Решение № 19938 от 04.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19938 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110142286 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.50 и чл.51 ЗУЕС, във вр.чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС.

Производство по делото е образувано по искова молба от [************], с административен адрес: [************] против В. Д. Ч., с която са предявени искове за установяване на вземане по издадена в полза на ищеца против ответника заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 32331/2023 г. по описа на СРС.

В исковата молба се твърди, че срещу настоящия ответник е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по което по ч.гр.д.№ 32331/2023 г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за горепосочените суми. Тъй като в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение, ищцовата страна обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. Поддържа се, че ответникът, в качеството си на собственик на недвижим имот – апартамент № 17, находящ се в [************]“, с адрес: [************], ет.4, с площ от 356,96 кв.м. не е заплащал дължимите вноски за поддръжка и обслужване на сградата през периода от 01.09.2019 г. до 31.08.2022 г. Поддържа се, че с решение на ОС на ЕС от 21.06.2018 г. е приета годишна вноска поддържка и обслужване да бъде в размер на 12,60 лв. за кв.м. върху площта на притежавания от всеки собственик самостоятелен обект в сградата, а с решение от 14.08.2019 г. е прието увеличение на вноската на 13,65 лв. за кв.м. Сочи се, че за процесния период ответникът е заплатил частично дължимата такса, като е останала неплатена сумата от общо 9 868,50 лева. По 1 изложените в исковата молба доводи и съображения, ищците обуславят правния си интерес от предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищците сумата от общо 9868,50 лева, представляваща неплатена част от годишните вноски за поддръжка и обслужване на сграда, в режим на етажна собственост, находяща се в [************]“, през периода от 01.09.2019 г. до 31.08.2022 г., формирана, както следва: от сумата от 3328,50 – годишна такса за периода 2019г./2020 г., от сумата от 3328,50 лева - годишна такса за периода 2020г./2021 г. и от сумата от 3211,50 лева - годишна такса за периода 2021г./2022 г., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане. Претендират се и направените в хода на заповедното и исковото производството разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище за недопустимост на предявените искове поради липса на активна процесуална легитимация, а по същество – за неоснователност на предявените искове.

Твърди, че съгласно протоколи от ОС на ЕС от 12.08.2014 г. и от 20.06.2012 г., притежавания от него апартамент № 17 в [************]“, е описан с площ от 103,05 кв.м., като всички дължими такси се калкулират и заплащат съобразно тази площ.

Поддържа, че останалите 225 кв.м. от апартамента му са тераси, за които не дължи заплащане на такси. С оглед предходното счита, че претенцията за доплащане на посочените в исковата молба суми, е неоснователна. Оспорва представените към исковата молба протоколи от проведени ОС на ЕС с твърдения, че са неверни и такива не са провеждани, а ако са провеждани, то това е било в нарушение на установената в ЗУЕС процедура. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок за писмени защити, страните не са представили такива.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 32331/2023 г. по описа на СРС е, че по заявление на [************]", находяща се на адрес:

[************] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът В. Д. Ч. да заплати на заявителя сумата от общо 9 868,50 лева, представляваща неплатена част от дължимата годишна вноска за поддръжка и обслужване на сграда в [************]", с адрес: [************], през периода от 01.09.2019 г. до31.08.2022 г., формирана от сумите, както следва: сумата от 3328,50 лева - дължима за периода от 01.09.2019 г. до 31.08.2020 г., сумата от 3328,50 лева - дължима за периода от 01.09.2020 г. до 31.08.2021 г. и сумата от 3211,50 лева дължима за периода от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г., ведно със законната лихва, 2 считано от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането.

Срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжника, поради което с разпореждане от 10.07.2023 г. по ч.гр.д.№ 32331/2023 г. по описа на СРС, съдът е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е собственик на недвижим имот – апартамент № 17, находящ се в жилищна сграда с адрес: [************]“.

Предходното се установява и от приложения по делото в заверен препис нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 30, том III, рег.№ 11306, дело № 409/04.12.2009 г. по описа на [************] нотариус с район на действие РС – [************]. Видно още от нотариалния акт е, че гореописания самостоятелен обект, представляващ ап.17 е с обща площ от 356,96 кв.м. (включваща и площта на терасите), ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.

По делото е представено уведомелние по чл.46б ЗУЕС с вх.№ от 04.08.2021 г., адресирано до Община Варна, относно избор на управител и управителен съвет на процесната етажна собственост

По делото е приложен протокол за проведено на 21.06.2018 г. ОС на собствениците на самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда, в който по т.4 от дневния ред е обективирано решение № 4, съгласно което годишната вноска да бъде в размер на 12,60 лева за кв.м. върху площта на притежавания от всеки собственик самостоятелен обет в сградата.

По делото е приложен и протокол от проведено ОС на ЕС от 14.08.2019 г., в който с обективираното решение № 3 са одобрени предложените решения по т.3 от дневния ред и е приет бюджета в предложения му вид. Видно от т.3 от дневния ред е, че собствениците са разпределили разходите за управление, поддръжка и ремонт на общите части, като единодушно са приели предложение за увеличаване на вноската за поддръжка и обслужване на сградата с 1 лева, като крайната сума става 13,65 за кв.м. годишно.

Като доказателства по делото е представено излечение от книгата на етажната собственост, в която по отношение на ответника е отразено, че жилището му е със застроена площ от 101,96 кв.м., а идеалните части на обекта от общите части на сградата са 3,384 %.

По делото е представена квитанция към приходен касов ордер № 32/21.08.2019г. за платена от ответника сума в размер на 1544,00 лева с посочено основание „такса обслужване за период 2019-2020 г.“.

Като доказателства по делото са представени още извлечение от банковата 3 сметка на ЕС от 14.07.2020 г., от която е видно, че ответникът е внесъл сума в размер на 1544,00 лева – годишна такса за обслужване за периода от м.09.2020 г. до м.09.2021 г., както и извлечение от банковата сметка на ЕС от 28.09.2021 г. - за внесена годишна такса обслужване от ответника в размер на 1661,00 лева, за периода 2021-2022 г.

По делото са представени извлечения от банковата сметка на процесната етажна собственост, от които са видни извършени разходи по управление, поддръжка и ремонт на жилищната сграда.

По делото е приложен протокол от проведено на 12.08.2014 г. ОС на ЕС, с превод от руски език на български език на стр.5, 6, и стр.7, в който в табличен вид се съдържат номерата на самостоятелни обекти, имената на техните собственици/пълномощници, площ на обектите и % от общите части. Видно от този протокол е, че срещу собствения на ответника ап.17 е записана площ от 103,05 и 8,923 % ид.ч. от общите части. Аналогична квадратура на ап.17 е посочена и в протокол от ОС на ЕС от 20.06.2012 г.

Като доказателство по делото е прието писмо от 29.10.2021 г. от Район Приморски, Община Варна до управителя на процесната етажна собственост, с копие до ответника, от чието съдържание се установява, че при извършена проверка на собствения на ответника апартамент 17 е установено, че на посочената в документа му за собственост тераса с площ от 255 кв.м., има оранжерия с приблизителна площ от 64 кв.м., за която не се изисква разрешение за строеж и попада изцяло в имота на настоящия ответник.

По делото е приложено и постановление от 02.08.2022 г. на РП – Варна по повод извършена проверка по жалба на управителя на ЕС за извършено престъпление. Видно от същото е, че наблюдаващият прокурор е приел, че наличната на терасата на ответника в настоящото производство оранжерия, не обуславя извод за извършено престъпление, касае се за спорни гражданско-правни отношения, поради което е отказано образуване на наказателно производство.

По делото са представени съдебни решение на Районен съд – гр.Варна и Окръжен съд – гр.Варна, които съдът не обсъжда, тъй като касаят протокол от проведено ОС на ЕС от 26.07.2021 г., в който не са обективирани решения, които да са от значение за предмета на настоящия спор.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в режим на етажната собственост; че е налице редовно прието решение на общо събрание на ЕС за заплащане на задължения за фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддръжка на общи части в твърдения размер, както и че претендираната сума се равнява на припадащата 4 се на ответника част съобразно притежаваните от него идеални части от общите части на сградата.

Настоящият съд приема, че от изложените в исковата молба обстоятелства /л.4 от делото предпоследен и последен абзац/ претендираните от ответника по производството суми за „годишна такса“, включват вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и вноски за управление и поддръжка на общи части на етажната собственост. Предходното се установява и от изложените мотиви при взетото на 14.08.2019 г. решение № 3 от ОС на ЕС. Видно от същите е, че т.нар „вноска за поддръжка и обслужване на сградата“, която се събира годишно от собствениците, се отнася и за ремонтни дейности на комплекса.

Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Един от основните въпроси, които се поставят във вътрешните отношения между участниците в притежанието и използването на помещения в етажната собственост, се отнасят до участието в разноските по поддържане, възстановяване и подобрения на общите части и разноските по управлението и текущо използване на общите части. От компетентността на Общото събрание е вземане на решения относно определяне на месечни парични вноски за покриване на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и възлагането на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, както и определянето на конкретни правомощия на управителния съвет /управителя/, които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица – чл.