Решение № 86 от 24.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Варна, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20243001000563 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е образувано по две въззивни жалби: въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД – София, чрез адв.

Г. Х. (с посочен в заглавната част на жалбата имейл адрес: [email protected]) , срещу част от осъдително решение №353/08.08.2024г., както и по насрещна въззивна жалба на Л. Ц. Р., А. Ц. К., С. Ц. К., Ю. Ц. К., К. Ц. М. и Ю. К. Т., чрез своя процесуален представител адв. В. Н. (с посочен в заглавната част на жалбата имейл адрес: **********) срещу част от отхвърлителното решение № 353/08.08.2024г., постановено по т.д. № 369/2023г. на Варненския окръжен съд.

Въззивникът ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД – София, съобразно изложеното във въззивната жалба с вх. № 21261/23.08.2024г. и уточнителната молба с вх. № 22963/17.09.2024г. по вх. рег. на ВОС, обжалва решението в частта, с което съдът е уважил предявените искови претенции за неимуществени вреди и е осъдил застрахователното дружество да заплати на ищците, както следва: на Л. Ц. Р. – сумата от 96 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на Ц К. Ц., ведно със законната лихва считано от 24.03.2022 г. до окончателното и изплащане;

1 на А. Ц. К. – сумата от 36 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на Ц К. Ц., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2022г. до окончателното и изплащане, (при отчитане и приспадане на изплатените от ответното дружество суми от 60 000 лв.); на С. Ц. К. – сумата от 36 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на Ц К. Ц., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2022г. до окончателното и изплащане (при отчитане и приспадане на изплатените от ответното дружество суми от 60 000 лв.); на Ю. Ц. К. – сумата от 36 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на Ц К. Ц., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2022 г. до окончателното и изплащане (при отчитане и приспадане на изплатените от ответното дружество суми от 60 000 лв.); на К. Ц. М. – сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на Ц К. Ц., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2022г. до окончателното и изплащане, и сумата от 2 574 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за изработване и монтаж на надгробен паметник на починалия Ц К. Ц., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2022 г. до окончателното и изплащане и на наследниците на К Г М.а: А. Ц. К., С. Ц. К., Ю. Ц. К., тримата представлявани от своята майка и законен представител Л. Ц. Р., К. Ц. М. и Ю.

К. Т., сумата от общо 24 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на Ц К. Ц., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2022 г. до окончателното й изплащане.

Въззивното застрахователно дружество намира първоинстанционното решение в обжалваните му части за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се подробни съображения за неправилно приложение нормата на чл. 51, ал.2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД. Основното оплакване е за липса на основание да се търси отговорността на застрахователя, тъй като в случая е изпълнена хипотезата на чл. 493, ал. 3 КЗ, която дава право на застрахователното дружество да откаже заплащане на претендираните суми за обезвреда на застрахователно събитие, доколкото наследодателят на ищците доброволно се е качил в процесния автомобил, за който безспорно е установено, че е бил отнет чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 НК. Счита, че определеният от съда принос за съпричиняване на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат е останал недооценен, намирайки за справедлива степен на съпричиняване от порядъка на 80-90 %. Излага съображения, че с оглед изплатените от ответното дружество суми от по 60 000 лв. на съответните ищци по отношение на тях претърпените вреди са 2 репарирани от застрахователя, с което обосновава доводите си за неоснователност на исковата претенция за неимуществени вреди. Навежда доводи за недоказаност от страна на ищците на изградена изключителна близост в отношенията си с починалия Ц. Ц., респ. за липсата на изключително силни по интензитет неимуществени вреди, както и на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. Присъдените обезщетения (преди отчитане възприетата от съда степен на съпричиняване от 40 %) намира за завишени и прекомерни, без да са налице данни за допълнителни обстоятелства, от които да се направи извод за особеност на настоящия случай, която да обоснове присъждане на обезщетения в размери, значително различаващите се от присъжданите такива в аналогични хипотези, при загубата на близък човек. Моли съда да отмени решение в обжалваните му части, като постанови друго, с което да отхвърли предявените искови претенции в съответните им части. Претендира присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната стрaна Л. Ц. Р., А. Ц. К., С. Ц. К., Ю. Ц. К., К. Ц. М. и Ю. К. Т., чрез своя процесуален представител адв. В. Н., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба подадена от „ОЗК Застраховане“ АД, с подробно изложени съображения за това, респ. за основателността на исковата претенция. Оспорва възраженията за липса на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното дружество, доколкото в развилото се наказателно производство не е била разглеждана твърдяната от въззивното дружество хипотеза по чл. 346 НК.

Счита, че не са налице данни, които да обосноват приложението на сочената разпоредба на чл. 493, ал. 3 КЗ, в която и да било от посочените в нея хипотези. Отделно от това намират възражението по чл. 493, ал. 3 от КЗ за преклудирано. На следващо място излага съображения за действително неправилно приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, но с оплаквания за липсата на съпричиняване от страна на пострадалия в процесния случай. За изцяло неоснователни намира и възраженията във връзка с неправилно приложение разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, отчитайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, като считат, че ищците по безспорен начин са доказали твърдените болки и страдния от загубата на техния съпруг/баща/син, респ. особената близост в отношенията, тежкото емоционално състояние вследствие загубата, изградената дълбока и трайна емоционална връзка, както и изключително високият интензитет на болките и страданията претърпени от Л. Р.. Цитира относими за настоящия случай съдебни решения из практиката на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК (решение № 163/12.11.2014г., постановено по т. д. № 3450/2013 г. по описа на ВКС, 1-во т.о.; решение № 104/25.07.2014 г., постановено по т. д. № 2998/2013 г. по описа на ВКС, 1-во т.о.; решение № 62/24.07.2020 г., постановено по т. д. № 777/2019 г. по описа на ВКС, 2-ро т.о.). В тази връзка намира присъдените обезщетения за по-скоро занижени. Моли съда да остави без уважение предявената от ЗАД ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ АД – София въззивна жалба като неоснователна.

3

Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение.

Едновременно с отговора Л. Ц. Р., А. Ц. К., С. Ц. К., Ю. Ц. К., К. Ц. М. и Ю. К. Т., чрез своя процесуален представител адв. В. Н., депозират и насрещна въззивна жалба, срещу постановеното от ВОС решение, в частта, с която съдът е възприел за неоснователни и е отхвърлил исковите претенции на жалбоподателите, отчитайки и възприетата степен на съпричиняване от 40 %, както следва: по отношение на Л. Ц. Р. – отхвърлената част от претенцията за: неимуществени вреди за разликата от 96 000 лв. до 160 000 лв., ведно със законната лихва от 23.03.2022г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 438 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.03.2022г. до окончателното й изплащане; по отношение на А. Ц. К., С. Ц. К. и Ю. Ц. К. – отхвърлената част от претенциите на всеки един от тях за неимуществени вреди за разликата от по 36 000 лв. до претендираните от тях по 100 000 лв., ведно със законната лихва от 23.03.2022г. до окончателното им изплащане; по отношение на К. Ц. М. – отхвърлената част от претенцията за неимуществени вреди разликата от присъдените 24 000 лв. до претендираните 80 000 лв., ведно със законната лихва от 23.03.2022г. до окончателното им изплащане, както и за разликата над присъдените 2 574 лв. до претендираните 4 290 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди разходи за изработване и монтаж на надгробен паметник на починалия Ц К.

Ц., ведно със законната лихва върху сумите считано от 23.03.2022г. до окончателното им изплащане; по отношение на К Г М.а – починала в хода на процеса и заместена от наследниците й като правоприемници - А. Ц. К., С. Ц. К. и Ю. Ц. К., К. Ц. М. и Ю. Т., относно отхвърлената част от претенцията за неимуществени вреди съставляваща разликата над присъдените общо 24 000 лв. до претендираните 80 000 лв., ведно със законната лихва от 23.03.2022г. до окончателното им изплащане.

Въззивниците намират за правилно определен размера на базовите застрахователни обезщетения на ищците – съответно по 160 000 лв. за Л. Р., А.

К., С. К., Ю. К. и по 140 000 лв. за ищците К. М. и К М.а /наследниците на последната/. За неправилно намират решението в частта, с която съдът е възприел съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, в условията на евентуалност - в особено завишен размер от 40 %. Оспорва наличието на съпричиняване, излагайки съображения за недоброволното качване в процесния автомобил на Ц Ц. (а чрез принуда на водача), поради което не следва да се приема, че е налице съпричиняване от страна на същия, изразяващо се в доброволно поставяне в положение на пътник в автомобил, управляван от неправоспособен водач, употребил алкохол. Позовава се на т. 7 4 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, както и на относимото за случая решение № 98/24.06.2013 г., по т. д. № 525/2008 г., ТК, II ТО на ВКС по приложение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. За недоказано намират и възражението за съпричиняване поради непоставянето от пострадалия на предпазен колан, позовавайки се на заключението от изготвената по делото КСМАТЕ. Считат, че по делото се доказа /в т.ч. и посредством изготвената КСМАТЕ/, че предвид механизма на настъпване на ПТП и тежестта на получените травми, леталният изход за Ц Ц. е бил неизбежен, независимо от употребата на обезопасителен колан. Освен това, идентично на изложеното в писмения отговор на въззивната жалба на ответното дружество, излагат оплаквания за липсата на предпазен колан на предна дясна седалка, където е пътувал пострадалия, в процесния л.а. - с такъв процесното МПС на предна дясна седалка не е било оборудвано. Поради това счита, че застрахователното дружество не е успяло да проведе на пълно и главно доказване на възраженията си за съпричиняване на вредоносния резултат. Ето защо намира, че съдът неправилно и необосновано е намалил присъдените на ищците застрахователни обезщетения с 40 %, поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Ц Ц., като за справедливи намира същите в размер на по 100 000лв., респ. 160 000 лв., респ. 80 000 лв., без отчитане съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат. На следващо място за доказани намира описаните в исковата молба претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на Ц Ц., с подробно изложени съображения за това за всяка една група от ищците – съпруга, деца и родители. Позовава се и на събраните по делото гласни доказателства. По отношение на претенцията на К. М. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди излага съображения за правилност извода на съда за нейната основателност, но неправилно и необосновано е приемането и отчитането на степен на съпричиняване в завишен размер от 40 %, поради което и първоинстанционният съд е намалил и частично е уважил претенцията. За неправилен намира извода на съда за неоснователност на претенция на Л. Р. за претърпени от нея имуществени вреди в размер на 438 лв., изразяващи се в направени разходи за погребение на праводателя й Ц Ц., без да се излагат допълнителни мотиви. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в отхвърлителните му части, и да постановите друго такова, с което да уважи исковите претенции на ищците, като допълнително присъди следните суми: на Л. Ц. Р. – 64 000 лв., съставляващи разликата над присъдените 96 000 лева до размера от 160 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя й Ц Ц., както и 438 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за погребение на праводателя й Ц Ц., ведно със законната лихва върху сумите от 5