Решение № 260039 от 08.03.2021, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е №260039/8.3.2021 г. гр.Ямбол........5.03........2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

На..................................девети...февруари……….....................................

През две хиляди двадесет и първа година,..........в състав:

Председател: Красимира Тагарева

Членове: Николай Иванов

Галина Вълчанова като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова.......възз.гр.д.№ 4 по описа за 2021 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на А.Х.А. чрез пълномощника му адв.Е.,*** против решение № 260154/6.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 655/2019 г. по описа на РС Ямбол в частта, с която съдът на основание чл.109 ЗС е осъдил А.Х.А., ЕГН ********** ДА ПРЕУСТАНОВИ неоснователните действия, с които пречи на Б.Х.А., ЕГН ********** да упражнява правото си на собственост върху недвижимия си имот, находящ се в гр.

Я., ул.“С.“№** – едноетажна жилищна сграда и друг вид сграда - тоалетна като засипе изкопа на строеж «Ремонт на жилищна сграда с идентификатор № *** и едноетажна пристройка към нея», включително възстанови съществуващата към сградата и санитарния възел, разположени в средата на дворното място пътека.

Иска се отмяна на решението в атакуваната част и в частта за разноските като недопустимо, необосновано и неправилно. В случай, че решението бъде прието за недопустимо се желае делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав, а ако бъде прието, че е неправилно след отмяната му се желае постановяване на акт по същество, с който исковата претенция бъде отхвърлена с присъждане на разноските през всички инстанции.

Счита се, че съдът се е произнесъл без да е установил точно кое е действието, с което въззивникът препятства правото на собственост на въззиваемия, не е доказано и как е възпрепятствано правото на ползване на сградата и тоалетната повече от допустимото. Съдът е възприел грешна фактическа обстановка и е достигнал въз основа на нея до погрешни правни изводи. Основните възражения на ищеца са за незаконност на строителството, а не за неговия достъп до сградите по установената в годините пътека. След като съдът въз основа на писмените доказателства е приел, че строителството е законно, ищецът не е представил доказателства с какви действия ответникът му пречи да осъществява правото се на собственост и съответно съдът няма формирани мотиви и анализ на доказателствата в тази част. Твърденията на въззивника и към момента са, че няма неоснователно действие, с което да ограничава правото на собственост на ищеца. Не е установена причинна връзка между някакво виновно поведение на ответника и твърдяните пречки за упражняване правото на собственост на ищеца, за да бъде уважен искът по чл.109 от ЗС.

В законоустановения срок въззиваемия Б.Х.А. е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се явява лично и чрез пълномощника си поддържа жалбата. Представено е и прието от съда ново доказателство, установяващо факти, настъпили след постановяване на атакуваното решение – писмо № 2801-28819/30.12.2020 г. от Община Ямбол.

Въззиваемия също редовно призован се явява лично и със своя пълномощник поддържа отговора по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

Пред ЯРС е депозирана искова молба от Б.Х.А. против А.Х.А., с която се желае съдът да осъди ответника да преустанови действията си по незаконно строителство като засипе изкопа на строеж «Ремонт на жилищна сграда с идентификатор № *** и едноетажна пристройка към нея», който строеж препятства упражняването правото на собственост на ищеца, включително възстанови съществуващата към сградата и санитарния възел, разположени в средата на дворното място пътека. Предявен е и иск сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, който е отхвърлен и не е предмет на въззивното производство. Ищецът твърди, че заедно със съпругата си са признати за собственици на жилищна сграда и тоалетна, находящи се в дворно място от 502 кв.м, чийто собственик е ответника. За имота имало издадено разрешение за строеж- ремонт на жилищна сграда и пристройка към нея, но още при започването му ответникът съборил цялата сграда, премахнал основите на сградата и изкопал дълбок изкоп по почти цялото лице на имота, като за ищеца оставил пътека от около 80 см. Ищецът подавал множество жалби до компетентните органи, но ответникът продължава да бездейства въпреки дадените му предписания, поради което пътеката, по която ищецът и семейството му стигат до имота си пропада все повече, става по-тясна и е въпрос на време да не мога да я ползват изобщо.

В срока за отговор ответникът е депозирал такъв и оспорва исковете изцяло. Твърди, че действията му не са противоправни, има законно разрешение за строеж, изпълнил е всички предписания на компетентните органи в съответния срок. До жилището на ищеца бил осигурен достъп.

Пред районният съд ищецът е представил констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 37, том XII, дело № 1697/14.12.2006 г., по който Б. и И. А. са признати за собственици на едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 97 кв.м по скица на СГКК и 79.85 кв.м по решение по гр.дело № 56/92 г. на ЯРС с мазе от 20 кв.м и друг вид сграда – тоалетна с идентификатор *** с площ от 6 кв.м, построени в дворно място с площ от 502 кв.м в имот с идентификатор *** – бивш имот 669 в кв.88, находящо се в гр. Я., ул. „С.“ № **. На Б.А. е издадено разрешение за строеж № 185/14.06.1996 г. за изграждане на самостоятелна тоалетна извън жилищната сграда с размер 2.50/2.50.

Б.А. е депозирал пред РО „НСК“ Ямбол жалба на 28.11.2016 г. за това, че в имот на *** собственикът А.А. притежавал документ за строеж на къща, но същият премахнал изцяло къщата, започнал нов строеж и подменя и променя трасето на канализацията, като се настоява за извършване на проверка. Проверка е извършена от Община Ямбол и е констатирано, че в имот с идентификатор *** са премахнати всички зидове и основи на жилищната сграда, което е в несъответствие с одобрения проект и прави невъзможно изпълнение на издаденото разрешение на строеж. На А. е предписано да не извършва СМР в собствения си имот предвид описаните констатации. На 26.01.2017 г. Б.А. *** жалба, по която служители от Дирекция „УТС“ са извършили проверка и са установени нарушения, строителните работи в имота са спрени, а на А. е съставен и връчен констативен акт, с който се открива административно производство по чл.225а от ЗУТ за премахване на направените изкопи за ново строителство в имот с адрес ***.

Ищецът Б.А. е продължил да депозира жалби до МРРБ, до Областен управител на Област Ямбол, до Омбудсман на РБългария, а междувременно от писмо на

Община Ямбол № и 2801-19346/08.11.2018 г. по повод жалба на Б.А. *** е издал Заповед № ТУ/04-00003/20.03.2017 г., с която е наредено да бъдат доброволно премахнати направените изкопи за „Ремонт на жилищна сграда с идентификатор *** и едноетажна пристройка към нея“ в УПИ XVII – 69 в кв. 37 по плана на гр. Я. с адрес ул. „С.“ №**, изразяващо се в засипването им, тъй като за такова строителство няма одобрени проекти и не е издадено разрешение за строеж. След обжалване на заповедта от извършителя на строежа, същата е отменена с решение № 178/30.10.2017 г. по описа на Административен съд- Ямбол, потвърдено с решение № 2348/22.02.2018 г. на ВАС. В изпълнение на указанията дадени в тези решения /да се инициира производство по чл.224а във вр. с чл.224 ал.1 т.2 от ЗУТ/ за спиране на изпълнението на строежа, с което да се дадат задължителни указания за отстраняване на нарушенията и срок за това, след което при отстраняване на причините за спиране на строителството може да разреши неговото продължаване, е издадена заповед № ТУ/04-00025/01.08.2018 г. и посоченият строеж е спрян до представяне от собственика на нов проект по част Конструкции. Проект по част Конструкции е представен и одобрен от гл.архитект на Община Ямбол, промяната е вписана в издаденото разрешение за строеж № РС-120/07.08.2015 г., обявена е по надлежния ред и е влязла в сила.

При извършена проверка от служители в Дирекция „УТС“ е констатирано, че южният шкарп на съществуващия изкоп за строежа се е обрушил непосредствено до пътеката за преминаване, изкопът не е ограден и съществува опасност за преминаващите по нея собственици на съществуващата жилищна сграда в имота, а от западната страна на имота по цялата му дължина е монтирана ограда, която загражда целия тротоар, включително и съществуващия на него уличен хидрант без да има разрешение за това. А.А. е уведомен да премахне временната ограда и освободи тротоара пред имота си, както и да обезопаси изкопа за строежа съгласно одобрения проект по част ПБЗ, а временно ползване на тротоар общинска собственост може да стане след представяне на схема за организация на строителството, съгласно одобрения проект и след издаване на удостоверение и заплащане на съответната такса. Предписанията са изпълнени в определения срок от собственика на строежа. С още едно писмо от 14.12.2018 г. Община Ямбол е уведомила А.А. за това, че във връзка с жалба от 30.11.2018 г. в 7мо дневен срок следва да извърши действия по посочени пет точки – да укрепи направения изкоп, за да се предотврати свличането му, да се изгради предпазна ограда от южната и източната страна на строежа, за да не се допуснат инциденти с обитателите на имота, да се възстанови падналата временна ограда откъм улицата, да представи актуален договор с фирма изпълнител на строежа и да спазва одобрения ПБЗ.

Пред ЯРС са били назначени и изслушани четири съдебно-технически експертизи. По първата експертиза вещо лице Д. е описала като фактическа обстановка посоченото по-горе от съда като посочва, че за обект „Ремонт на жилищна сграда с идентификатор *** и едноетажна пристройка към нея с ЗП 95 кв.м“ са одобрени проекти по всички части и е издадено разрешение за строеж. На строителната площадка е започнато изпълнение на изкопни работи, като е изпълнен масов изкоп с измерена на места дълбочина 2.20 м. Изкопните работи на строителната площадка не са завършени. Изпълнените до момента изкопни работи не нарушават предвиденото по проект част Конструктивна – план основи. При извършения оглед на обекта е установено, че строителната площадка е оградена с ограда от ламарина и дървени платна по дължина на улицата. В имота е извършено ограждане на изкопа с дървен парапет по дължина на пътеката, осигуряваща достъп до жилищната сграда на ищеца Б.А.. Парапетът не е стабилен, на места е пропаднал заедно с изкопа, на места е наклонен, т.е. същият не обезопасява изпълнения изкоп. Пътеката е направена по проект и е достатъчно широка, но според вещото лице при изпълнение на този проект никой не е взел предвид, че има тоалетна и това намалява пътеката на 70 см.

На поставените въпроси за допълнителна съдебно-техническа експертиза в.л. А. е отговорила, че въз основа на нормативната уредба счита, че за осигуряване на достъп до жилищната сграда, собственост на ищеца е необходимо да се осигури подход с широчина от минимум 90 см, което следва да отговаря на изискванията за достъпен маршрут – „пешеходно пространство“.

По третата съдебно-техническа експертиза в.л. М. е описала и пресметнала необходимите строителни работи за възстановяване на пътеката от улицата до жилищната сграда на ищеца, което е задължение на ответника като инвеститор на предприетото и недовършено строителство и са задължителна част от цялостното изпълнение на строежа, без които той не може да бъде въведен в експлоатация, а именно: стойност на разходи за труд – 433.41 лв. и стойност на разходи за материали – 472.25 лв.