Решение № 394 от 17.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Пловдив, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20255001000296 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №31 от 09.04.2025 г.,постановено по т.д.№89/2024 г. по описа на Окръжен съд-Хасково,е отхвърлен като неоснователен предявеният от Национална агенция за приходите, седалище и адрес на управление - град София, бул. Княз Александър Дондуков № 52 срещу „Аква Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК 205898070, седалище и адрес на управление: град Хасково, п.к.

6300, ул. Георги Кирков № 1, иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 112, ал. 1 от ЗОП за сумата от 69 545,10 лв. (шестдесет и девет хиляди петстотин четиридесет и пет лева и 0,10), представляваща договорена между страните неустойка при неизпълнение на сключения между тях договор № 159/06.12.2022 г. и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на следващата се законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.07.2024 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение е осъдена Национална агенция за приходите, седалище и адрес на управление - град София, бул. Княз Александър Дондуков № 52 да заплати на „Аква Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК 205898070, седалище и адрес на управление: град Хасково, п.к. 6300, ул. Георги Кирков № 1 сумата от 6215 лв. (шест хиляди двеста и петнадесет лева) - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от Национална 1 агенция за приходите,чрез процесуалния й представител И. А. Н.-г. ю. в отдел “Правен-Юг” към агенцията.В жалбата е изложено становището,че атакуваното решение е неправилно и постановено в противоречие с приложимия материален закон,като са развити и конкретни доводи за обосноваване на това становище.Твърди се от агенцията-жалбоподател,че въпреки представените по делото безспорни писмени доказателства,че ответникът е уведомен своевременно и надлежно за осигуреното финансиране по процесния договор №159/06.12.2022 г.,първоинстанционният съд е игнорирал тези доказателства и при постановяване на решението е обосновал същото,като е затвърдил едно неотговарящо на истината твърдение за липса на изрично уведомяване на ответника за осигуреното финансиране.Поддържа,че ответникът-изпълнител по договора е бил уведомен за осигуреното финансиране още с поканата за подписване на договора-със системно съобщение от системата ЦАИС ЕОП,получено от него.За неправилен счита и извода на съда,че уведомяването на изпълнителя за осигурено финансиране на поръчката може да стане само и единствено след сключване на договора.

Агенцията-жалбоподател оспорва като неправилен и извода на първоинстанционния съд,че е следвало НАП,като възложител по договора,да отправи изрична покана до изпълнителя да представи план за извършване на строително-монтажните работи /СМР/.Счита,че задължението за представяне на план за СМР възниква за ответника,като изпълнител по договора,веднага след сключването му,по силата на чл.2,ал.6 от договора и посочва,че никъде в документацията на обществената поръчка и договора не е въведено изискването за отправяне на изрична покана до изпълнителя,с която възложителят да обяви,че иска изпълнение на посоченото задължение.В този контекст поддържа,че първоинстанционният съд превратно е тълкувал разпоредбите на договора в полза на ответника в смисъл,че щом изпълнителят не е спазил това свое задължение е налице бездействие и от страна на НАП,понеже тя като възложител е следвало да одобри този план за изпълнение на СМР,като съдът не е обосновал как възложителят би могъл да одобри план,който не му е представен.

На следващо място,агенцията-жалбоподател счита за доказано по делото,че е отправено от нея и съответно е получено от ответника изявление за разваляне на процесния договор поради неизпълнението му от страна на ответника.Признава,че изявлението не съдържа срок за изпълнение,но счита,че според съдебната практика това не е пречка изявлението да породи последиците на разваляне на договора с изтичане на обективно подходящ срок,в който ответникът не е изпълнил задълженията си.Поддържа още,че какъвто и срок да реши да приеме съдът за подходящ,след 30.10.2023 г. /датата на получаване на изявлението за разваляне на договора/ до датата на предявяване на исковата молба /18.07.2024 г./ е изтекъл много по-дълъг срок,в който ответникът не е изпълнил и дори не е предложил изпълнение,с оглед на което и договорът между страните е развален от ищеца поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника.

Освен гореизложеното,в жалбата се излага и аргумента,че решението на 2 първоинстанционния съд е неправилно и необосновано,тъй като преценката на доказателствата, фактическите констатации и направените правни изводи са едностранчиви и съдът е игнорирал част от представените доказателства от страна на НАП-по-конкретно доказателствата по отношение на гаранцията за изпълнение на договора.Посочва в тази връзка,че ответникът не е подновил изтеклата гаранция за изпълнение под формата на застраховка по посочената в жалбата застрахователна полица,изтекла на 16.04.2023 г.,с което според агенцията-жалбоподател също се явява пречка за започване изпълнението на договора,при това обусловена изключително от виновното и недобросъвестно поведение на ответника.

В жалбата са изложени и аргументи срещу заявеното от ответника възражение за прекомерност на неустойката и наред с това се оспорва като неправилен и извода на съда,че от страна на ответника не е налице неизпълнение.

В обобщение,въз основа на поддържаните в жалбата аргументи,НАП моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение на ОС-Хасково като неправилно и необосновано и вместо това да бъде постановено решение от настоящата инстанция,с което да бъде осъден ответника “Аква конструкт груп”ЕООД да заплати на агенцията неустойка в размер на 69 545,10 лв.,представляваща 20 % от стойността на без ДДС на договореното възнаграждение по чл.4,ал.1 от сключения между страните договор №159/06.12.2022 г.,ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане.Моли да се присъдят на агенцията и разноските по делото,включително юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за двете инстанции.

Въззиваемият “АКВА КОНСТРУКТ ГРУП”ЕООД-гр.Хасково,с ЕИК 205898070 е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника си адв. Г. Ч.,в който е изложил становището,че обжалваното първоинстанционно решение е валидно,допустимо и правилно,постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон,а твърденията на въззивника в депозираната жалба са неоснователни.Конкретни аргументи и обстоятелства за обосноваване на това становище въззиваемият е развил в отговора си и моли въз основа на тях жалбата да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното решение.Моли на основание чл.78,ал.3 от ГПК да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

От страните не са направени доказателствени искания пред настоящата инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от страна,имаща правен интерес да обжалва първоинстанционното решение с оглед поставения с него краен резултат,а и самото решение е акт на съда,подлежащ на 3 инстанционен контрол.Ето защо въззивната жалба като допустима подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от чл.235,ал.4 от ГПК писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо и в тази връзка-че първоинстанционният съд с това решение се е произнесъл по иска,с който е сезиран по конкретното дело,а самия иск също счита за допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№89/2024 г. по описа на ОС-Хасково е предявен от Национална агенция за приходите против “АКВА КОНСТРУКТ ГРУП”ЕООД-гр.Хасково с ЕИК 205898070 осъдителен иск по чл.92,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.112,ал.1 от ЗОП за заплащане на неустойка в размер на 69 545,10 лв.,представляваща 20 % от стойността без ДДС на договореното възнаграждение по чл.4,ал.1 от сключен между страните договор №159/06.12.2022 г. за обществена поръчка с предмет “Извършване на текущ ремонт на покрив,обновяване на работни помещения,находящи се на седмия /последен/ етаж и ремонт на санитарни помещения в сграда на ЦУ на НАП,гр.София,бул.”Княз Ал.

Дондуков”№52”,дължима за пълно неизпълнение на договора от страна на ответника,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Искът е основан на следните твърдения на агенцията-ищец:

Твърди се в исковата молба,че след проведена обществена поръчка по реда на чл.18,ал.1,т.2 от Закона за обществените поръчки,между НАП в качеството й на възложител и ответника

“Аква

Конструкт

Груп”ЕООД,определен за изпълнител на обществена поръчка,е сключен договор №159 от 06.12.2022 г. с предмет:“Извършване на текущ ремонт на покрив,обновяване на работни помещения,находящи се на седмия /последен/ етаж и ремонт на санитарни помещения в сграда на ЦУ на НАП,гр.София,бул.”Княз Ал. Дондуков”№52”.

Твърди се,че с писмо изх.№Е-12-00-163#6/29.09.2022 г. на ЦУ на НАП,на основание чл.2,ал.2 от процесния договор,изпълнителят е бил уведомен,че е осигурено финансиране за изпълнението на поръчката и договорът ще започне своето изпълнение след подписването му от страните по него.След това договорът бил сключен на датата 06.12.2022 г.

4

Твърди се още, че с писмо изх. № Е-12-00-163 #6/29.06.2023 г. е уведомил изпълнителя, че представената от него гаранция е изтекла и следва да представи валидна гаранция, обезпечаваща изпълнението на договора със срок на валидност до 30 дни след подписване на протокола по чл. 3, ал. 1 от договора,но въпреки това писмо,гаранция от ответника не била представена, което според ищеца показва липса на воля от ответника за изпълнение на предмета на сключения договор.

Наред с това,ищецът твърди,че съгласно чл.2,ал.6 от договора,изпълнителят е следвало да представи на възложителя след сключването на договора план за изпълнението на СМР,с описаното в исковата молба съдържание,като този план е трябвало да бъде окончателно одобрен от възложителя в срок до подписване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежаобразец 2.Ответникът обаче не представил такъв план на възложителя и изобщо не започнал изпълнението на договорените СМР- нямало подписан протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа - образец 2; не бил представен конкретен график, от който да е видно какъв е планът за изпълнение и дали изобщо има такъв.

Въпреки че в договора не бил посочен срок, в който планът следва да бъде представен на възложителя, всеки разумен и обективно подходящ срок, в конкретния случай почти година след сключване на договора, бил изтекъл.