Решение № 3678 от 04.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3678 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20241110153690 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ от Н. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. Прелом № 8А, чрез пълномощник адв. Р. В. Ш. – САК, адрес на кантората гр. София, бул. “Александър Стамболийски” № 125-2, ет. 2 срещу “Печатница на БНБ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Цариградско шосе” № 117, представлявано от изпълнителния директор Красимир Драганов Михов, с които претендира признаване на уволнението, извършено от работодателя, за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “Книговезец” при ответника, както и заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението в размер на 8100 лв. за периода от 12.07.2024 г. до 12.01.2025 г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. По реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в открито съдебно заседание ищцата увеличава размера на осъдителния иск на 8881,43 лв. като главница по претендираното обезщетение. Иска присъждане на разноски.

Ищцата твърди, че по силата на сключен с ответника Трудов договор № 08/13.09.2019 г. и Допълнително споразумение към него № 06-0248/25.06.2024 г., считано от 25.06.2024 г. е изпълнявала длъжността “Книговезец”с код по НКПД: 7323-2005 с място на работа “Печатница БНБ” АД, Дирекция “Производство на ценни книжа”, цех “Производство на ценни книжа”, Звено “Общи ценни книжа”. Поддържа, че на 12.07.2024 г. е връчена

Заповед № 01-003159/10.07.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, с което било прекратено трудовото правоотношение. Навежда твърдения, че процесната заповед само бланкетно посочва правните разпоредби и цитира текстовете им от закона като основание за налагането . Твърди, че същата е незаконосъобразна, тъй като работодателят не е изпълнил нито една от законоустановените предпоставки, формиращи фактическия състав за налагането на дисциплинарно наказание, а именно: за деянията, за които е наложено наказанието, действително да са изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ; наказанието да е наложено при спазване на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание;

1 деянето, за което е наложено дисциплинарното наказание, да е осъществено от служителя и същото да представлява нарушение на трудовата дисциплина / нарушение на трудови задължения от негова страна; наложеното наказание да е определено при спазване на критериите на чл. 189 КТ. Сочи, че в заповедта липсва фактическо основание и мотиви.

Поддържа, че добросъвестно и точно е изпълнявала служебните си задължения, не е извършила каквото и да е нарушение на трудовата дисциплина или разпоредба в нормативен или друг акт, което да обосновава налагането на дисциплинарно наказание, още по-малко уволнение. Освен това твърди, че работодателят не е представил и връчил за запознаване длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност, никога не е представил за запознаване твърдения от него Правилник за вътрешния трудов ред на “Печатница на БНБ” АД, не я е запознавал с цитираните в заповедта за уволнение други свои заповеди. При работодателя също така не е бил действащ надлежно сключен колективен трудов договор, нито е бил информирана за него или е била страна по него. Сочи, че не е бил съобщен нито един акт от страна на работодателя, засягащ изпълнение на трудовото правоотношение, освен подписаният от нея трудов договор и споразумение към него.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника “Печатница на БНБ” АД, с който оспорва предявените искове, като излага съображения за тяхната неоснователност. Посочва, че исковата молба не е подадена в законоустановения давностен срок, тъй като трудовият договор на ищцата е прекратен на 10.07.2024 г., когато е отказала да получи процесната заповед, и от тази дата е започнал да тече двумесечният давностен срок за предявяване на искане за отмяна на уволнението като незаконно.

Поддържа, че ищцата е извършила обективираното в заповедта дисциплинарно нарушение, както и че процедурата по налагане на наказанието е спазена. Разяснява, че ищцата е била назначена на длъжност “Книговезец” в Дирекция “Производство на ценни книжа”, Звено “Паспорти” с Трудов договор № 08/13.09.2019 г. и на 13.09.2019 г. е връчена длъжностна характеристика. На 13.06.2022 г. на ищцата е връчена нова длъжностна характеристика за длъжността “Книговезец” в Дирекция “Производство на ценни книжа”, Звено “Паспорти” и на 25.06.2024 г. е връчена длъжностна характеристика за длъжността “Книговезец” в Дирекция “Производство на ценни книжа”, Звено “Общи ценни книжа”, като трите цитирани длъжностни характеристики са подписани лично от нея. Сочи, че работодателят е изпълнил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, като предварително е изискал писмени обяснения от ищцата. Оспорва, че ищцата не е запозната с Правилника за вътрешния трудов ред, тъй като същият е приет с Протокол № 01-000302/23.01.2023 г. и утвърден от Изпълнителния директор с писмо № 01-000303/23.01.2023 г. и Заповед № 01000163/16.01.2023 г. с приложен списък за запознати със същия, където под № 12 е изписано името на Н. Г. Г.. Счита заповедта за правилна, законосъобразна, постановена при спазване на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание и при спазване на изискванията на чл. 189, чл. 193, ал. 1, чл. 194 и 195 КТ. При условие на евентуалност прави възражение за прихващане, което с писмена молба до Софийски районен съд с вх. № 406298/13.12.2024 г. заявява, че не поддържа в настоящото производство. Иска отхвърляне на предявените искове. Моли съда да допусне разпит на четирима свидетели при режим на довеждане.

Претендира разноски.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която след проверка в счетоводството на ответното дружество да установи какъв е точният размер на шестмесечното брутно трудово възнаграждение на Н. Г. Г. като обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, съобразно размера на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен от ищцата месец при ответника работодател, предхождащ месеца на уволнението.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят за обстоятелствата, че са били обвързани по трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността “Книговезец”, и че то е прекратено със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 01-003159/10.07.2024 г., поради което съдът ги приема за установени. Доколкото ответникът работодател не твърди 2 да е страна по валидно сключен колективен договор и не представя такъв, а ищцата изрично отрича той да действа спрямо нея, съдът приема, че колективен трудов договор не намира приложение към процесното трудово правоотношение.

Съдът счита твърденията на ищцата, че не са връчени длъжностните характеристики за недоказани. На 13.09.2019 г., когато е подписан трудовият договор между страните, работодателят е връчил и длъжностна характеристика на ищцата, утвърдена от изпълнителния директор, в съответствие с разпоредбата на чл. 62, ал. 6 КТ. Видно от датата, трите собственоръчно изписани имена и подписа на ищцата в долната част на документа, на нея е дадена възможност да се запознае с съдържанието . Същото се отнася и за последвалите длъжностните характеристики, връчени и подписани от ищцата на 13.06.2022 г. и на 25.06.2024 г. Неоснователно е и твърдението, че ищцата не е запозната с разпоредбите на Правилника за вътрешния трудов ред на “Печатница на БНБ” АД (ПВТР). Същият е доведен до знанието на ищцата, която е положила подписа си под него на 01.02.2023 г. като № 12 от списъка “Запознати с Правилника за вътрешния трудов ред на “Печатница на БНБ” АД”.

Със Заповед 01-001266/03.04.2024 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “забележка” за това, че на 19.03.2024 г. в 8:10 часа е била в стаята за почивка през работно време и е хвърлила пакет с храна на пода. На 06.06.2024 г. е констатирано друго нарушение, изразяващо се в “хвърляне на 1 брой бланка за паспорт – готова продукция в работното помещение на звено “Паспорти”, с доклад от началник на цех “Производство на ценни книжа” – № 01-001981/06.06.2024 г. за прекратяване на достъпа на служителката до звено “Паспорти” и разрешен достъп до звено “Общи ценни книжа” в цех “Производство на ценни книжа”. За преместването на ищцата е подписано Допълнително споразумение № 060248/25.06.2024 г. Работодателят на два пъти е отправил спрямо ищцата писмено искане за даване на обяснения със Заповед № 01-002115/18.06.2024 г. и с писмо № 01003152/09.07.2024 г. За доказване на нарушението са изискани писмени обяснения и от други служители, станали свидетели на въпросната проява. Проведената дисциплинарна процедура за налагане на наказание е довела до издаване на Заповед № 01-003159/10.07.2024 г. за уволнението на ищцата, оспорено в настоящото производство.

Спорен е въпросът за момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

Съгласно чл. 195, ал. 3 КТ дисциплинарното наказание се счита наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя, от който момент се прекратява и трудовото правоотношение между страните. Изброяването в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 КТ за начините на връчване на заповедта за уволнение не е изчерпателно и няма пречка заповедта да се връчи и по друг начин, като от значение е да се установи фактът на узнаване.

Изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с достигането му до адресата съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора. От Заповед № 01-003159/10.07.2024 г. и подкрепено от показанията на свидетеля С. В. К. се установява, че на 10.07.2024 г. заповедта е била доведена до знанието на ищцата в присъствието на двама свидетели, удостоверили нейния отказ да я подпише след запознаване със съдържанието .

Съдът намира, че работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и изявлението му е породило правно действие на 10.07.2024 г. Поради това за момент на прекратяване на трудовото правоотношение следва да се приеме датата 10.07.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ

За основателността на предявените искове следва да се установи: 1) наличие на трудово правоотношение с ответника и 2) неговото прекратяване по силата на заповед за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. Тези факти са безспорно установени в хода на делото.

3

В тежест на ответника е да докаже законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание “уволнение” на ищеца, а именно: 1) дали е спазена процедурата по чл. 193 КТ и 2) спазване на сроковете по чл. 194 КТ, в т.ч. датата, на която управителят на ответното дружество, респ. упълномощеният от него е узнал за извършеното нарушение; 3) действията и бездействията на ищцата, описани в заповедта, по време и по начин на извършване, които са били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника; 4) тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното дисциплинарно наказание; 5) съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения, които не са били изпълнени виновно от ищцата.

По направеното възражение за изтекъл давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ съдът намира следното. Съгласно константната съдебна практика, обективирана в решение по гр. д. № 4163/2008 г. на IV г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 1451/2009 г. на IV г. о. на ВКС, срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е давностен и при констатация за изтичането му исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като възражението за изтекла погасителна давност е правопогасяващо. Съдът приема за установени твърденията на ответника, че заповедта е връчена на 10.07.2024 г., от който момент започва да тече и срокът за оспорване законността на уволнението. Въпреки това, възражението е неоснователно.