Решение № 75 от 30.01.2020, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 812/2019
- Вид
- Решение № 75
- Подписан
- 30.01.2020
- В сила
- 22.06.2020
- Състав
- ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КЪНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.204 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.75 · Граждански процесуален кодекс
- чл.76 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.128 ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.12 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.143 ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 284, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.77 ал.1 и ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.77 ал.1 и ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.10, ал.2 и ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.10, ал.2 и ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
Р Е Ш Е Н И Е
№ 75 гр.Плевен, 30.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №812 по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
В Административен съд Плевен е подадена искова молба и уточнение към нея по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС от л.св.Д.Й.Д., изтърпяващ наказание в затвора Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София, с която се иска заплащане на обезщетение в общ размер на 2222лева за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация л.св. да бъде заведен на очен лекар, да бъде освидетелстван от ТЕЛК, да му бъдат закупени очила, както и да му се предостави работа, за да получава пари и да може да лекува зрението си, вследствие на които е търпял уронване на човешкото достойнство, за периода от началото на 2019г. до 18.06.2019г.
В исковата молба се твърди, че за процесния период затворническата администрация е отказала да го заведе на очен лекар, за да може да си набави очила, тъй като зрението му се уврежда. Твърди се, че са отказали също да му закупят очила с мотив, че е получил 50лева, които е похарчил за лични нужди. Твърди се още, че умишлено не са го завели на ТЕЛК. Сочи се, че е искал да му бъде предоставена работа, за да получи парични средства и да си закупи очила, но му е отказвано. Счита се, че е налице бездействие на затворническата администрация, от което търпи неимуществени вреди. Счита се, че е поставян в неблагоприятни условия, унижение, уронване на човешкото достойнство, в резултат на което е търпял болки и страдания.
От ответника е депозиран писмен отговор, в който исковата претенция се счита за неоснователна и недоказана.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и със служебен защитник адв.К. ***, който счита исковата претенция за бездействие на затворническата администрация за доказана.
Сочи, че са налице условията на чл.284 от ЗИНЗС вр. с чл.3 от ЗИНЗС. Счита, че от събраните доказателства, включително свидетелските показания се установява, че ищецът има заболяване на зрението, като затворническата администрация не е предприела действия за закупуване на очила, за осъществяване на преглед от офталмолог, за предоставяне на работа, за да получава пари и да се лекува сам. В заключение моли исковата молба да бъде уважена.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт У. с надлежно пълномощно, който счита исковата молба за неоснователна. Твърди, че от доказателствата по делото не се доказва твърдяното бездействие на затворническата администрация за разрешаване на описаните в исковата молба проблеми на ищеца. Моли да бъде отхвърлен иска и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен счита исковата молба за недоказана и моли да не бъде уважена. Сочи, че липсва правна норма, която да задължава затворническата администрация да закупува очила за корекция на зрението. Твърди, че няма и доказани вреди вследствие на нарушеното му зрение, тъй като от показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът е имал нужда от очила, но не и че е търпял болки и страдания.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че към м.януари 2019г. л.св.Д. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора Белене.
От данните по делото се установява, че с молба рег.№2145/18.06.2019г. л.св.Д. е поискал да бъде започната процедура за явяване на ТЕЛК, тъй като срокът му е изтекъл. Върху молбата е поставена резолюция от същата дата „МЦ за становище“, съответно е дадено становище, че ще бъдат изготвени документите за явяване на ТЕЛК с дата 20.06.2019г. От становище от ИСДВР при затвора Белене се установява, че по писмена молба на л.св Д. е изготвено придружително писмо с документите за изпращане на ТЕЛК-Плевен.
Установява се още по делото, че на
12.07.2019г. е извършен преглед с офталмолог на л.св.Д., като при оплаквания за намалено зрение са направени изследвания ВОД =1.0 и ВОС=1.0 и е констатирано заболяване „******“. Изписана е корекция за близо, видно от приложена рецепта.
Видно от справка на л.103 от делото е, че в книгата за регистриране на молби и жалби на лишените от свобода няма записана молба от л.св.Д. за преглед от очен лекар, като с молба рег.№1837/23.05.2019г. е поискано само закупуване на очила със средства от бюджета за затвора Белене, по която е образувано преписка. От справката на л.107 се установява, че ищецът не е представял изрични молби за очен лекар, като вербално се е оплаквал няколко пъти, че не вижда добре с очилата, които ползва.
Видно от докладна записка на л.112 от делото е, че по молбата на л.св. Д. за подсигуряване на очила, закупени от бюджета на затвора е имало положително мнение, поради което е стартирана процедура за изясняване на медицинската необходимост и финансовата възможност за удовлетворяване на искането. Видно от становище на л.114, при направеното проучване е констатирано, че Д. е получил паричен превод в размер на 50лева, което е основание за отрицателно решение по молбата на лишения от свобода.
От доказателствата по делото се установява, че за процесния период ищецът е подал 5броя молби за предоставяне на работа, като по молбите е изготвяно становище за пригодност и целесъобразност.
По делото са разпитани като свидетели л.св. Н.Т.Н. и Е.М.С., които през процесния период са били в едно спално помещение с ищеца в затвора Белене. Св.Н., който е бил с ищеца от 16.04.2019г. в една килия, твърди, че Д. не виждал добре с очите, поради което е вземал очила от други лишени от свобода. Твърди още, че ищецът е споделят своя проблем със служители при затвора, както и се е оплаквал, че не искат да му купят очила. Сочи, че Д. не работи и няма как да си купи очила. Сочи, че никой не му е обръщал внимание, като само един път е воден на лекар, но не може да каже със сигурност дали е на очен лекар. Свидетелят заявява също, че „ …по едно време работеше и по едно време той сам спря да работи защото видя, че е подигравка отвсякъде.“. Заявява още, че очилата които ищецът носи са му подарени, но не помни кой месец. Твърди, че когато са му подарени са били заедно в една килия.
Св.С., който е бил в едно спално помещение с ищеца до
13.06.2019г., заявява, че е дал свои очила на Д., тъй като не иначе не можел да чете и пише. Твърди, че е искал писмено от администрацията на затвора да му се купят очила, но му е отказано. Твърди още, че е извеждан на очен лекар, но не може да каже точна дата. Заявява, че очилата, които носи в момента Д. са негови и той му ги е дал. Твърди, че му е давал капки за очи. Свидетелят заявява още, че му е дал очилата „…като дойде след втората седмица в отряда в килията той ме помоли защото вземаше нещо да чете, след постъпването му..“. Твърди също, че ищецът е полагал доброволен труд и не е отказвал работа.
По делото са приложени и медицински справки (л.20, л.89, л.90), от които се установява, че за периода 01.08.2014г. до 31.07.2019г. на л.св.Д. са извършвани различни медицински прегледи за множество оплаквания, но различни от нарушение на зрението. Установява се още, че на 12.07.2019г. е извършен консулт с офталмолог и е назначена терапия.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на основание препратката от чл. 285, ал.1 вр. чл. 284 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът ГД „ИН”-София, съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и този в гр.Белене, са нейни териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. В конкретния случай ГД „ИН”-София е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца Д.Д..
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й, тъй като се претендира присъждане на обезщетение, в резултат на твърдения за претърпени неимуществени вреди произтичащи от незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора Белене за периода от началото на 2019г. до 18.06.2019г., изразяващи се във влошено зрение и уронване на човешкото достойнство, вследствие че ищецът не е заведен на очен лекар, не е освидетелстван от ТЕЛК, не са му закупени очила от бюджета на затвора, както и не му е предоставена работа, за да получава пари и да може да лекува зрението си. Ето защо и на основание чл.204 ал.4 от АПК исковата молба е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С поред специалната разпоредба на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.), приложим към настоящото производство, държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
В чл.3, ал.1 от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.
5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди се предполагат до доказване на противното, поради което е необходимо да се докаже незаконосъобразното действие, респ. бездействие, произтичащо от предвидено в нормативен акт задължение и това бездействие да е осъществено от административен орган в това му качество.
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция.
За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в нормативен акт.
Ищецът твърди незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация към затвора Белене, а именно през периода началото на 2019г. до 18.06.2019г. не е заведен на очен лекар, не е освидетелстван от ТЕЛК, не са му закупени очила със средства на затвора и не му е предоставена работа, за да получава пари и да лекува зрението си.