Решение № 7078 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7078 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110152760 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу ЗАД „Алианц България“ АД.

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по: 1/чл.

411, изр. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 2567,84 лева (1312,92 евро), представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 06.01.2025 г. на бензиностанция „Лукойл“ В016 на АМ Тракия, 1-ви км посока Пловдив, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до погасяването, както и 2/ по чл. 86 ЗЗД за сумата от 100,14 лева (51,20 евро), представляваща лихва за забава в плащането за периода от 11.08.2025 г. до 21.11.2025 г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „S350“ с рег. № Поддържа, че вредите са на стойност 2552,84 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, като е начислена и сумата от 15 лева ликвидационни разноски за обработка на щетата. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента – водач на марка „Волво“, модел „XS90“ с рег. №, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение. Твърди, че ответникът е получил регресна покана, но не е изпълнил задължението си. Моли съда да уважи предявените искове, като присъди и законна лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът признава факта на валидността на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на застрахования при него лек автомобил към момента на ПТП. Счита, че ищецът не е доказал наличието на валидно сключена застраховка „Каско“, тъй като не е представил общи условия, които да са подписани от застрахователя и от застрахования. Оспорва 1 доказателствената стойност на представения по делото двустранен констативен протокол. Счита за недоказано и възлагането за отремонтиране на вредите по лек автомобил „Мерцедес“, модел „S350“ в автосервиз „АМС София“ ЕООД, тъй като не е представено от страна на ищеца възлагателно писмо. Счита, че виновен за настъпването на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Мерцедес“, модел „S350“, който в нарушение на разпоредбата на чл. 95 от ЗДвП в спряло състояние е отворил вратата на своя автомобил, като не е видял намиращия се от лявата му страна и маневриращ лек автомобил „Волво“, модел „XS90“ за зареждане на гориво на съседната бензиноколонка, в резултат на което е настъпил процесният удар. Счита, че произшествието е настъпило при отворена врата на лек автомобил „Мерцедес“, модел „S350“, поради което намира за невярно изложеното от ищеца, че водачът на застрахования при ответника автомобил не е съобразил страничната дистанция при управлението на своя автомобил, което е станало причина за ПТП. В условията на евентуалност, в случай че съдът не приеме, че вина за настъпването на ПТП има единствено водачът на лек автомобил „Мерцедес“, модел „S350“, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на този водач. Оспорва иска и по размер, като счита, че същият е необосновано завишен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на дълга.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 08.01.2026 г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 26.02.2026 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите: че към твърдяната дата на ПТП лек автомобил „Волво“, модел „XS90“ с рег. № , е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, както и че преди подаването на исковата молба ответникът е получил регресна покана.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

По делото е приета комбинирана застрахователна полица № 440124213077977 за автомобилна застраховка „Каско +“ от 24.06.2024 г. с обект на застраховката лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „S350“ с рег. № . Съдът намира, че по делото е доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на 2 увреждането между „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и собственика на увредения автомобил. Представеният по делото заверен препис от застрахователната полица, в която е обективиран договор за застраховка "Каско +" за процесния автомобил, не е подписан от страните, но те са изпълнили задължението си по него. Съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. Писмената форма на застрахователния договор е за действителност. В случая ищецът не е представил двустранно подписана застрахователна полица. По делото обаче са налице доказателства, от които може да се установи съдържанието на волеизявленията на страните по застраховката - по смисъла на чл. 293, ал. 4 ТЗ, според която разпоредба, приложима към търговските сделки, каквато несъмнено е договорът за застраховка, писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. В случая от събраните по делото писмени доказателства може да се направи обоснован извод, че страните, посочени в представената по делото застрахователна полица са били обвързани от застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане с предмет – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „S350“ с рег. №, с период на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 30.06.2024 г. до 23:29 ч. на 29.06.2025 г.

Спорни между страните са въпросите, свързани с вината на водачите, налице ли е съпричиняване, както и размера на вредата.

Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства и заключение на САТЕ. От показанията и на двамата свидетели – Б. Ч. и С. С., се установява, че процесното ПТП е настъпило на бензиностанция „Лукойл“ на АМ „Тракия“. Водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“ – свид. С., е бил паркиран на дясната бензиноколонка и отворил предната врата на автомобила. В същото време от лявата му страна се движел лек автомобил „Волво“, управляван от свид. Ч., при което настъпило съприкосновение между предна дясна част на л.а. „Волво“ и отворената врата на л.а. „Мерцедес“, вследствие на което на последния са нанесени материални щети върху отворената предна лява врата. Този механизъм е описан и в двустранния констативен протокол за ПТП, съставен на 06.01.2025 г., като водачът на застрахования при ответника лек автомобил „Волво“, в т.

14 е посочил, че е виновен за произшествието.

Така описаният механизъм се потвърждава и от заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила.

Съдът намира, че от правна страна виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Волво“, модел „XS90“ с рег. № който при изпреварване от лявата страна на спрелия на бензиноколонка лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „S350“ с рег. № не е осигурил достатъчно разстояние и съответно е увредил предната лява врата на автомобила, с което е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство, което в случая не е сторено от водача на лек автомобил „Волво“. Водачът освен това не е се е събразил и с правилото на чл. 25, ал.

1 ЗДвП, съгласно което водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде 3 опасност за участниците в движението. Следва да се посочи освен това, че от изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание се установи, че разстоянието между две срещуположни колонки на бензиностанцията е достатъчно голямо, за да спрат две превозни средства, да се отворят вратите и на двете и да се извърши зарежадне. Ето защо, водачът на лек автомобил „Волво“, при спазване на необходимата дистанция, е имала възможност безпрепятствено да се доближи и да спре на лявата бензиноколнка, без да навлиза в зоната на спрелия на дясната бензиноколонка автомобил „Мерцедес“.

При частична вреда, какъвто е настоящият случай, размерът на застрахователното обезщетение е равен на възстановителната стойност на имуществото. Според нормата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Доколкото чл. 400, ал. 2 КЗ изрично предвижда, че стойността на застрахователното обезщетение при частична повреда следва да бъде изчислена на базата на цената на нови части, съдът намира, че обезщетението следва да бъде изчислено именно въз основа на стойността на нови части, чрез които автомобилът би се възстановил в същия вид и качество. Следователно, релевантна за определяне на обезщетението, дължимо от застрахователя на виновния водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е средната пазарна цена на части и труд (възстановителна стойност) за възстановяване на уврежданията, причинени от процесното ПТП към датата на настъпване на процесното ПТП. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП – 06.01.2025 г., е в размер на сумата от 2808,90 лева. Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.

По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му поради съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване. Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване, обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането. В този смисъл е задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290 ГПК.