Определение № 4388 от 23.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4388 гр. София, 23.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно дело № 20251100607110 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.

Обжалва се определение по наказателно частно дело № 2542 от 2025-та година на Софийски районен съд, наказателно отделение, 108 състав, с което е потвърдено постановление на прокурор от СРП от трети февруари 2025 година, с което на основание чл.

243, ал. 1, т. 1 във връзка с член 24, ал.1, т.1 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство номер 417 / 2024 година по описа на Следствен отдел на СГП, прокурорска преписка № 32784 / 2024 година на СРП, водено за престъпление по чл. 286 от НК.

С предявената жалба от Й. М., чрез повереник адвокат Г.Д., се оспорва правилността на съдебния акт. Оспорва се приетото, че Б.Х. не е имала съзнанието, че извършва набеждаване чрез подаване на сигнала до Софийска районна прокуратура от 10 май 24 година, респ., че поведението й е несъставомерно . Твърди се наличие на противоречие между подадения от нея сигнал и показанията й като свидетел; настоява се, че не е разпитан ключов свидетел по делото и се иска отмяна на определението на Софийски районен съд, както и на постановлението на Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство и се предлага връщане на делото на прокурора със задължителни указания.

Съдът, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира че жалбата е допустима - предявена от лице с правен интерес и качество на пострадал, в законов срок, а разгледана по същество е неоснователна.

Установено е, че Б.Х. депозирала сигнал на 10.05.2024г. в Районна прокуратура, в който посочила, че Й. М. не заплатил определена месечна издръжка за отглеждането на малолетния им син от м.януари до месец май 2024г., а внасял само суми по определения му дълг по изпълнително в размер 8 836,91 лв.

По повод сигнала била извършена проверка и установено, че М. заплатил дължимата издръжка за месеците януари - май 2024 година, при което по прокурорска преписка № 23922 за 2024 година е постановен отказ за образуване на досъдебно производство за престъпление чл. 183 от НК .

На 11.07.2024 г. М. подал молба / сигнал / за извършване на проверка дали поведението на Х. по подаване на жалба от 10.05.2024г. представлява набеждаване.

1

СРП акцентирала на показанията на Б.Х., че не е била наясно, че М. е внесъл задълженията си изцяло за месеците януари - май 2024г.; на твърденията й, че в извлечението от банковата й сметка постъпващите суми били отбелязани като паричен превод по изпълнително дело № 2421/2020г., а не като издръжки за текущите месеци. СРП е обърнала внимание и на два броя молби от Х. от 01.04. 2024 и 10.05.2024 г. до ДСИ при СРС, в които твърдяла отсъствие на цялостно заплащане на издръжката от М..

Въз основа на тези обстоятелства Софийска районна прокуратура направила извод, че от обективна страна / с подаването на сигнала / се констатират елементи от престъпен състав, но не й такива от гледна точка на субективната страна на престъпление по чл. 286 от НК. За последното се позовала на обстоятелството, че Х. действала с убеждението / „субективна истина“ /, че М. не е заплащал издръжка за месеците януари - май 2024 година, без у нея да е съществувало съмнение, че описанието на фактите отразява неистина и приела, че отсъства умисъл за набедяване.

Тази инстанция намира за правилни изводите на СРП, както и тези на СРС , който задълбочено разгледал данните и акцентирал на още обстоятелства, които са в подкрепа на първите .

Този съд се солидаризира с отбелязаното от СРС, че се установява субективна увереност у Х., когато е претендирала сумата 8 836, 91 лева /по образуваното изпълнително дело за издръжка/, без да обърне внимание, че включва такси и разноски за изпълнителното производство. В тази насока правилно е акцентирано на подаваните от Х. молби по изпълнителното дело – от 01.04.24г. и от 10.05.24г., в първата, описала дължими 8 836,91 лв. и отделно месечните издръжки м.януари – март вкл. 2024г. , което е препотвърдила в молбата от м. май -10.05.2024г., а въззивният съд констатира аналогична молба от Х. и от 19.07.2024г.

На следващо, място съвсем правилно СРС насочил вниманието си на въпроса дали Х. е информирана и по какъв начин за това какви задължения погасявал М. по изпълнителното дело и обосновано се спрял на това, че отсъстват данни за връчване на постановление за спиране на изпълнителното производство и разсрочване на стария дълг от 8 836,91 лв. В допълнение проверката от СГС сочи и това, че няма връчване на Х. на молбата на М. от 10.04.2024г., в която той уведомил ДСИ, че напълно е погасил и издръжката за минало време и текущата издръжка, а към първи януари 2024г. внася по 400 лева по изпълнителното дело / л. 272- 273 – номерация на изп.дело/. Видно е още, че по повод молбата на Х. от 10.05.24г. до ДСИ има разпореждане от 13.05.24г. за призоваването й в изпълнителната служба и провеждане на разговор с ДСИ К., за който има косвени данни, а след 03.06.2024г. , когато на длъжността встъпил нов ДСИ – Д. е проведен разговор от последната с Х., която настоявала за неизплатени издръжка и се стигнало инициатива за назначаване на нова ССЕ, която да провери плащанията.

Този състав констатира, че такава експертиза е внесена в СИС на 01.07.2024г. със заключение, че задължения за издръжка към 30.06.2024г. към взискателя за издръжка са 00,0 / нула / лева ; за лихви са 221, 57 лева и към СРС за ДТ и разноски са съответно от 8,50 и 172,48 лв.

Съвкупната оценка на показанията на Х. и вещото лице - св. Ц., която потвърждава разговор с нея, обосновава извод, че на Х. й било разяснено че дължимата издръжка на М. не е била 8 836,91 лв., а 7 829,32 лв., а от тук това рефлектира върху познанието й за действителните задължения на последния.

В жалбата до Градски съд се настоява, че е налице противоречие в твърденията на Б.Х. в сигнала от 10.05.2024г. и в свидетелските й показания по досъдебното производство.

Сигнала не може да се цени като доказателствен източник на информация, но и при съотнасяне на твърденията в него и в свидетелските показания противоречия не се забелязват, т.к. неизменно до инкриминираната дата Х. е твърдяла неплащане на издържите за месеците януари – май 2024г. , при което възражението е неоснователно.

Не се оправдава възражението, че в досъдебното производство липсва обективно и 2 всестранно разследване. Действително не е разпитана ДСИ – Б. К., но това действие не е необходимо за изясняване предмета на делото съгл. чл. 102, т. 1 от НПК, свързан с подаване на сигнала от 10.05.2024г. от Х. в СРП, с който твърди наличие на основание за търсене на отговорност от М. по чл. 183 от НК. И това е така, т.к. както се посочи по горе, данните сочат такъв разговор след посочената дата, а събирането на данни за поведението на лицето след тази дата обективно няма как да доведе до несъмнени изводи за умисъла на страната и изясняване предмета на делото.

В заключение, следва да се подчертае, че изводите на СРП, а и тези на СРС са правилни относно това, че от обективна страна е установено деяние, но то не може да се приеме, че е умишлено осъществено, поради което и правилно е прието, че извършеното деяние не съставлява престъпление и на основание чл. 24, ал.1 т. 1 пр. 2 от НПК производството следва да се прекрати.

При тези съображения, като намира жалбата за неоснователна, въззивният съд приема, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

С оглед изложеното и чл. 243, ал.8 от НПК, Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4103 от 06.10.2025г. на СРС, 108 състав, по ч.н.д. № 2542/2024г.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3