Решение № 19 от 09.01.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Благоевград, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20241210100957 по описа за 2024 година

И за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по настоящото гр.д. № 957/2024г. по описа на Районен съдБлагоевград е образувано по искова молба вх. № 8942/16.04.2024г. на С. Г. Т., ЕГН **********, , против „“ АД, ЕИК седалище и адрес на управление представлявано от С. Н.

Т.

В исковата молба се твърди, че между С. Г. Т. в качеството му на заемополучател и „“ АД, в качеството на заемодател е сключен Договор за потребителски кредит от разС.ие № 924765/26.01.2023г., по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 500 лв. със срок за издължаване 30 дни. Размерът на годишната лихва е 36%, на ГПР 42.58%, а размерът на общата сума, която подлежи на връщане е 515.00 лв. В чл.19 от Договора е уговорено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията, посочени в Общите условия, или банкова гаранция. Неизпълнението на посоченото задължение създавало задължение за заемополучателя да заплати неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, платима разсрочено заедно с вноските по кредита, съгласно чл.29 от договора. На това основание на ищеца е начислена неустойка в размер на 110.00 лв., като по този начин общата дължима сума по кредита възлиза на 625 лв.

Твърди се в исковата молба, че целият договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК поради неспазване на предвидената от закона форма и непосочване в договора на ГПР, което водило до недействителност и на самата неустоечна клауза. Твърди се още, че в договора не била разписана методиката на формиране на ГПР и не било посочено кои компоненти са включени в него и как същият е формиран. Описаните в договора такси и разходи, вкл. възнаградителна лихва и неустойка, се твърди, че е следвало да се прибавят при изчисляване на ГПР и това би довело до различен ГПР от посочения в договора ГПР. Сочи се, че в случая било налице погрешно посочване от кредитора на ГПР, а действителният такъв бил в размер многократно надвишаващ допустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК. В случая съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизали в него, с цел заобикаляне на ограниченията на ЗПК, следвало да се тълкува като цялостно неизпълнение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и водило до недействителност на целия 1 договор съгласно чл.22 от ЗПК. Навежда се, че с тези действия на ответника се целяло заобикаляне на изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Непосочването в договора на реално прилагания ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от ЗЗП. Договорът бил недействителен и поради противоречие с добрите нрави на клаузата за възнаградителна лихва, която била прекомерно висока. Твърди се, че потребителят изначално бил поставен в невъзможност да осигури в твърде краткия 3-дневен срок уговореното обезпечение – поръчител /солидарен длъжник/, които да отговарят на всички изисквания, посочени в договора. Твърди се, че неустоечната клауза била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Били нарушени основните принципи на договорната свобода по чл.9 от ЗЗД, на справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор.

Процесната неустойка била предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не на същинското задължение по договора за връщане на заетата сума, без да ставало ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам бил оценил кредитоспособността на длъжника и одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечение. С уговарянето на тази неустойка се твърди, че заемодателят целял единствено да се обогати. На следващо място, с неустойката се заобикаляла разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което не произтичали вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок. Тези вреди обаче се обезщетявали чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК, поради което подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва било недопустимо. Непредставянето на обещано обезпечение по принцип имало за последица предсрочна изискуемост на задълженението съгласно чл.71 от ЗЗД. В случая обаче кредиторът не е имал за цел да получи обезпечение, а да прикрие с неустойката по-високата цена за предоставената финансова услуга, поради което се твърди, че неустоечната клауза била нищожна поради неравноправния й характер.

Ищецът твърди още, че тази клауза не е индивидуално уговорена.

Излага се от ищеца, че към датата на подаване на исковата молба, кредитът е изцяло погасен.

Предвид изложеното, до съда е отправено искане да обяви нищожността на Договор за потребителски кредит от разС.ие № 924765/26.01.2023г. поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, евентуално на клаузата на чл.29 от Договор за потребителски кредит от разС.ие № 924765/26.01.2023г., както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лв. /частичен иск от 110.00 лв./, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит от разС.ие № 924765/26.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и сторените разноски в производството.

На основание чл.131 от ГПК на ответника „“ АД е изпратено копие от исковата молба и от приложенията към нея, които са му връчени на 22.07.2024г. В законоустановения 1месечен срок, който е изтекъл на 22.08.2024г., същият е подал в съда писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен.

Твърди, че процесният договор за кредит е сключен от разС.ие съгласно изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, по инициатива на ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството. След одобрение на подадената заявка от страна на кредитора, на посочената от ищеца електронна поща в заявката, му били изпратени проект на договора, погасителен план, СЕФ и ОУ, които съдържали предвидената в закона преддоговорна информация за желания кредит, в т.ч дължимите от ищеца суми 2 главница, брой и размер на месечни вноски, падеж, ГЛП, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички условия, ищецът е натиснал бутона „подпис“, с което е изразил своето недвусмислено съгласие за сключване на договора. По този начин между страните бил сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия предоставен от разС.ие № 924765/26.01.2023г. С част от сумата по кредита били погасени стари задължения към кредитоподателя по предходен кредит, а остатъка бил предоставен на ищеца по предпочетен от него начин - в брой на каса на Изипей. Твърди се, че неустойката за непредоставяне на обезпечение не е била начисляване и не е била събирана от ответното дружество. Въпреки това, са изложени правни съображения за валидност на договорната клауза, предвиждаща заплащането на процесната неустойка. Твърди се, че същата се определя като процент от заетата сума и се начислява докато не бъде изпълнено непаричното задължение за предоставяне на обезпечение.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното заседание чрез упълномощен адвокат представя писмено становище по съществото на делото. Претендира сторените в производството разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответното дружество не изпраща свой представител в съдебно заседание, но в депозирана молба преди съдебното заседание чрез упълномощен процесуален представител изразява становище, че поддържа депозирания писмен отговор, както и изразява становище по същество на делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че между С. Г. Т. в качеството му на заемополучател и „“ АД, в качеството на заемодател е сключен Договор за потребителски кредит от разС.ие № 924765/26.01.2023г., по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 500 лв. със срок за издължаване 30 дни. Размерът на годишната лихва е 36%, на ГПР 42.58%, а размерът на общата сума, която подлежи на връщане е 515.00 лв., срок за погасяване на първи транш - 30 дни.

Съгласно разпоредбата на чл. 19 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок от 3 дни от сключване на договора да осигури действието на физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени в Общите условия или да предостави банков гаранция. С разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Договора е договорена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като е установено, че неизпълнение на задължението по чл. 19 от Договора причинява на кредитора вреди в размер на неустойката, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобряване на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. В чл. 29 ал. 2 е договорено и неустойката да се заплаща периодично, заедно с всяка погасителна вноска.

По делото е представен и Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в който се конкретизират следните данни: Общ размер на кредита - 500.00лв.; Срок на договора - за срок от 1 година; усвояване - на траншове съгласно посочената в Договор за кредит под формата на кредитна линия; брой вноски -1; Падежна дата - 25.02.2023 година; Погасителна вноска - 515.00 лева; Обща сума която следва да се заплати - 515.00 лв.; Лихвен процент - 36 % фиксиран годишен лихвен процент с период на олихвяване 12 месеца; Годишен процент на разходите - ГПР 42.58 % при изчисляване на ГПР е взето под внимание следното: договорът ще е валиден за целият договорен период, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок своите задължения , 3 съответно нямат да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на което и да е от задълженията по договора за кредит , усвоена е максималната сума на кредита в размер на 515.00 лева, срок на първи транш 30 дни и погасяването на главницата след 1 година. Неустойката, която се начислява в случай на неизпълнение на задълженията, посочени в част III, т. 4.3.

По делото са представени и приложимите Общите условия, както и Погасителен план по Договор за кредит № 924765/26.01.2023г. предоставен от С АД на С. Г. Т..

Представена и Заповед № БНБ-61374/06.07.2016 г. (л. 25) на подуправителя на БНБ, по силата на който АД е вписан в Регистъра на финансовите институции с рег. № BGR00370.

Представена е и разписка за извършено плащане от която е видно, че на дата 26.01.2023 година СТИК - КРЕДИТ АД е извършил нареждане по разписка за извършено плащане № 2000000336568735/26.01.2023 година с получател на превода С. Г. Т. за сума в размер на 500.00 лева, с основание усвоен кредит № 924765, чрез платежната система на ИЗИПЕЙ.

По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Д. Д., която съдът кредитира като пълна, обоснована и компетентно изготвена.

Вещото лице е дало заключение, че общата сума изплатена по Договор за паричен заем №924765 /26.01.2023г. от потребителят С. Г. Т. е 505.00 лева, осчетоводена в АД с дата 28.01.2023 година, като отпуснатият кредит е предсрочно погасен при първа и единствена месечна погасителна вноска по него към дата 25.02.2023 година. Вещото лице посочва в заключението си, че ищецът е заплатил изцяло дължимите суми по отпуснатият кредит, като СТИК - КРЕДИТ АД е начислило вземане по неустойка сума, която към дата 28.01.2023 година не е била дължима, тъй като в договорните условия е упоменато, че неустойката е дължима в 3/три/дневен срок от подписването на договора, а плащането и предсрочното погасяване е направено преди изтичането на тридневният срок. Вещото лице е посочило в заключението си още, че от счетоводните операции на ответника става ясно, че с дата 28.01.2022 година е налице плащане и предсрочно погасяване на Договор за кредит № 924765/26.01.2023г. от страна на титуляра по него, сума платена по банков път в размер на 505.00 лева, от които са покрити 500 лева – главница, 5 лева – по начислената неустойка.