Акт № 1218 от 16.02.2016, Районен съд - Благоевград

Решение

Номер

551

Година

13.11.2015 г.

Град

Смолян

Окръжен съд - Смолян

На

10.14

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Меденка Недкова

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Меденка Недкова

Търговско дело номер

20155400900014 по описа за

2015 година

Производството е по чл.422ал.1 ГПК.

ИЩЕЦЪТ „. Л.“Е*Г.С.,ЕИК***,представлявано от изпълнителните директори А.К.К. и Д.Н.Л.,чрез пълномощника А.Н. Д.,твърди в исковата молба,че на 19.ХІІ.2007год. ответникът „.-В. Т.“с.Б.в качеството на издател,е подписал запис на заповед,с който безусловно се е задължил да заплати на „. лизинг“Е*Г.С. сумата 28 363.30евро,платим на предявяване в срок 42 месеца от издаването му.Този запис на заповед отговаря на изискванията на чл.535 ТЗ за форма и съдържание,редовен е от външна страна и притежава изискуемите реквизити,като съдържа:наименованието „запис на заповед“,безусловно обещание да се плати определена сума,изписана цифром и словом,изрично и ясно посочен падеж-на предявяване в срок до 42 месеца от издаването му,място на плащане,името на лицето,което трябва да плати,дата и място на издаване,подпис на издателя и включена уговорка „без протест и разноски“.Твърди,че записът на заповед е предявен за плащане на издателя на 22.Х.2013год. чрез нотариална покана,връчена от нотариус А.Ш.,с рег.№613 по РНК.Въпреки настъпването на падежа с предявяването на записа на заповед,процесната сума не е изплатена.С оглед на изложеното „. лизинг“Е*Г.С. е подало пред родово и териториално компетентния СРС заявление по чл.417т.9 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.По образуваното ч.Г.д.№/6682014год. СРС на основание чл.417т.9 ГПК е издал заповед за незабавно изпълнение№*/20.VІ.2014год.,съгласно която „.-В. Т.“с.Б.ЕИК***,представлявано от В. С.Т.е осъден да заплати на кредитора „. лизинг“Е*Г.С. сумата 15 309.59евро,представляваща частично задължение по запис на заповед№**,издаден на 19.ХІІ.2007год.,ведно със законна лихва,считано от датата на подаване на заявлението в съда-17.VІ.2014год. до изплащане на вземането и разноските в заповедното производство в размер на 1 773.83лв.,от които 598.86лв. за ДТ и 1 174.97лв. за адвокатско възнаграждение.Издаден е изпълнителен лист на ищеца въз основа на тази заповед за незабавно изпълнение на 20.VІ.2014год..Въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№*/2014год. по описа на ЧСИ П. М.,с рег.№881 на КЧСИ.Тъй като ответникът е оспорил вземането на ищеца в срока по чл.414 ГПК,с разпореждане№175/20.І.2015год. по ч.Г.д.№668/2014год. СРС е указал на ищеца да предяви иск по чл.422ал.1 ГПК за установяване на вземането му,в едномесечен срок от получаване на разпореждането на съда.Поради което за ищеца е налице правен интерес да предяви иск по чл.422ал.1 ГПК,за да установи съществуването на вземането срещу ответника.Ето защо ищецът моли С.окръжен съд да постанови решение,с което да признае за установено,че ответникът „.-В. Т.“с.Б.ЕИК***,представляван от В. С. Т. дължи на „. лизинг“Е**Г.С.,ЕИК*** сумата 15 309.50евро,представляваща неизплатено парично задължение по запис на заповед от 19.ХІІ.2007год.,ведно със законните лихви върху сумата,считано от 17.VІ.2014год. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.417 ГПК №378/20.VІ.2014год. по ч.Г.д.№668/2014год. на СРС и издаден изпълнителен лист на 20.VІ.2014год.,като му се присъдят и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК ОТВЕТНИКЪТ„.-В. Т.“с.Б.ЕИК***,представляван от В. С. Т.,чрез пълномощника му А.В.Р.,подава писмен отговор вх.№3101/20.VІІ.2015год. на исковата молба.Твърди,че предявеният иск е неоснователен,поради което моли съдът да го отхвърли като такъв.Ответникът твърди,че записът на заповед,издаден на 19.ХІІ.2007год. не му е предявен.Съгласно посочения в записа на заповед срок за предявяване-до 42 месеца от датата на издаването му,той е следвало да се предяви в срок до 19.VІ.2011год.С исковата молба е представена нотариална покана,връчена чрез нотариус .А Ш.,с рег.№613 по РНК,в която е посочено,че тя е връчена на ответника на 8.Х.2013год.Нотариусът е приел,че връчването е извършено чрез залепване на уведомление№102/8.Х.2013год.,като в последствие е посочил,че адресатът не се е явил в 14 дневен срок,за да получи нотариалната покана.Ответникът счита,че не е спазен редът за предявяване на записа на заповед,извършено чрез нотариалната покана,тъй като не е посочено къде и как е извършено залепването на нотариалната покана.Липсва отбелязване,че адресатът не е открит на адреса,за да се извърши връчване на поканата чрез залепване,както и отбелязване къде и кога е извършено залепването.Поради което ответникът счита,че СРС не е следвало да издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,тъй като не е спазена процедурата по валидно връчване на нотариалната покана,чрез която е предявен записа на заповед.Поради което и вземането не е изискуемо.На второ място ответникът счита,че записът на заповед е предявен след датата на падежа,поради което прави възражение за погасяване по давност на вземането по записа на заповед.Изтекъл е както специалния кратък едногодишен срок,така и общия петгодишен давностен срок.На трето място ответникът твърди,че записът на заповед е издаден за обезпечаване на подписания между страните договор за лизинг.По този договор обаче вземане на „. лизинг“Е**Г.С. не съществува,тъй като ответникът е изправна страна по него.Договорите за лизинг са прекратени,като вещите-предмет на същите договори,са върнати на лизингодателя.Всички вноски,дължими от лизингополучателя,по време на действието на договорите,са изплатени,ето защо ответникът няма задължения към ищеца за обезщетение.Поради което ответникът моли съдът да отхвърли предявения иск по чл.422ал.1 ГПК,като неоснователен и недоказан.Претендира за съдебните разноски по водене на делото,съгласно списъка по чл.80 ГПК.

С.окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник А.Н. Д.,становището на ответника по иска и неговият пълномощник А.В.Р.,обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключението на СИЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:

Безспорни факти по делото:

На 19.ХІІ.2007год. между „. лизинг“*Г.С.,ЕИК***,в качеството на лизингодател и „.-В. Т.“с.Б.ЕИК***,в качеството на лизингополучател,е сключен договор за финансов лизинг на пътно превозно средство№**/19.ХІІ.2007год..Съгласно чл.19ал.15 от договора,лизингополучателят се задължава да издаде и предаде на лизингодателя като обезпечение за редовното и точно заплащане на всички суми по договора,както и на сумите на договорените неустойки и лихви за забава,валиден запис на заповед,платим на предявяване,със срок за предявяване за плащане дълъг поне колкото срока на договора,в полза на лизингодателя,платим без протест.Сумата по записа на заповед трябва да е равна на лизинговата цена с включен начислен ДДС,намалена с платените при сключване на договора встъпителна вноска и следващи месечни вноски.Записът на заповед се означава с номер и дата,идентични с номера и датата на договора за лизинг.Сумата по записа на заповед трябва да е определена във валутата,посочена в приложение№1 към договора/в случая в евро/.При забава в плащането,независимо дали е на вноска по договора или на неустойка,лизингодателят има право незабавно да предяви за плащане записа,да изиска плащане на всички дължими суми по договора,включително и неустойките и лихвите за забава и да пристъпи към принудително изпълнение върху имуществото на длъжника по реда на ГПК.Предаването на записа на заповед е предварително условие за предаване/поръчване доставката на лизинговия обект.Всяко редовно плащане на лизингова вноска по договора намалява съответно размера на задължението по записа на заповед,а след погасяване на всички задължения на лизингополучателя по договора,лизингодателят се задължава да му върне издадения запис на заповед.Като доказателства по делото са представени погасителните планове за лизинговите вноски за трите лизингови вещи и приемо-предавателен протокол от 21.ХІІ.2007год. към договор за финансов лизинг№***/19.ХІІ.2007год.,с който е предаден на лизингополучателя влекач-предмет на договора за лизинг.

На 19.ХІІ.2005год. в Г.С. е издаден запис на заповед№*** от „.-В. Т.“с.Б.регистрирано по ф.д.№1395/1993год. по описа на СОС,представляван от В. С. Т.ЕГН*,който безусловно се задължава да заплати по този запис на заповед на „. лизинг“**Г.С.,регистрирано по ф.д.№5140/1999год. по описа на СГС,или на негова заповед при предявяване на този запис на заповед сумата 28 363.30евро,в същата валута или в левовата и равностойност,определена по централния курс на БНБ за деня на плащането.Записът на заповед е платим на предявяване.Срокът за предявяване за плащане е до 42 месеца от издаването му.Сумата е платима в Г.С. на адреса на бенефициента,като ще се изплати без протест.

На 4.Х.2013год. лизингодателят „. лизинг“**Г.С.,ЕИК*** е изпратил нотариална покана до “Т.-В. Т.“с.Б.ЕИК***,представляван от В. С. Т.,като издател на запис на заповед№*** от 19.ХІІ.2007год. за сумата 28 363.30евролв.,с която му предявява за плащане издадения запис на заповед№***,както и запис на заповед№***/9.ІV.2008год. за сумата 60 307.08евро,и запис на заповед№***/25.І.2008год. за сумата 34 544евро.Нотариалната покана с рег.№4766/4.Х.2013год. на нотариус А.Ш.,с рег.№613 по РНК,е връчена на „.-В. Т.“с.Б. на 8.Х.2013год. чрез залепване на уведомление№102 на адреса на управление на в с.Б.от помощник нотариуса Ц. В..В 14 дневния срок-до 22.Х.2013год.,съгласно изискванията на чл.47ал.2 ГПК,ответникът не се е явил в кантората на нотариус А.Ш. за получаване на поканата.Поради което е прието на основание чл.47ал.5 ГПК,че предявяването на записа на заповед за плащане на издателя,е извършено на 22.Х.2013год.

Тъй като издателят не е пристъпил към реално плащане на сумата по записа на заповед,на 17.VІ.2014год. „. лизинг“Е**Г.С. подава заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК до СРС за сумата 15 309.50евро,представляваща част от главницата по записа на заповед,издаден на 19.ХІІ.2007год. за сумата 28 363.30евро.Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ№**/20.VІ.2014год. по ч.Г.д.№668/2014год. на СРС,с която “Т.-В. Т.“с.Б.ЕИК*** е осъден да заплати на „. лизинг“Е**Г.С.,ЕИК*** сумата 15 309.50евро,представляваща частично задължение по запис на заповед№***,издаден на 19.ХІІ.2007год.,ведно със законните лихви върху тази сума,считано от датата на подаване на заявлението в съда-17.VІ.2014год. до окончателното и изплащане,както и разноски по делото в размер на 1 773.83лв.,от които 598.86лв. за ДТ и 1 174.97лв. адвокатско възнаграждение.Издаден е изпълнителен лист на 20.VІ.2014год. въз основа на заповедта за изпълнение,въз основа на който е образувано изп.д.№1046/2014год. по описа на ЧСИ П. М.,с рег.№881 на КЧСИ.

В законоустановения срок по чл.414ал.2 ГПК длъжникът „.-В. Т.“с.Б.представляван от В. С.Т.е подал възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение№378/20.VІ.2014год. и изпълнителен лист от 20.VІ.2014год. по ч.Г.д.№668/2014год. на СРС.С разпореждане№175/20.І.2015год. по ч.Г.д.№668/2014год. на СРС е дадено указание на заявителя „. лизинг“Е*Г.С.,че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането си срещу „.-В. Т.“с.Б..Разпореждането е връчено на „. лизинг“Е*Г.С. на 6.ІІ.2015год.,а на 6.ІІІ.2015год. е предявен искът по чл.422ал.1 ГПК за установяване на вземането на „. лизинг“Е*Г.С. срещу длъжника „.-В. Т.“с.Б..

Вещото лице по назначената СИЕ С. Т. в заключението си твърди,че съгласно договор за финансов лизинг на ППС№***/19.ХІІ.2007год.,лизингодателят се задължава да придобие ППС,индивидуализирано в приложение№1,неразделна част от договора,и да го предостави за ползване на лизингополучателя срещу договореното възнаграждение и при условията на договора.С договора и приложение№1 към него са конкретизирани всички правни и финансови условия по изпълнението му.Договорът за финансов лизинг№**/19.ХІІ.2007год. е прекратен на 26.Х.2010год.,поради неплащане в срок и размер от страна на лизингополучателя на договорените лизингови вноски.С приемо-предавателен протокол и констативен протокол за лизингов актив от 8.VІ.2011год. лизингополучателят връща и предава на „Х. к.“Е**-представител на „. лизинг“**Г.С. лизинговия обект-MAN TGA 18.460 влекач,с ДН№***ВТ и шаси WMAHO1ZZ643169045.Вещото лице е разработило в приложение№1 към заключението цялостен разчет между страните по делото,с което са установени всички начисления,изпълнени от лизингополучателя за вземанията му по договора,всички изпълнени от лизингополучателя плащания и размера на откритите за плащате суми към 17.VІ.2014год.Твърди,че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в СРС-17.VІ.2014год. дължимите от ответника суми са в размер на 41 933.59лв.,равностойни на 21 440.30евро.За периода от 19.ХІІ.2007год. до 17.VІ.2014год. по договора за финансов лизинг на ППС,начислените от лизингодателя вземания възлизат на 115 521.56лв.,които конкретизира подробно по видове и размер.За периода от 19.ХІІ.2007год. до 17.VІ.2014год. по договора за финансов лизинг на ППС са изплатени и погасени задължения от страна на лизингополучателя в размер на 75 587.97лв,конкретизирани по видове и размер в заключението.Към 17.VІ.2014год. ответникът „.-В. Т.“с.Б. дължи на „. лизинг“Е*Г.С. общо сумата 41 933.59лв.,от които:главница в размер на 29 942.67лв.,законна лихва в размер на 9 542.93лв. и разноски след прекратяване на договора в размер на 2 448лв.Лизинговият актив е продаден повторно за сумата 16 900лв.,с която е намален разчета между страните по договора.

Разпечатката съдържа 31 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8524c40-7651-42f0-a7fc-d00df661879f