Решение № 4938 от 11.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4938 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110209751 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 222 от 01.07.2024 г., издадено от М.В, началник на група „Териториална полиция“ при 05 РУ-СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за извършено нарушение на чл. 21, т. 4 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ), на П. Х. Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ.

В жалбата се излагат твърдения против обжалвания акт. Оспорват се фактическите констатации на АНО. Твърди се, че НП е издадено на основание АУАН без номер от същата дата. Оспорва се компетентността на актосъставителя. Твърди се, че АУАН е издаден без присъствието на свидетели, без посочване на имена, ЕГН и точни адреси. Поддържа се, че нарушението е описано бланкетно както в АУАН, така и в НП. Иска се отмяната на издаденото НП.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява в съдебното заседание от юрисконсулт В.а. Същата пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

1

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал, счита за установено от фактическа страна следното:

На 12.05.2024 г., около 19:30 часа в гр. София, непосредствено преди началото на футболната среща между отборите на ПФК „Левски“ и ПФК „Черно море“, проведена на стадион „Виваком Арена – Г. Аспарухов“, с начален час 19:20 ч. , жалбоподателят Д. заедно с други лица /около 12 на брой/ е нахлул на спортния терен и се позиционирал на вратарската врата от страна на сектор „Б“ на стадиона и разпънал транспарант с надпис „Сираков – вън“.

При установяването на тези находки, на жалбоподателя бил съставен АУАН №222/01.07.2024 г., за извършено нарушение на чл. 21, т. 4 от ЗООРПСМ, който му бил връчен лично срещу подпис.

На базата на издадения АУАН било издадено и процесното наказателно постановление с № 222 от 01.07.2024 г., издадено от М.В, началник на група „Териториална полиция“ – Подуяне при 05 РУ-СДВР, с което на основание чл.

53 от ЗАНН, за извършено нарушение на чл. 21, т. 4 от ЗООРПСМ, на П. Х. Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ.

Възприетата фактическа обстановка кореспондира със събраните във фазата на съдебното следствие на настоящото производство гласни доказателствени средства и писмени доказателства.

Съдът намира, че следва да кредитира писмените доказателства по делото.

Видно от заповед от 26.03.2024г. /л. 56 от делото/ се установява компетентността на актосъставителя.

От приложената и приета по делото експертна справка № 36- Ф /2024 се установя, че лице заснето под номер 1 е именно жалбоподателят П. Х. Д..

Писмените доказателства изцяло се подкрепят от гласните такива. От показанията на свидетеля А. се установява, че той е бил длъжностното лице, което е наблюдавал видеокамерите и е следял за поведението на феновете, като по този начин е осъществявал контрол на футболната среща. В разпита си, свидетелят е категоричен, че на процесната дата и място около 12 бр. души, фенове на „Левски“ са нахлули на спорния терен, след което са се позиционирали на вратарската врата от към сектор „Б“ и са разпънали трансперант с надпис „Сираков вън“. Свидетелят посочва, че след направена експертна справка се е установило, че един от нарушителите е именно жалбоподателят.

Показанията му изцяло кореспондират с показанията и на актосъставителя Н..

Установеното от посочените по – горе писмен и гласни доказателства не 2 се разколебава от нито едно доказателства, макар, че на жалбоподателят бяха допуснати двама свидетели, който не бяха доведени в открито съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В този ред на мисли, съдът намира, че в случая не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, защото АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити, визирани в ЗАНН, от тяхното съдържание се установява по категоричен начин кога, къде, по какъв начин и от кого е извършено процесното нарушение, като от описанието на последното жалбоподателят няма пречка да разбере защо е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателят, че в АУАН не била посочена датата на съставянето му, както и, че липсвали свидетели.

Видно от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, същата поставя като задължително изискване АУАН да бъде съставен в присъствието на свидетели, които са присъствали при извършването или при установяването на нарушението. Предвид съюза "или" в текста на разпоредбата, следва да се приеме, че законът задължава актът да бъде съставен в присъствието на свидетели с посоченото качество, като не отдава предимство на едните пред другите. Според разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, АУАН е законосъобразен и когато е подписан само един от свидетелите посочени в него.

От буквалния прочит на АУАН се установява, че същият е издаден на 01.07.2024г., в присъствието на свидетел, за когото са посочени три имена и дата на раждане. В разпоредбата на чл. 47, т. 7 от ЗАНН законодателят не е въвел изискване за посочване ЕГН – то на свидетеля, а се е ограничил до посочване на имената и датата на раждане на свидетелите, което в настоящия случай е изпълнено.

Нормата на чл. 21, т. 4 от ЗООРПСМ сочи, че противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в нахлуване на терен.

Съдът намира, че действията на жалбоподателя изпълват съдържанието на посочената норма. Същият, след започване на футболния мач и след 3 излизане на футболистите на стадиона, е нахлул неправомерно на терена, което довело до отлагане на футболното дерби с около десетина минути.

На следващо място, то е осъществено виновно, защото лицето е съзнавало, че е забранено навлизането на спортния терен, но въпреки това го е направил, демонстрирайки недоволство към персонална личност от ръководството на отбора.

По въпроса за наложеното наказание, съдът намира следното:

Нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ сочи, че за извършени противообществени прояви по чл. 21, т. 1 - 10 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години.

Съдът намира, че на жалбоподателя е наложено минималното по закона наказание, което се явява съответно на обществената опасност на дееца и на тази на извършеното нарушение, което е първо поред за Д..

Базиран на горните аргументи, съдът намира, че процесното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Доколкото въззиваемата страна е претендирала разноски, съдът счита, че такива следва да й се присъдят и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът следва да осъди П. Х. Д. да заплати на СДВР сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 222 от 01.07.2024 г., издадено от М.В.В., началник на група „Териториална полиция“ Подуяне при 05 РУ-СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за извършено нарушение на чл. 21, т. 4 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ), на П. Х. Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА П. Х. Д., с ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5