Решение № 1164 от 13.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1164 гр. Пловдив, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330105694 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Й. А. В., ЕГН ********** против „Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК.

Ищецът твърди сключване на договор за кредит от 15.12.2023 г., по който клаузата за дължимост на неустойка по чл. 27 - за непредоставено обезпечение била нищожна. Моли се за прогласяването й за такава и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал ОИМ. Постъпил е такъв извън срока, като с разпореждане от 29.05.2024 г., на осн. чл. 101 и чл. 132, т. 1 ГПК, на страната са дадени конкретни указания и са посочени последиците при неизпълнението. Разпореждането е редовно получено на 06.06.2024 г. и до изтичане на предоставения едноседмичен срок – 13.06.2024 г. вкл. – работен ден, както и до момента, указанията не са изпълнени, поради което съдът приема, че не са налице валидно извършени действия, които да бъдат взети предвид.

За осз подава становище, с което оспорва иска и претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

В оспорената клауза на чл. 27, ал.1 от договора /л.4-14/– който не е спорно, че е сключен, е предвидена дължимост на неустойка от 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, при нейна дължимост периодично заедно с погасителните вноски, при липса на предоставено обезпечение по чл. 17. В погасителния план е предвидена дължимост на такава на вноски с обща стойност – 871,55 лева. Няма спор, че такава сума не е платена от потребителя. Според чл. 17, същият следва в 3 дневен срок от сключване на договора, да предостави обезпечение, чрез – поръчител ФЛ; банкова гаранция за всички задължения по договора /вкл. неустойка/, в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за плащане на задълженията, с валидност – най – малко 30 дни след падежа на последната вноска. Поръчителят и б. гар. следвало да отговарят на условията по ОУ и да бъдат одобрени от кредитора, като последното се извършвало единствено по негова преценка – чл. 17, ал. 2. В чл. 20 ОУ /л.45/ са изброени всички изисквания, на които следва да отговаря ФЛ – поръчител /над 14 конкретни на брой, вкл. за лично явяване и пр./, с предвидена възможност за кредитора да въвежда и допълнителни критерии относно поръчителя. Банковата гаранция като условия по ОУ чл. 22 – отговаря на описаните в договора.

Съдът намира, че въведеното задължение за поръчителство, както и дължимост на неустойка при неизпълнение, се основават на нищожна клауза.

Изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, както и възможност за едностранно въвеждани, непредвидени предварително и неизвестни доп. параметри само от кредитора, които – предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят – тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение, както относно ФЛ – поръчител, т.к. следва да отговаря на редица критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за доход, осигуровки, чиста кредитна история и пр./, в т.ч. и относно банковата гаранция – която трябва да е в размер на пълната дължима обща сума /в т.ч. и неустойка, такси и пр./ и период месец след крайния падеж, но за учредяването на която се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, 2 неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция.

Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на отпуснатата сума.

Размерът на предвидената неустойка представлява 87,16 % от кредита, т.е. изначално е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез гаранция или поръчител, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, дог. лихва като печалба за кредитора, но и неустойка в значителен размер – сума, почти равна на главницата.

Видно е, че такава уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя.

Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т.е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.

Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно 3 обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в контраст с границите на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.

При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи валидността на клаузата за неустойка. У него лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този факт.

Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие.

Нищожността на клаузата е пречка за възникване на задължение по нея.

Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и доказан, при което следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл.

80 ГПК и доказателства за плащане на 50 лева - ДТ.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.

Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на минимума от 400 лева, която следва да се присъди лично на пълномощника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Й. А. В., ЕГН ********** и „Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159, че клаузата на чл. 27, ал.1 от сключения помежду им договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № ..... от 15.12.2023 г., уреждаща задължение за плащане на неустойка, е нищожна.

ОСЪЖДА „Стик кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б да плати на Й. А. В., ЕГН **********, с адрес: ......., сумата от 50 лева /петдесет лева/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Стик кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на 4 управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а С. К. Н., с адрес: .... сумата от 400 лева /четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Й. А. В. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5