Решение № 2504 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2504 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20261110204931 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, вр. чл.189ж, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на В. В. О., чрез упълномощения му процесуален представител – адв.

Н. срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата №8506181083/08.03.2023г., издаден от АПИ, с който на основание чл. 179, ал.3, вр. 187а, ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв ( 153,72 евро)

Жалбоподателят намира атакувания електронен фиш за неправилен и незаконосъобразен и като такъв иска неговата отмяна. Развива подробни съображения, че към момента е изтекла предвидената от закона давност за ангажиране на отговорността на нарушителя. Намира, че същият е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Релевира доводи, че същият не съдържа изискуемите реквизити, както и че не става ясно с какво устройство е заснето нарушението и дали същото е техническо изправно. Липсва посочване и на период или разстояние, както и размерът на дължимата такса. Посочва, че законодателят е предвидил различни хипотези за ангажиране на отговорността на водача и собственика/ползвателя на процесното МПС. Намира, че към датата на извършване на твърдяното нарушение не е била налице законова възможност за ангажиране на административнонаказателна отговорност за посоченото нарушение с издаване на ЕФ.

Прави искане за съдебен акт в тази насока. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с изложени доводи по същество в подкрепа на искането за 1 отмяна на атакувания електронен фиш. Претендират се разноски по чл. 38 от ЗА.

Въззиваемата страна – АПИ, редовно призована се представлява от юрк. Д., който оспорва жалбата и намира същата за неоснователна и недоказана. Посочва, че атакуваният ЕФ притежава изискуемите реквизити, а нарушението е доказано от обективна страна от събраните доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 08.03.2023г. с устройство № 20141, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, позиционирано на път А-2 км 6+804 било засечено движение на МПС марка Ауди, ,,***'', с рег. № ,,***''. Същото се движело по път включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото МПС не била заплатена такса по чл. 10, ал.1, т. 1 от ЗП .

МПС било собственост на В. В. О.

Въз основа на тези данни бил издаден електронен фиш за налагане на налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата №8506181083/08.03.2023г., издаден от АПИ, с който на основание чл.

179, ал.3, вр. 187а, ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. /153,72 евро/ Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи 2 актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Процесният ел. фиш е с изискващото се съдържание по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП - място, дата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Посочено във фиша е, че нарушението е установено и заснето с електронна система по чл.

167а, ал. 1 от ЗДвП, чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, създала доклад за конкретно установено нарушение по чл. 179, ал. 3б, с приложени статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Този доклад, заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, са използвани като доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, а в конкретния случай № 20141.

Използваната електронна система отговаря на дефиницията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и изминало разстояние, а именно: електронната система за събиране на тол такси е съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране.

Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП електронният фиш се издава при нарушение по чл. 179, ал.

3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Съгласно чл. 187а ЗДвП, при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Нормата на чл. 187а ал. 2 от ЗДвП разпорежда, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за 3 допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага глоба/имуществена санкция, както следва: 1. по чл. 179, ал. 3 - в размер 300 лв.;

2. по чл. 179, ал. 3а - в размер 1800 лв.;

3. по чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лв., каквато именно е била наложена на дружество.

Законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.

Настоящият съдебен състав, обаче споделя изцяло доводите на жалбоподателя, че е изтекла предвидената в закона давност за ангажиране на отговорността му.

Съгласно чл. 11 ЗАНН, по въпросите обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Според правната доктрина обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност, са три групи: първо - изключващи преследването и изтърпяването на наказанието, сред които са смърт на субекта, давност, амнистия. Втората група са обстоятелства, водещи до освобождаване от наказателна отговорност, и третата група са такива, които водят до освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание. Давността попада в първата група и без съмнение представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 3 НК, наказателното преследване, когато за престъплението е предвидено наказание "глоба" се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години от довършването на престъплението. Тази давност, съгласно чл. 81, ал. 1 и ал. 2 НК се спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт; и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Такова действие, което прекъсва давността е и привличането на съответното лице като обвиняем и предявяването му на постановлението, с което става това.

Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН предвижда, че не се образува административно наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: а) нарушителят е починал; б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието; в) това е предвидено в закон или указ. Не се образува административно наказателно производство, и ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В административнонаказателното производство привличането на едно лице към административнонаказателна отговорност става със съставянето и предявяването на акта за установяване на административно нарушение по реда на чл. 43 ЗАНН. Това съставянето 4 следва да стане в тримесечен срок от откриване на нарушителя и в едногодишен срок от извършване на нарушението /чл. 34, ал. 1 ЗАНН/. В шестмесечен срок от съставянето на АУАН следва да бъде издадено и НП, доколкото съгласно ал. 3 на чл. 34, в противен случай образуваното административно наказателно производство се прекратява.

За разлика от НП, с което се налага наказание за установеното вече с акта нарушение, във връзка с което нарушителят е имал възможност да организира защитата си /най-късно една година след извършването на нарушението/, обаче, с електронния фиш едновременно се констатира нарушението и се налага наказание за него, т. е. връчването му има значение на предявяване на административнонаказателното обвинение. Въпреки, че съгласно чл. 189, ал.

4д ЗДвП, уведомлението за издадения електронен фиш /което съгласно ал. 4в следва да се направи в срок до три работни дни от датата, на която е издаден електронният фиш/ има информативен характер и не е предпоставка за ангажиране или освобождаване от административнонаказателна отговорност, съдът приема, че за да се гарантира правото на защита на наказаното лице, включително съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП да декларира друг извършител /което предполага спомен за това обстоятелство, който едва ли е наличен след повече от три години; още повече, че по отношение на този евентуален друг извършител давността за установяване на извършеното от него нарушение на практика ще е изтекла/, връчването на електронния фиш, с което се предявява административнонаказателното обвинение следва да бъде сторено в срока за давността за преследване.

Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, давността за погасяване на административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК вр. чл. 11 ЗАНН е тригодишна и започва да тече от довършване на нарушението до реализиране на административнонаказателната отговорност с влязъл в сила акт, като се прекъсва съобразно чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 ЗАНН с всяко действие на надлежните органи, предприето към преследваното лице, след което започва да тече нова давност.