Решение № 611 от 28.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Г.

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора Н. Ив. С. като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602342 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 22.11.2022 г. по НОХД № 5334/2021 г. СРС, НО, 112-ти състав е признал подс. Б. Д. Д. за виновен по повдигнатото му от СРП обвинение за извършено спрямо Г. С. Г. престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.

1 от НК и го е осъдил на „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от една година, „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 150 часа за срок от една година. Със същата присъда СРС е признал подс. Б. Д. Д. за виновен и по повдигнатото му от СРП обвинение за извършено спрямо В. К.

Г. престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и го е осъдил на „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с 1 периодичност два пъти седмично за срок от една година, „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 150 часа за срок от една година. На основание чл. 23, ал. 3 от НК с присъдата е определено общо наказание на подс. Б. Д. Д. – „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от една година, „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 150 часа за срок от една година. Със същата присада подс. Б. Д. Д. е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С присъдата СРС е оправдал и подс. С. Д. Д. по обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Срещу така постановената присъда са постъпили протест от прокурор от СРП, жалба от повереника на частния обвинител Г. С. Г. и жалба от защитника на подс. Б. Д. Д..

Въззивният протест е подаден срещу присъдата на СРС в частта й, с която подсъдимите Б. Д. Д. и С. Д. Д. са оправдани по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като се твърди, че от събраните по делото доказателства по категоричен начин е установено извършването на такива престъпления от двамата подсъдими.

Поддържа се и че неустановяването на наличието на всички признаци на посочените деяния не е било пречка за постановяване на осъдителни присъди по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, доколкото по делото е установено, че от страна на двамата подсъдими са били извършени деяния, съответстващи на посочения престъпен състав в рамките на изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Предлага се присъдата в протестираната част да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена присъда, с която подсъдимите Б. Д. Д. и С. Д. Д. бъдат признати за виновни и осъдени за извършени престъпления по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК или по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

В жалбата на повереника на частния обвинител Г. С. Г. се оспорва присъдата на СРС в частта, с която подс. С. Д. Д. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и се прави искане за отмяната й и постановяване на въззивна присъда, с която същият подсъдим бъде признат 2 за виновен и осъден по това обвинение или да бъде върнато делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

В жалбата на защитника на подс. Б. Д. Д. се оспорва присъдата на СРС в частта й, с която същият подсъдим е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за извършени престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като се поддържа, че от доказателствата по делото е установено, че той не е извършвал такива престъпления. Предлага се в тази част присъдата да бъде отменена и подс. Б. Д. бъде оправдан по обвинението, че е извършил такива престъпления.

В съдебно заседание на СГС представителят на СГП поддържа въззивния протест и направеното с него предложение за отмяна на първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимите Б. Д. и С. Д. са оправдани по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.

325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като счита, че от доказателствата по делото по категоричен начин се установява извършването на такова престъпление от двамата подсъдими. Пледира в останалата й част присъдата на СРС да бъде потвърдена, като обоснована и правилна.

Повереникът на частния обвинител Г. Г. също излага доводи за неправилност на първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимите са оправдани по обвинението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като счита, че районният съд е формирал неправилни изводи по приложението на материалния закон. Намира за неоснователна жалбата на защитата на подс. Б. Д. срещу осъдителната спрямо същия подсъдим част от първоинстанционната присъда. Частният обвинител Г. Г. поддържа заявеното от повереника му.

Защитникът на подс. Б. Д. поддържа въззивната жалба срещу частта на присъдата на СРС, с която същият подсъдим е признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение за извършени престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като счита, че от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства е установена несъстоятелността на това обвинение. Пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена в частта, с която подсъдимите Б. Д. и С. Д. са оправдани по обвинението по чл. 325, ал. 1, вр. ал. 1 от НК, като постановена в 3 съответствие с доказателствата по делото и правилна.

Подсъдимият С. Д. моли да бъде потвърдена присъдата на СРС, с която е оправдан по повдигнатите срещу него от СРП обвинения.

Подсъдимият Б. Г. отрича да се е заканвал с убийство на частните обвинители Г. Г. и В. Г., като заявява, че именно те са провокирали инкриминирания инцидент. Моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимите Б. и С. Д.и живеели заедно с дядо си и съпругата на дядо им, свид. п. Д.а, в къща в гр. София, кв. „Княжево“, ул. „****. Те живеели на първия етаж на къщата, а на втория етаж живеели частните обвинители Г. и В. Г.и, заедно с дъщерите си, едната от които – свид. Д. Г..

Дворът около жилищната сграда бил разделен на две с ограда от мрежа, на която имало и врата, през която в случай на нужда да се влизало в останалата част от двора.

Отношенията между двете семейства били напрегнати, тъй като двамата подсъдими слушали много силна музика, което водило до непрекъснато отправяне на забележки спрямо тях от частните обвинители и техните дъщери, едната, от които имала малко дете, на чиито сън музиката пречила.

Освен това, имало и други поводи за вражда между двамата подсъдими и семейство Г.и, като последните ги обвинявали за счупен прозорец на гаража си, за повреждане на колата на едната от дъщерите им. Случвало се да има словесни пререкания и за тряскане на врата и т.н.

Влошените отношения между двете семейства не били тайна и за съседите им, които също са били наясно със ситуацията, защото те също 4 чували силната музика, крясъци и викове, виждали са проява на словесна агресия от двамата подсъдими.

На 14.09.2019 г. свид. Г. Г. отивал на работа около 03:30 часа сутринта, като излизайки от дома си, същият бил причакан от подсъдимия С. Д., който започнал да го обвинява, че му е надраскал и напрашил колата като я посипал с пепел, а освен това и му повредил вратата на колата, поря,ли което тя не се отваряла. Свид. Г. заявил, че бърза за работа и като се върне следобед, ще поговорят, за да разбере какви са претенциите на подс. С. Д..

Около 07:00 часа, същата сутрин, свид. Г. Г. се обадил на съпругата си – свид. В. Г., за да я уведоми за случилото се сутринта, като звучал притеснен от случилото се по-рано сутринта.

Малко преди 15:00 часа двамата братя – подсъдимите - пуснали силна музика, а свидетелката Д. Г. им направила забележка да я намалят, защото племенникът й не можел да спи заради нея. Музиката била намалена за кратък период от време и около 15:00 часа свид. В. Г. сложила внука си да спи, като прозорците на стаята били отворени.

Около 15:20 часа свид. Г. Г. се прибрал от работа, като прибирайки се, той видял дядото на двамата подсъдими - С. Д., заедно с подсъдимия Б. Д. в двора на къщата. Тогава свид. Г. решил да сподели с дядото на момчетата какво се е случило около 03:30 часа същата сутрин. Подсъдимият Б. Д. обаче се намесил в разговора и заявил на Г., че ако иска да говори с някого, да извика брат му С. и да не занимава с тази история дядо му.

В същото време през отворените прозорци свид. В. Г. чула гласа на съпруга си в двора и решила да слезе долу, защото познавала двамата подсъдими като много агресивни и се притеснила за него.

Много малко преди свид. Г. да слезе в двора, на мястото се появил подсъдимият С. Д. и започнала вербална разправия между него и свид. Г. Г., като Д. обвинил Г., че му е напрашил и повредил врата на колата. Заявил му също и че дъщеря му е ритала вратата на колата му.

В този момент свид. В. Г. слязла в двора на къщата, като носила със себе си мобилния си телефон. Щом я видял, подсъдимият Б. Д. й извикал агресивно „курво, какво правиш тука?“, отишъл до нея, блъснал я, взел мобилния й телефон от ръката й и го блъснал в земята. След това подс. Б. Д.

5 тръгнал към свид. Г. Г., а съпругата на последния се опитала да се намеси и да предотврати да го удари, като се развикала срещу него, но подс. Б. Д. я блъснал и замахнал да я удари. Тези действия на подс. Б. Д. били наблюдавани от дъщерята на частните обвинители свид. Д. Г., която била на балкона на втория етаж на къщата, и виждайки тези събития тя извикала на подсъдимия да не удря майка й. Тогава подс. Б. Д. хванал през рамото частния обвинител Г. Г., затиснал главата му под мишницата на лявата си ръка, а с другата си ръка го удрял с юмруци в областта на главата. В същото време другият подсъдим С. Д. нанасял удари с ръце и крака по тялото на свид. Г. Г., докато брат му го държал по посочения начин.

Наблюдавайки описаните събития, дъщерята на частните обвинители свид. Д. Г. се обадила на телефон 112 и подала сигнал за инцидента.

В този момент в двора на частните обвинители пристигнала и свидетелката Б.а Ж., която била техен съсед, но чула виковете и крясъците от случващото се и дошла да види какво се случва. Тя видяла как двамата братя нанасяли удари на свид. Г. Г., докато подс. Б. Д. го е държал със затисната глава под мишницата си. Малко след това на свид. Г. Г. му причерняло и подс. Б. Д. го пуснал да падне на земята, след което ударите по него били преустановени и от двамата подсъдими.

След като подс. Б. Д. пуснал свид. Г. Г. на земята, започнал да вика „Дай ми чука да ги убия“, като повтарял този израз на висок тон, видимо ядосан, и тръгнал да обикаля двора да го търси, но не успял да намери търсения чук.

В момента, в който свид. Г. Г. чул, че подс. Б. Д. търси чук, за да ги убие с жена му, той се изплашил много за живота си, защото дядото на двамата подсъдими му разказвал криминален случай от тяхното семейство, как един техен братовчед е извършил убийство, при което свид. Г. видял точно такава картина пред очите си и изпитал силен страх за живота си. Силен страх за живота си изпитала и свид. В. Г..

Малко след това на място пристигнали полицейски служители, изпратени по подадения сигнал от свид. Д. Г., а именно свидетелите И.В. и Е.П..

Първоинстанционният съд се е позовал на заключението на видеотехническата експертиза, според което на изследвания видеозапис се 6 вижда в двора на къщата физически конфликт между три лица от мъжки пол, като макар записите да не са с качество, годно за фотосъпоставително изследване, то при оценка на тези материали в съпоставка с останалите доказателства, и при съпоставка на външния вид на лицата от записа с този на подсъдимите и пострадалия Г., се установява, че описаните от експерта действия отговарят по механизъм на деянието (в частта за физическото съприкосновение), описано в обвинителния акт.