Решение № 2238 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2238 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100508841 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД срещу решение №12965/01.07.2024 г., постановено по гр. д. № 60369/2023 г. по описа на СРС, ГО, 113 състав, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.

411 КЗ. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемият ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Предявен е положителен установителен иск по реда чл. 422 ГПК вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с правно основание чл. 410 КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 590,61 лв., представляваща ½ част от изплатено по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 14.08.2017 г. в Република Германия между застрахован при ищеца товарен автомобил марка „ДАФ“, с рег. № ****, със застраховано при ответника прикрепено към него ремарке с рег. № ****, и лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с германски регистрационен номер ААDD 1206, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 04.08.2023 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 23809 от 11.08.2023 г. по ч. гр. д. № 44324/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е настъпило събитие – ПТП на територията на Република Германия, в причинна връзка с което са причинени вреди на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ****. Поддържа, че вредите са на обща стойност 3 181,22 лв., в който размер е изплатил застрахователно обезщетение по претенция Зелена карта от BECS. Твърди, че към застрахования от него товарен автомобил марка „ДАФ“, с рег. № ****, било прикрепено ремарке с рег. № ****, застраховано при ответното дружество по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, като двете застрахователни дружества формират двойна застрахователна полица, тъй като комбинацията от влекач и ремарке следвало да се разглежда като една оперативна единица. Сочи, че за настъпилото ПТП следва да се приложи застрахователното покритие по двойната застрахователна полица на превозните средства – товарен автомобил и ремарке, поради което всяка страна следва да понесе половината от дължимото застрахователното обезщетение на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ за причинените му вреди. Поддържа, че след покана ответникът е отказал заплащане на сумата в размер на 1 590,61 лв., представляваща ½ част от левовата равностойност на изплатено от него обезщетение. С оглед на изложеното, предявява настоящата искова претенция за признаване за 2 установено, че ответникът му дължи заплащане на процесната сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.08.2023 г., до окончателното плащане на вземането.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага доводи, че в случаите на спор в съда между застрахователи приложимото право е българското, уреждащо, че при нанесени вреди от ремарке, свързано с МПС и функционално зависимо от него по време на движение, същите се покриват от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото МПС. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на щетите от водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ****, който нарушил правилата за движение по пътищата.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

С решение №12965/01.07.2024 г., постановено по гр. д. № 60369/2023 г. по описа на СРС, ГО, 113 състав исковата претенция е изцяло отхвърлена.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество-правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на 3 първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Главният спор между страните касае определяне на приложимото материално право при уреждане на отговорността на застрахователите по застраховка "Гражданска отговорност" на теглещо МПС и на ремарке, каквито са страните по настоящото дело. Съгласно решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С359/14 и С-475/14, при пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008 /Регламент "Рим І"/, ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 /Регламент "Рим ІІ"/ предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредите, т. е. предвиждат отговорност на собственика или държателя на ремаркето наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за възстановяване на вредите на пострадалото лице. В т. 54 от същото решение е посочено изрично, че задължението на застраховател по застраховка "гражданска отговорност" да обезщети причинена на пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда /чийто фактически състав, но и кръга лица, отговорни за обезщетяване на вредата, действително се определят според приложимото право по чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ"/, а от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице. В т. 61 и т. 62 от решението е посочено, че на първо място трябва да се определи по какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза на пострадалото лице между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално право по силата на Регламент "Рим ІІ", а на второ място следва да се определи, в съответствие с чл. 7 от Регламент "Рим І", кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка, сключени между застрахователите - ищци в главните производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и 4 в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.

От изложеното следва, че чл. 7 от Регламент "Рим І" се прилага в случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо произшествието по силата на чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ", предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. Настоящият случай е именно такъв приложимото материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя е това на Федерална Република Германия, което предвижда разделяне на отговорността между застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето (чл. 59 от Застрахователния кодекс на ФРГ), поради което и приложимото материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от Регламент "Рим І". В случая страните не са избрали приложимо право и няма съмнение, че двамата застрахователи имат обичайно местопребиваване на територията на Република България, поради което приложимо се явява българското право. Нормативният източник, който урежда спорното правоотношение на национално равнище е Кодексът за застраховането в сила от 01.01.2016 г., тъй като процесното ПТП е настъпило н а 14.08.2017 г. Съгласно нормата на чл. 479, ал. 1 КЗ /приложимо право съгласно чл. 7 от Регламент "Рим І"/, вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство.

По изложените съображения предявеният по реда на л. 422 ГПК иск по чл. 411 КЗ от застрахователя на теглещото МПС ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, срещу застрахователя на ремаркето ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за изплащане на половината от застрахователното обезщетение се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба оплаквания. Следователно решението следва да бъде 5 потвърдено.

По разноските:

При този изхода на спора в полза на въззиваемия следва да се присъдят 25 лв. /12.78 евро/ юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА №12965/01.07.2024 г., постановено по гр. д. № 60369/2023 г. по описа на СРС, ГО, 113 състав.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67а, да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 25 лв. /12.78 евро/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6