882 по описа за 2018 г. на Районен съд Асеновград, с което е осъден на основание чл. 109 от ЗС по иск, предявен от В.В.Т., ЕГН **********, с адрес:

*** и К.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да премахне изградената инсталация за локално отопление в частта на димоотводните тръби от котела в неговото избено помещение № 4, в избения подземен етаж на бл.12, вх.Б в жк.“***“ град Асеновград, преминаващи през общия коридор на този етаж до избеното помещение, находящо се в съседство на срещуположната на неговата изба, заустени в изградено от него удължение на съществуващия комин на жилищната сграда, преминаващ през спалните помещения на ищците, както и да премахне удължението на същия комин под приземния етаж, както и Е. Л. Б. е осъден да заплати на В.В.Т. и К.Д.П., сумата от 1141 лева, направени по производството разноски.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Възразява се за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Възражението за недопустимост на иска се обосновава с довода, че с неговото предявяване ищците се стремят да заобиколят процедурата по ЗУЕС за ремонтирането на обща част от сградата - процесния комин. Позовава се на решение № 224 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 236/2009 г. на II гр.о и посочва, че не се доказва коминът да се използва не по предназначение, и че ответниците пречат на ищците да ползват комина по предназначение. Поддържа, че не се установява извършването на неправомерно действие, което да предпоставя уважаването на исковата претенция.

Намира, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване исковата си претенция с правно основание чл.109 ЗС. Приема за недоказано обстоятелството, че ответникът е осъществил неоснователно въздействие върху имота на ищците, с което обосновава твърдението си за противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по т.д.№ 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Според жалбоподателя, от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се установи по безспорен начин, от една страна, че е налице неоснователно действие от страна на Е.Б., от друга страна, че той създава пречки на ищците да използват собствените си имоти по предназначение. Позовава се на приетите в първоинстанционното производство заключения на експертизи и намира, че задимяването в апартаментите на ищците е вследствие компрометирането на комина.

Посочва, че коминът е обща част на сградата, поради което неговият ремонт не следва да се поема изцяло от един от етажните съсобственици. Приема за недоказано твърдението на ищците, че капацитетът на комина не отговаря на мощността на котела, за което се позовава на заключението на втората СТЕ и твърди, че коминът е надграден от ответника, за да се получи още по - добро димоотвеждане. Възразява и за недоказаност на обстоятелството, че кюнците от отоплителната система пречат на ищците. Оспорва твърдението, че котелът е самоделен, като се позовава на сертификат за същия и декларация за съответствието му с Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти, както и на становище от „Металпласт инжинеринг“ООД, гр.Куклен за правилното му монтиране. Намира, че ищците са били длъжни, но същите не са извършили ремонт на коминното тяло. Позовава се на писмо от МВР, „Регионална дирекция пожарна безопасност и защита на населението, районна служба пожарна безопасност и защита на населението Асеновград“ за липсата на установени нарушения. Твърди, че изградената от него отоплителна инсталация била в съответствие с всички нормативни изисквания и при изграждането й се е съобразил с останалите етажни собственици, които пряко са засегнати от котела и кюнците към него, както и че причината за задимяването в помещенията на етажната собственост е компрометираният зидан комин, преминаващ през помещенията. Прави анализ на събраните по делото гласни доказателства като намира, че показанията на водените от ищеца свидетел за пушек/дим в коридора, по стълбището и в избените помещения, не се подкрепят от заключенията на експертизите по делото. Намира за установено, че изградената от него отоплителна инсталация не пречи на ищците, както и че не е отговорен за задимяването на техните жилища, а причината е компроментирания комин, който е обща част и поради това именно ищците е следвало да поправят комина.Искането към въззивният съд е за отмяна на първоинстанционното решение и за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни В.В.Т., ЕГН ********** *** и К.Д.П., ЕГН ********** ***, чрез адвокат М.К.А. и В. А. Д., с който същата се оспорва като неоснователна. Взема се становище по конкретните оплаквания във въззивната жалба и се излагат подробни доводи и съображения за неоснователност на изложените в жалбата твърдения и аргументи, като същевременно се развиват съображения, които обосновават правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Въз основа на изложеното в отговора се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваните части да бъде потвърдено. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с активно субективно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС от В.В.Т. и К.Д.П. против Е. Л. Б.. В исковата молба ищците излагат твърдения, че първият ищец е собственик на апартамент № 8 на четвърти жилищен етаж, а вторият ищец на апартамент № 6 на трети жилищен етаж от сграда - етажна собственост с адрес гр.Асеновград, жк.“***“, бл.12, вх.Б. Посочили са, че ответникът по силата на наследствено правоприемство, е собственик на апартамент № 4 на втори жилищен етаж от същата жилищна сграда. Ищците твърдят, че ответникът без съгласие на етажните собственици на сградата и без одобрен проект е поставил в избеното си помещение № 4 на подземния етаж котел на твърдо гориво, прекарал е димоотводни тръби от котела през стената на избата си, през общия коридор на избения подземен етаж, до избеното помещение на друг етажен собственик – В. М., находящо се в съседство на срещуположната на неговата изба и през стената му към коридора в същото помещение, заустил ги е в изградено от него удължение на съществуващ комин на жилищната сграда, пробил е стените на двете избени помещения към коридора и плочата между избения и приземния етаж на сградата, от която нагоре започва този комин. Посочват, че като последица от ползването на котела, в апартаментите на ищците прониква дим и миризми – от решетките на комина за включване на печките, от фигурите на пода между настилките на спалните помещения и коридора, от ключа на електрическата инсталация.

При паленето на котела била обгазена и задимена стълбищната клетка, до степен да няма видимост. Поради това намират, че с изграждането на локалната инсталация за индивидуално отопление, са нарушени вещните им права и искат ответникът да бъде осъден да премахне изградената от него инсталация за локално отопление в частта на димоотводните тръби от котела в неговото избено помещение № 4, в избения подземен етаж на бл.12, вх.Б в жк.“***“, преминаващи през общия коридор на този етаж до избеното помещение, находящо се в съседство на срещуположната на неговата изба, заустени в изградено от него удължение на съществуващия комин на жилищната сграда, преминаващ през спалните помещения на ищците, както и да премахне удължението на същия комин под приземния етаж.

С депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен с искане да бъде отхвърлен. Излага доводи, че не пречи на останалите етажни собственици да ползват комина по предназначение, коминът бил обща част и всеки отговарял за тази част от комина, която е негова собственост. Според ответника, задимяването и обгазяването на жилищата на ищците не е достатъчно основание за уважаване на иска. Оспорва твърденията,че упражнява неправомерни действия, с които пречи на ищците да упражняват правата си на собственост върху имотите си. Посочва, че коминът се използва по предназначение, за отвеждане на дима. Оспорва твърденията, че проникването на дим и миризми в апартаментите им е породено от неговото поведение, а намира, че същото е вследствие проблем в комина. Според ответника пушекът и миризмите по жалбата на ищците са вследствие на неизправност в съществуващия комин, в частта на преминаване през етажа, както и че поддържането на комина е задължение на собственика на съответната част, през която преминава.

За да уважи предявеният иск първостепенният съд е приел за безспорно, че страните са собственици на обектите в процесната сграда, както и че ответникът без разрешение и проект е изградил локална парна инсталация с котел, който е монтирал в избените помещения на сградата. Приел е за доказано, че цялата жилищна сграда се обгазява и задимява при използването от ответника на парната инсталация, в това число на общите части на сградата, стълбищната клетка и най-вече на спалните помещения на ищците, поради което ищците са препятствани да използват тези помещения по предназначение, съответно да осъществяват правата си на собственост, за което е уважил предявения иск.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо като в тази връзка не се споделя възражението в жалбата, че съдът се е произнесъл по недопустим иск.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, отговаряща на законоустановените изисквания за нейната редовност – с точно посочване на обстоятелствата, на които се основава иска и на конкретното искане, произтичащо от изложените в исковата молба фактически основания. Ищците основават негаторния си иск на обстоятелствата, че ответникът е изградил локалното парно без съгласието на етажните собственици и без одобрени проекти, както и че при експлоатацията на същото се задимявали техните помещения в сградата, както и била обгазена и задимена стълбищната площадка до степен да няма видимост. В предвид на тези обстоятелства, подробно изложени в исковата молба, ищците намират, че е налице неправомерно въздействие от страна на ответника, с което са препятствани да упражнят правата си на собственост и поради това с петитума на иска молят за осъждането на ответника да премахне локалното отопление в частта на димоотводните тръби от котела, така както е формулирано искането в исковата молба. Неоснователно е оплакването за недопустимост на иска с довода, че ищците се стремят да заобиколят процедурата по ЗУЕС относно ремонтирането на общата част - коминът на сградата - етажна собственост, както и с доводът, че коминът се ползва по предназначение. Предявеният негаторният иск не е насочен за осъждането на ответника да осъществи действия касаещи извършването на ремонтни действия на коминното тяло, респективно да се въздържа от действия, които препятстват неговият ремонт, нито е за осъждането на ответника да се въздържа от използването на посочената обща част, а е за осъждането му да преустанови неоснователното накърняване на собственическите права на ищците от ползването на допълнително прокараната от него инсталация за локално парно, която е изградил не по установения от закона ред. Предявеният негаторен иск е допустим, тъй като според съдебната практика прокарването на нова инсталация или изменението на съществуващата, без да е налице съгласие за това от страна на мнозинството етажни собственици или съсобственици, би представлявало неоснователно накърняване на собственическите им права, обуславящо успешното провеждане на иска по чл.109 от ЗС / в този смисъл Решение № 116 от