Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 121 от 28.07.2025, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Административно наказателно дело 188/2025
Вид
Решение № 121
Подписан
28.07.2025
В сила
22.08.2025
Състав
Елена Симеонова Геренска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Провадия, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Е.К.А. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20253130200188 по описа за 2025 година Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от Я. П. Я. с ЕГН ********** срещу Електронен фиш, Серия К №10551481, издаден от ОД на МВР – Варна, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182,ал.4, вр.ал.1,т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лв.

С жалбата се иска отмяна на обжалвания пред настоящия съд електронен фиш, въз основа на изложени в същата аргументи, свързани с пороци при издаването му обусловили и неговата незаконосъобразност.

В съдебни заседания, жалбоподателят, и неговият процесуален представител не се явяват, като от страна на последния са представени писмени аргументи в подкрепа на изложеното в жалбата, както и допълнителни такива. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН - РПВарна не изпращат представител в проведеното съдебно заседание, като по делото е депозирана писмена молба от АНО, чрез неговия процесуален представител, с която на посочените в молбата основания моли ЕФ да бъде потвърден и в полза на ОД на МВР да бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 12.03.2025 г. св.К. – служител при РУ-Провадия, ОД МВР Варна работил с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - АRH CAM S1, позиционирана в гр.Д., на кръстовището на ул.“Никола Обретенов“ и ул.“Георги Димитров“ и насочена към пътуващите МПС в посока към гр. Айтос, снимаща и в двете посоки. В 14:11 ч. с 1 посоченото АRH CAM S1, било регистрирано движение на МПС лек автомобил „Бентли континентал ГТ“ с регистрационен номер СВ **** РР, със скорост от 74 км/ч. За установеното инсп. К. изготвил Протокол за използване на АТСС. След установяване собствеността на автомобила - а именно на жалбоподателя Я. и след извършена проверка по образуваната административна преписка, в хода на която, видно от приложена справка в същата се сочи, че по отношение на Я. има издаден ЕФ, Серия К №7304016, с вписана дата на влизане в сила на същия на 20.08.2024 г., за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, бил съставен /на 18.03.2025 г./обжалвания пред настоящия съд ЕФ, Серия К №10551481, с който з а извършено от жалбоподателя на 12.03.2025 г. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182,ал.4,вр.ал.1,т.3 от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба“. В същия било посочено, че на процесния пътен участък разрешената скорост е от 50 км/ч, установената скорост на движение - 74 км/ч., превишаването на разрешената скорост - с 24 км/час, както и че нарушението е извършено в условията на повторност.

Видно от изискания по делото ЕФ, Серия К №7304016, същият е за извършено на 07.04.2023 г. нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от от ЗДвП, като на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182,ал.2, т.2 от ЗДвП на Я. е наложено наказание Глоба в размер на 50,00 лева. Видно и от представена нова справка в АИС, в същата е отбелязано, че този ЕФ е връчен на 05.08.2024 г, както че не е платен, че е влязъл в сила на 20.08.2024 г, но и че се обжалва с вписана дата 20.08.2024 г. Видно от изисканата Справка за нарушител, в същата е посочено, че визираният ЕФ не е платен, че същият не е влязъл в сила и се обжалва.

Видно от представената по преписката справка от АИС касателно обжалвания пред настоящата инстанция ЕФ е отразено, че същият не е заплатен, като е посочено и че е влязъл в сила, без да бъде коректно отразено обжалването му, предмет на настоящото производство.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитан ия свидетел Дюлгеров са безпротиворечиви, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на т о з и свидетел считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч, а в ал.2 е посочено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.

1, това се сигнализира с пътен знак. Установи се по делото е, че на посочената дата – 12.03.2025 г. в 14.11 часа, лек автомобил „Бентли континентал ГТ“ с регистрационен номер СВ **** РР, се е движел със скорост от 74 км/ч. в гр.Д., в населено място, в участък с разрешена скорост от 50 км/час и без пътни знаци позволяващи противното, видно и от приложения по делото Протокол. Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по 2 делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство-мобилна система за видеонаблюдение и контрол на скоростта АRH CAM S1. Видно от Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство от 12.03.2025 г., в периода 11: 10ч. – 15:

40ч., в гр.Д. на ул.“Никола Обретенов“, н а кръстовището с ул.“Георги Димитров“ с ограничение от 50 км/ч, същото е регистрирало 64 броя нарушения, като времето за извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение /14:11ч./ попада в периода на работа на процесната система за контрол. По делото като писмено доказателство е представено ксерокопието на снимката, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на 12.03.2025 г. в 14.11 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост 74 км/ч, след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването - 74 км/ч е с номер СВ **** Р Р. Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.

От приложените по административно-наказателната преписка доказателства относно техническото средство, с което е установено нарушението, както и от служебно извършената от съда справка на ел. сайт на Българския институт по метрология в регистъра на одобрените типове средства за измерване, воден при Българския институт по метрология, който е общодостъпен в интернет, се установява, че системата, установила нарушението, е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания, противно на изложените за обратното аргументи от страна на въззивника. С изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр.19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Т. е. законодателят е изменил към датата на извършване на нарушението, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в частта му, предвиждаща условието "отсъствието на контролен орган и нарушител", като е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие на контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР № 1/2014 г. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване, за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Ето защо, съдът намира, че правилата за установяване на нарушението са спазени и проведеното административнонаказателно производство не страда от сочените от проц.представител в тази връзка пороци

От представената по делото Справка от КАТ за собственост на МПС се установява, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор КАТ е регистриран лек автомобил „Бентли континентал ГТ“ собственост на Я. П.

Я.

3

Съдът намира, че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и съдържа посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, ползвателя на автомобила, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Описаното нарушение е по начин индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран, като в ЕФ са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. В този смисъл и противно на посоченото от проц.представител на жалбоподателя, съдът не констатира твърдяните по отношение на посочененото пороци при така обжалвания ЕФ, включително и по отношение изтъкнатато такова за липсата на изрично посочване къде е поставен пътен знак Д 11, доколкото в случая се касае за превишаване на скорост в населено място, на кръстовище, релевантно за което е разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП сочеща, че единствено в случаите когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1/в случая такава от 50 км/ч/ това се сигнализира с пътен знак.

В § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е посочена легалната дефиниция за понятието "повторно", съгласно която това е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

В случая, видно от обстоятелствената част на НП, спрямо жалбоподателя е бил издаден ЕФ Серия К №7304016, посочен, че е влязъл в сила на 20.08.2024 г., като доколкото нарушението извършено от жалбоподателя е на 12.03.2025 г е прието, че същото се явява осъществено в едногодишен срок от наказването му за същото по вид нарушение по чл. 21 от ЗДвП, което и е обусловило квалификацията на процесното административно нарушение като "повторно" по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП според АНО.

В хода на съдебното производство обаче се установи, че посочения ЕФ Серия К №7304016 не е влязъл в сила, предвид че се обжалва, видно от допълнително изисканите Справка за нарушител и Справка за фиш, противно на посоченото в атакувания пред настоящия съд ЕФ, като в този смисъл , а и доколкото същият не е влязъл в сила, то и приложението на материалния закон от АНО касателно повторността се явява неправилно.