Определение № 320 от 13.11.2023, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 320 гр. Търговище, 08.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20233500500252 по описа за 2023 година Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ГК - ЛОМ“ ЕООД, гр. лом, чрез адв.

Н.Н., срещу определение № 1004 от 25.07.2023 г., постановено по гр.д. № 517/2023 г. по описа на РС – Търговище, с което е прекратено производството по делото, поради неподведомственост на спора, предвид направено от ответника възражение за наличието на арбитражна клауза.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. В жалбата е обосновано становище на ищеца, че описаните в исковата молба фактически обстоятелства и приложените към нея доказателства, обосновават извод, че предявеният иск е подсъден на РС – Търговище: представеният към ИМ договор за изпълнение на СМР е изпратен на насрещната страна, разписан с електронния подпис на управителя на ищцовото дружество Ив. Г., но въпреки отправената от ищеца до ответника за подписване на договора от ответника и неговото връщане на ищеца това не се е случило до датата на депозиране на ИМ, а с отговора на исковата молба ответникът е представил договора, подписан и от него. Изложено е оплакване, че съдът е прекратил производството въз основа на представения към ИМ 1 договор, и доколкото възражението за арбитражна клауза е сторено с отговора на исковата молба, е следвало съдът да даде възможност на ищеца да вземе становище по това възражение, а не да постановява прекратителното определение. Ако районният съд му бе дал възможност за становище по отговора и по представените с него документи, частният жалбоподател (ищец) е щял да оспори истинността на представения от ответника договор.

Сочи, че самият факт на предявяване на насрещен иск от ответника „още веднъж доказва, че между страните липсва валидно сключено арбитражно споразумение и прави оспорваното с тази жалба определение абсолютно незаконосъобразно“.

В срока за отговор, ответната страна, получила препис от ЧЖ на 17.10.23г., не е депозирала отговор и становище по жалбата.

Частната жалба е депозирана в срок, срещу определение, подлежащо на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството по гр.д. № 517/2023 г. по описа на РСТ е образувано по депозирана на 26.04.23 г. искова молба от ГК-ЛОМ“ ЕООД, с която срещу ответника „Пламко Инженеринг“ ЕООД, гр. Търговище, е предявен иск за заплащане на сумата 15 000 лв., с посочено правно осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. В исковата молба е изложена подробно фактическата обстановка по предоставяне на оферта от ответника до ищеца, изпращане на проектодоговору подписан с електранния подпис на управителя на ищеза до ответншика, с молба за пподписването му и връщане на подписан екзепляр; за заплащане на авансово цена, както и за осъществени/извършени СМР (предмет на представения едностранно подписан договор) от страна на ищеца, поради неизпълнение от ответника на уговорките по подписване и изпълнение, позовавайки се и на изпратената до ответника покана на 21.07.23г. да върне на ищеца направеното плащане в размер на 15 000 лв., поради неосъществено основание, с твърдения че след получаване на поканата на 22.07.23г. лично от управителя на ответното дружество Пламен Петров, последният е преустановил всякакъв контакт с ищеца.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор на 28.06.23 г., с който е оспорил иска „ като допустимост, основание и размер“, с позоваване на арбитражна клауза, предвидена в чл. 27 2 от представения към отговора договор от 25.02.22г. (л. 43-50 от гр.д. № 517/23г. на РСТ), който на последната страница (л. 50) носи електронния подпис на управителя на ищцовото дружество и физически поставен подпис на управителя на ответното дружество.

С отговора е взето становище и по съществото на предявения иск, като е предявен и насрещен иск за сумата 14 795 лв., с твърдения, че това е договорено, но незаплатено авансово плащане по посочена ф-ра от 25.02.23 г., въпреки извършените от ответника в изпълнение на договора СМР.

С обжалваното определение, постановено на 25.07.23 г., първоинстанционният съд, позовавайки се на предвидената в чл. 27 от договора от 25.02.23г. арбитражна клауза, на осн.чл. 19, ал. 1 от ГПК и чл. 8, ал. 1 от ЗМТА е прекратил производството по делото, присъдил е в полза на ответника разноски.

За да се произнесе по същество, въззивът съобрази следното:

На първо място наличието на арбитражна клауза не прави спорът неподведомствен на гражданския съд. На следващо – доколкото възражението за арбитражна клауза е сторено с отговора на исковата молба, е следвало съдът да даде възможност на ищеца да вземе становище по това възражение, а не да постановява прекратителното определение, след като в самата искова молба ищецът изрично се е позовал на липсата на сключен договор, поради неподписването му от ответника, вследствие на което и исковата претенция е предявена по реда на неоснователното обогатяване, претендирайки заплатената от него на ответника сума в размер на 15 000 лв., като плащане поради неосъществено основание.

След като първоинстанционният съд не е изследвал тези обстоятелства изцяло недоказан и неправилен се явява изводът му, че е налице валидно арбитражно споразумение, обуславящо отмяната на обжалваното определение изцяло и връщането на делото на РСТ за продължаване на съдопроизводствените действия, поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО определение № 1004/25.07.2023 г., постановено по гр.д. № 517/2023 г. по описа на РС – Търговище, с което е прекратено 3 производството по делото на осн. чл. 7, ал. 2 във вр. с чл. 8 от ЗМТА във вр. с чл. 19, ал. 1 от ГПК и са присъдени разноски, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и

ВРЪЩА делото на РС съдопроизводствените действия.

Търговище за продължаване на

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му, с касационна частна жалба, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК – на осн.чл. 274 ал. 3 т.1 от ГПК.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4