Решение № 455 от 01.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. София, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20221001000209 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД, с която оспорва решение № 261 554 от 30.11.2021 г., постановено по т.д. № 1 669/20 г., по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 14 състав, с което е осъдена „Първа инвестиционна банка“ АД да заплати на „ХВГ комерс“ ЕООД, на правно основание чл. 452, ал. 3 Гражданско процесуалния кодекс сумата от 25 983.05 лева, която сума е предмет на запор наложен по изп. д. № 653/19 г. и изп. Дело № 64/20 г. от ЧСИ В. Н., с per. № *** на КЧСИ и с която се е разпоредил в полза на длъжника „АБВ-Русе" ЕООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.05.2020 г. до окончателното й погасяване; на правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, сумата от 606.27 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 25 983.05 лв., считано от 06.03.2020 г. до 27.05.2020 г., както и да заплати на „ХВГ комерс“ ЕООД сумата от 2 789.32 лв. разноски.

В жалбата се твърди, че решението е постановено при несъобразяване с приложимата нормативна уредба, тъй като съдът не е съобразил законово уредената конкуренция между публичното и изпълнителното производство, където законът е дал приоритет на принудителното изпълнение на публични вземания по ДОПК, когато то е започнало първо и по което са наложени мерки за обезпечаване. В тази връзка цитира факти по делото по отношение на налагането на запора от публичния изпълнител и ЧСИ.

Твърди, че след налагането на запора до вдигане на същия банката няма право да изпълнява нареждания на титуляря на сметката, с изключение на предвиденото в разпоредбата на 1 чл.229, ал.1 от ДОПК. Въз основа на разпорежданията на публичния изпълнител банката има право да извършва плащания. Твърди, че такова е налице и банката и изпълнила нарежданията на публичния изпълнител. Твърди, че извода на съда, че въз основа на такова разпореждане се дава възможност на длъжника да прави директни плащания в полза на контрахенти, съобразно поредността, посочена в разпореждането е незаконосъобразен, тъй като никъде в разпореждането е упоменато, че плащанията следва да се извършат по реда, посочен в него. Твърди, че в допълнение според доктрината и константната съдебна практика обезпечителния процес е самостоятелна форма на защита, съществуваща отделно от исковата и изпълнителната. Наложеният запор по изпълнителното дело е обезпечителна мярка, наложен е след вече образувано изпълнително производство поради което е ирелевантен. Твърди, че банката не е нарушила задълженията си като пазач на сумата. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от въззиваемата страна такива.

Въззиваемата страна „ХВГ комерс” ЕООД оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че същата е неоснователна. Релевира доводи, че съдът правилно е преценил разпоредбите на закона. Твърди, че от доказателствата по делото е установено, че запорът наложен от публичния изпълнител е за сумата от 126 654.90 лв., като над този размер е извън действието на запора и извън понятието имущество по смисъла на чл.191, ал.1 от ДОПК. Твърди, че даденото разрешение за неотложни плащания с предмет, ограничен до наложения запор от НАП. Инвокира доводи свързани с действията на банката и извършени тегления от страна на едноличния собственик на капитала на дружеството, чиято сметка е запорирана. Твърди, че тезата на въззивника, че наложеният запор от ЧСИ е ирелевантен, тъй като е свързан с производство, образувано за налагане по реда на чл.390 от ГПК обезпечителна мярка запор и не е в рамките на изпълнително производство по реда на ГПК е в противоречие с чл.404, т.1 ГПК и чл.426, ал.1 от ГПК. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника „АБВ-Русе“ ЕООД редовно уведомено не взима становище по жалбата.

Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 261 554 от 30.11.2021 г., постановено по т.д. № 1 669/20 г., по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 14 състав, че съдът е осъдил „Първа инвестиционна банка“ АД да заплати на „ХВГ комерс“ ЕООД, на правно основание чл. 452, ал. 3 Гражданско процесуалния кодекс сумата от 25 983.05 лева, която сума е предмет на запор наложен по изп. д. № 653/19 г. и изп. Дело № 64/20 г. от ЧСИ В. Н., с per. № *** на КЧСИ и с която се е разпоредил в полза на длъжника „АБВ-Русе" ЕООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.05.2020 г. до окончателното й погасяване; на правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, сумата от 606.27 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 25 983.05 лв., считано от 06.03.2020 г. до 2

27.05.2020 г., както и да заплати на „ХВГ комерс“ ЕООД сумата от 2 789.32 лв. разноски.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че ищецът „ХВГ комерс“ ЕООД има парично вземане спрямо длъжника в изпълнителното производство „АБВ-Русе“ ЕООД в размер на сумата от 25 983.05 лева, съставляваща неплатена цена на стоки по фактури -73 бр., ведно със законна лихва върху нея, за обезщетение за забавено плащане в размер на 1 318.81 лв., както и разноски в размер на 3 937.06 лв., обезпечено със запор, наложен със запорно съобщение от 31.07.2019 г. по изп.дело № 20199140400653 на ЧСИ В. Н. е per. № *** на КЧСИ и район на действие ОС Русе, а ответникът има качеството на трето лице по чл.507, ал.3 ГПК. Изпълнителното производство е образувано въз основа на влязло в сила съдебно решение по т.д. № 267/19 г. по описа на ОС Русе и издаден изпълнителен лист от 13.01.2020 г. Видно от доказателствата по делото, в хода на образуваното изпълнително производство е наложен запор на вземания по същата банкова сметка на длъжника в банката - ответник със запорно съобщение с изх.№ 568/17.01.2020 г., получено от банката на 20.01.2020 г.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с разпореждане изх.№ С190018-031-0002524/04.07.2019 г. на публичен изпълнител при НАП и във връзка е постановление за налагане на обезпечителни мерки от 22.03.2019 г. и запорно съобщение изх. № С180018-003-0060094/22.03.2019 г. за налагане запор на банковата сметка на „АБВРусе“ЕООД, публичния изпълнител е дал временно разрешение за неотложни плащания, на основание чл.229, ал.3, т.1 и т.2 ДОПК .

От приетите като доказателства по делото отчет по сметка на търговското дружество „АБВ -Русе“ ЕООД и заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, се установи че за периода, считано от 01.08.2019 г. до 16.10.2020 г. по запорираната сметка са постъпили суми и е била налице наличност, както следва: постъпили суми по банковата сметка: на 02.08.2019 г.-532819.75 лв. и на 13.03.2020 г. - 12 615, 12 лв., или общо в размер на 545 434,87 лв.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 02.08.2019 г. е извършено плащане в размер на 113 440.45 лв. към „Пласт инженеринг“ ЕООД за което като основание е посочена фактура 1000000517/10.07.2019 г. за дограма; на 02.08.2019 г. е извършено плащане в размер на 95 969.85 лв. в полза на „Артистика“ ООД, като основание за което са посочени фактури с номера:1 000 039 755, 45 348, 45 497, 45 575, 4 566, 46 044, 46 094, 46 148, 46 209 и 46 231; на 02.08.2019 г. е извършено плащане на сумата от 108 864 лв., в полза на „РДС инвест“ ЕАД с посочено основание фактура 400 000 002/11.07.2019 г.; на 02.08.2019 г. е извършено плащане в размер на 828 лв. в полза на „Камера на строителите в България“, за което като основание е посочено цена на годишно обслужване; на 02.08.2019 г. е извършено плащане в размер на 50 690.75 лв. в полза на НАП, за което е посочено основание ИД 18110003074/20.06.2011 г., разпореждане С190018000-0335440/04.07.2019 г. и задължено лице „АБВ-Русе“ ЕООД; на 02.08.2019 г. е извършено разпореждане със сумата от 60 000 лв. в полза на „Кемпарк строй“ ЕООД с посочено основание фактура 242/1007/2019г. за извършена услуга; на 02.08.2019 г. е извършено теглена на каса в размер на 20 000 лв.; на 05.08.2019 г. е извършено теглене на каса в размер на 25 000 лв.; на 06.08.2019 е осчетоводено теглена на каса за сумата от 30 000 лв.; на 12.08.2019 г. е осчетоводено теглена на каса на сумата от 1 600 лв. Вещото лице е изчислило, че общо извършени плащания и тегления за м.08.2019 г. са в размер на 506 393.05 лв. Вещото лице твърди, че на 16.01.2020 г. е извършен превод на сумата от 26 000 лв. в полза на ТД НАП гр. Русе, за което е посочено основание ИД 18110003074/20.06.2011 г.; на 13.03.2020 г. е извършено плащане в полза на НАП в размер на 12 600 лв., като общо извършени плащания за м.03.2020 г. са в размер на 12 600 лв.

В заключението си вещото лице, позовавайки се на извлечението от сметка твърди, че общо извършените плащания и тегления от банковата сметка на длъжника за 3 периода 01.08.2019 г. - 16.10.2020 г. са в размер на 544 993.05 лв., като основание за извършените плащания ответникът е посочил разпореждане изх.№С190018-0310002524/04.07.2019 г. на публичен изпълнител при НАП-ТД Варна, офис Русе, което е в сила до 03.10.2019 г. Вещото лице твърди, че общият размер на извършените плащания към НАП ТД Варна, офис Русе от банковата сметка за периода 01.08.2019 г.-16.10.2020 г., съгласно абзац последен от даденото разрешение е 89 290.75 лв., в т.ч. плащанията извършени през м.01.2020 г. и м.03.2020 г.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С атакуваното решение № 261 554 от 30.11.2021 г., постановено по т.д. № 1 669/20 г., по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 14 състав , че съдът е осъдил „Първа инвестиционна банка“ АД да заплати на „ХВГ комерс“ ЕООД, на правно основание чл. 452, ал. 3 Гражданско процесуалния кодекс сумата от 25 983.05 лева, която сума е предмет на запор наложен по изп. д. № 653/19 г. и изп. Дело № 64/20 г. от ЧСИ В. Н., с per. № *** на КЧСИ и с която се е разпоредил в полза на длъжника „АБВ-Русе" ЕООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.05.2020 г. до окончателното й погасяване; на правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, сумата от 606.27 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 25 983.05 лв., считано от 06.03.2020 г. до 27.05.2020 г., както и да заплати на „ХВГ комерс“ ЕООД сумата от 2 789.32 лв. разноски.

По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, настоящият състав намира, че същата е процесуално допустима, като подадена от оправомощено лице и в установените от закона срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество, настоящия състав намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

Запорът върху банкови сметки на длъжника представлява запор върху вземания на длъжника по сметка в банка, респективно запор върху вземания на длъжника по смисъла на чл. 450а ГПК, съответно чл. 450, ал. 3 ГПК. Запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице - да плаща на длъжника. Запорът върху вземания на длъжника по банкова сметка по реда на ГПК се извършва от съдебния изпълнител чрез връчване на запорно съобщение на банката. С изпращането на запорно съобщение от съдебния изпълнител до съответната банка се налага запор на евентуално съществуващите вземания на длъжника по банковите сметки и на практика се забранява на банката да извършва плащане от водените при нея банкови сметки по нареждане или с предварително съгласие на техния титуляр. Запорът върху вземане обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице да пази запорираните суми (чл. 507, ал. 3). Съгласно разпоредбите на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК запорът върху вземания на длъжника спрямо 4 третото задължено лице, включително по сметка в банка, се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. От този момент третото задължено лице има задълженията на пазач по отношение на сумите съгласно чл. 507, ал. 3 ГПК. В този см. решение № 4 от 16.06.2017 г., постановено по т.д. № 3 129/15 г., по описа на ТК, ІІ ТО на ВКС.