Акт № 2386 от 18.06.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 2279

Номер

2279

Година

30.6.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.16

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Цветелина Цонева дело номер

20114100600306 по описа за

2011 година

Производството е по реда на глава ХХІ НПК

С присъда № 227 от 23.03.2011г. по НОХД № 43/2011год., Г. районен съд е признал подсъдимите С. Т. К. и М. К. Л./и двамата от Г. Г. О./ за виновни в това, че на 04.05.2010 г. в Г. Г. О., действайки като непълнолетни, но с възможност да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, след предварителен сговор помежду си, чрез използване на техническо средство, отнели с намерение противозаконно да присвоят от владението и без съгласието на собственика „Б. д. ж. - ТПС(Л.)” ЕООД Г. С. – Л. д. Г. О., чужди движими вещи на стойност 40.89 лв., като деянието е извършено при условията на повторност и случая е немаловажен, както и равностойността на вещите е възстановена до приключване на делото в първоинстанционния съд, поради което на основание чл.197 т. 3 вр. чл. 195 ал.1 т.4, 5 и 7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК вр. чл. 373 ал.2 НПК вр. чл.чл. 58 А ал.1 вр. чл. 54 и чл. 36 НК, районният съд ги е осъдил на осем месеца лишаване от свобода, които С. Т. К. да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 41 ал.6 НК вр. чл. 57 ал.І вр. чÙ. 59 ал.І вр. чл.60 ал.І вр. чл. 61 т. 2 ЗИНЗС, а М. К. Л. да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 41 ал.6 НК вр. чл. 57 ал.1 вр. чл. 59 ал.1 вр. чл.60 ал.1 вр. чл. 61 т. 3 ЗИНЗС.

Двамата подсъдими са осъдени да заплатятнаправените по делото разноски в размер на 95.00 лв. в полза на ГОРС, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

За проверка на така постановената присъда е постъпила жалба от двамата подсъдими. Излагат се съображения за несправедливост на наложените наказания, доколкото при постановяване на присъдата не е взета предвид обществената опасност на деянието и стойността на отнетите вещи, както и обстоятелството, че стойността на отнетата вещ е възстановена на пострадалото лице. Посочва се, че следва да се отчете пълното самопризнание от страна на подсъдимите, както и обстоятелството, че двамата подсъдими са непълнолетни, а С. К. е бил зависим от наркотици. Сочи се, че най-подходящото наказание е ”пробация” за двамата подсъдими, с която биха се постигнали целите на генералната и специалната превенция.

В съдебното заседание пред ВТОС представителят на В. счита, че налаганите до този момент наказания ”пробация” за двамата подсъдими не са превъзпитали последните и те са продължили да извършват престъпни деяния. Пледира да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционният съд.

Подсъдимите се явяват лично. Защитата пледира да се измени наложеното от ГОРС наказание на подзащитните. Представено и прието по делото е медицинско свидетелство, удостоверяващо обстоятелството, че към 13.06.2011г. проведените тестове за наркотици за С. К. са отрицателни. Защитата моли да се измени присъдата, като се наложат наказания ”пробация”, алтернативно да бъде намален размера на наложеното наказание.

В последната си дума подсъдимият Л. твърди, че е доволен от присъдата и моли да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимият К. моли съдът да бъде намалено определеното от първоинстанционния съд наказание до една година.

В. ОКРЪЖЕН СЪД като прецени наведените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано и обжалваната присъда е постановена по реда на Глава ХХVІІ „Съкратено съдебно следствие” - чл. 370 и сл. НПК.

Съдът намира, че направените от подсъдимите признание на фактите се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства, съдържащи се в дадените от тях обяснения, в показанията на разпитаните свидетели: Л., Г. Г., П. Г.; от заключението на съдебно оценъчната експертиза, съдебно-психологична експертиза, писмените доказателства събрани в хода на досъдебното производство, както и данни за подсъдимите- справка за съдимост, предсъдебен доклад за всеки подсъдим, заверено копие от ПКО 25/26.01.2011г., заверен препис от протокол по НОХД 246/11г. на ГОРС– анализирани от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност, от които доказателства и доказателствени средства следва да бъде приета за установена следната фактическа обстановка:

На 04.05.2010 г. двамата подсъдими решили да извършат кражба на кабели от оставените на гараж коловози в района на Л. д. Г. Г. О. електромотрисни влакове. В изпълнение на намисленото двамата подсъдими, отишли на гаражен коловоз, където бил оставен електромотрисен влак (ЕМВ) № 32 129/32 130, като влезли в прикачен вагон № 32 329 и от апаратен шкаф № 6 на вагона, с помощта на нож, който носели със себе си отрязали едножилен многожичен меден кабел със сечение 2.5 кв.мм. тип ПС 4000/ПВА - 2, с общо тегло 1.76 кг. След това отнесли кабела в близост до р. Я., където изгорили изолацията му и добитите по този начин медни жици предали в пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали на „К.-Р" ЕООД Г. Г. О. В РУ „Т. п." Г. Г. О. бил получен сигнал за кражбата, като била извършена проверка по случая от св. Г. Г. В резултат на успешно проведените от него ОИМ били установени двамата извършители на престъплението, като подсъдимия К. показал мястото, където обгорили кабела.

Видно от заключението на назначената съдебно-оценъчна експертиза стойността на вещта е 40,89 лв.

От заключенията на назначените психологични експертизи става ясно, че двамата подсъдими са разбирали и свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.

По делото са представени предсъдебни доклади за двамата подсъдими, изготвени от Пробационна служба - Г. В. По отношение на С. Т. К. са констатирани многобройни осъждания, нарушения на наложени пробационни мерки, лоши характеристични данни, липса на мотивация за промяна на поведението. Рискът от рецидив е среден към висок -76 пункта.За подсъдимия М. Л. рискът от рецидив е висок, налице са нарушения на наложени пробационни мерки.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи.

Доказателства, обосноваващи обвинителната теза и касаещи основният факт в настоящото производство, а именно факта на извършеното престъпление и участието на подсъдимите в него се съдържат в обясненията на подсъдимите, доколкото производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на глава двадесет и седма НПК. В съдебно заседание и в досъдебното производство подсъдимите се признават за виновни.

Предвид установената фактическа обстановка и въз основа на анализа на доказателствения материал съобразно разпоредбата на чл.14 НПК – поотделно и в тяхната съвкупност, правилно и в съответствие с процесуалния закон, първоинстанционният съд е приел, че повдигнатото и поддържано обвинение срещу подсъдимите е установено по категоричен и несъмнен начин, поради което законосъобразно и обосновано ги е признал за виновни за това да са извършили от обективна и субективна страна състава на престъпление почл.197 т. 3 вр. чл. 195 ал.1 т.4, 5 и 7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 вр. чл.63 ал.1т.3 НК ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

На 04.05.2010 г. в Г. Г. О., действайки като непълнолетни, но с възможност да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, след предварителен сговор с М. К. Л., чрез използване на техническо средство, отнели с намерение противозаконно да присвоят от владението и без съгласието на собственика „Б. д. ж. - ТПС (Л.)” ЕООД Г. С. – Л. д. Г.О., чужда движима вещ на стойност 40.89 лв.

Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в отнемането на вещ, което представлява преустановяване на владението върху тях от досегашния владелец и установяване владението на дееца. Престъплението е довършено, тъй като подсъдимите са прекъснали владението върху вещта и са установили свое владение.

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

Субект на престъплението са двамата подсъдими С. Т. К. и М. К. Л..

Макар и да са били непълнолетни по време на извършване на деянието, предмет на наказателното производство, подсъдимите С. Т. К. и М. К. Л. са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, т.е. по отношение на същите е налице чл.63 ал.1 т.3 НК.

Престъплението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимите са имали представи за обстоятелства, визирани от обективните признаци на състав на престъплението. Съзнавали са, че лишават от собствените им вещи „Б. д. ж. - ТПС (Л.)” ЕООД Г. С. – Л. д. Г. О. , предвиждали са преминаването на вещта в своя фактическа власт и са целели да установят такава власт. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са ги искали – действали са с пряк умисъл.

ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА:

Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се приемат самопризнанията на подсъдимите и възстановяване стойността на отнетата вещ.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита предходната съдимост на подсъдимите и лошите характеристични данни.

Настоящия състав на ВТОС намира, че в случая районният съд е извършил дейността по индивидуализация на наказанията в пълно съответствие с императивните изисквания на чл. 373, ал. 2 НПК, като е определил наказание на подсъдимите при условията чл. 58а НК.

За извършеното на престъпление по чл.195 ал.1 т.4, 5 и 7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК и след редукция на наказанието по чл. 63 ал.1 т.3 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Тъй като съдебното производство е протекло по реда на Глава XXVII и подсъдимите са направили самопризнания, съгласно разпоредбата на чл. чл.373 ал.2 вр. с чл. 372 ал.4 НПК съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл. 58а НК. Съобразено е обстоятелството относно възстановяването стойността на отнетата вещ до приключване на съдебното следствие, за което районният съд е приложил и разпоредбата на чл.197 т.3 НК, отчетен е фактът, че деянието е извършено от непълнолетни лица, поради и което правилно и законосъобразно е приложена редукцията на чл. 63 ал.1 т.3 НК. Съобразявайки всички факти и обстоятелства правилно и законносъобразно е определен размера на наложеното наказание от осем месеца лишаване от свобода- размер под минималния предвиден в разпоредбата на закона.

По отношение индивидуализация наказанието на С. Т. К. е налице следното. Видно от приложената към делото справка за съдимост подсъдимият К. е извършил деянието предмет на настоящото производство, след като вече е бил осъждан с влезли в сила присъди „пробация” за престъпления против собствеността. Видно от справката за съдимост на К. са му налагани последователно през кратък период от време пробационни мерки. Прави впечетление, че същият е извършвал престъпни деяния в периода на наложената съответна пробациона мярка. Според предсъдебния доклад от страна на К. са били налице многобройни нарушения на пробационните наказания, като не са отразени позитивни промени в личностен и поведенчески аспект. По делото е приложено заверено копие от протоколно споразумение от 01.03.2011г. с ГОРП, според което на подсъдимия С. Т. К. е определено наказание четири месеца и петнадесет дни лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при „СТРОГ” режим. Деянието по подписаното споразумение е извършено отново в срока на изпълнение на постановените пробационни мерки. За С. К. към момента на извършване на настоящото деяние не е наложено наказание лишаване от свобода, но като се взе предвид високата обществена опасност на К., факта, че е осъждан с налагане на пробационни мерки, без това да му повлияе превъзпитателно съдът счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на този подсъдим е наложително той да изтърпи ефективно определеното му наказание„лишаване от свобода”. Горното наказание отговаря както на обществената опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите на чл.36 НК, за да се въздейства поправително, превъзпитателно и възпиращо върху подсъдимия и неустойчивите членове на обществото, поради което правилно наказанието му е определено в този вид и размер. Налице са условията на чл. 41 ал.6 НК вр. чл. 57 ал.І вр. чл. 59 ал.І вр. чл.60 ал.І вр. чл. 61 т. 2 ЗИНЗС, предвид подписаното споразумение от 01.03.2011г., с определено наказание четири месеца и петнадесет дни лишаване от свобода, поради което следва да се определи първоначален режим на изтърпяване наказанието лишаване от свобода – строг, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Разпечатката съдържа 50 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b84d0db6-1070-46ac-9680-25384ef22d4a