Определение № 974 от 31.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 974 гр. София, 31.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20258002901225 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. М. П. срещу решение № 175/24.02.2025 г. по в.гр.д. № 2723/2024 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 266064/11.10.2021 г. по гр. д. № 2182/2019 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от касаторката срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД искове с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ в размер на 55 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 04.02.2021г., както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на 6 738, 04 лв.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се доводи, че въззивният съд неправилно е отчел наличието на изключен риск от застрахователно покритие по т. 14.5 от Общите условия на договора – причинени умишлени или с груба небрежност действия на водача на МПС, които са предизвикали застрахователното събитие. Според касатора груба небрежност не може да бъде обоснована с поведението на трето лице, а единствено с поведението на застрахованото лице, което в случая е дружеството лизингодател. Спорният казус не разкрива осъществени факти, които да попълват състава на чл. 408, ал. 1, т. 1 КЗ. Отделно, правилото на чл.

408, ал. 1, т. 3 КЗ адресира хипотези на неизпълнение на задължения, които са обуславящи настъпването на застрахователно събитие, а т. 14.5 от Общите условия покрива хипотези на изключения от застрахователно покритие, т. е. събития, които не са застрахователни. Тезата за липса на изключен риск се аргументира с теоретични постановки на понятието „груба небрежност“ в гражданското право, както и с разпоредбите на т. 17, раздел XVIII „Дефиниции“ от Общите условия на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, съдържащи примерно изброяване на действия и бездействия, възприети от застрахователя 1 като проява на груба небрежност. Сочи се липса на такава с оглед очертаната по делото фактическа обстановка – пресичане на стандартно пътно кръстовище при забранителен сигнала на светофара. Заявява се становище, че непредпазливото нарушаване на правилата за движение по пътищата по никакъв начин не обуславя груба небрежност в смисъла, вложен в понятието, както и, че ответникът, комуто е доказателствената тежест да установи обратното, не е успял да проведе пълно доказване в тази посока. В жалбата се поддържа и довод за нищожност на клаузата на т. 14.5 от Общите условия поради противоречието й със закона – чл. 408, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ. Твърди се, че тази клауза е неравноправна, а съдът на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Такъв е и лизингополучателят. Въвеждат се оплаквания и за наличие на процесуални пороци на въззивното решение, изразяващи се в неговата необоснованост, поради необсъждане на доказателствата по делото в пълнота.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят заявява, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради произнасяне по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практика на ВКС. Въпросите са следните :

1. „Налице ли е хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ в случаите, когато определени действия или бездействия, дори и да могат да се преценяват като неизпълнение на застрахователния договор, са осъществени от трети лица?“ 2. „Съществува ли еквивалент между категориите „съзнателна небрежност /самонадеяност/“ по смисъла на наказателното право и „грубата небрежност“ в гражданското право?“

3. „Кога институтът на „грубата небрежност“ попада в хипотезата на чл.

408, ал. 1, т. 1 КЗ и подобна хипотеза приложима ли е при увреден застрахован лизингов автомобил, управляван от трето лице?“ 4. „Евентуално проявена „груба небрежност“, довела до настъпване на застрахователно събитие, попада ли в хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ?“ 5. „Клауза, включена в общи условия към застрахователен договор, уреждаща проявена „груба небрежност“ като основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, явява ли се нищожна по смисъла на чл. 26 ЗЗД?“

6. „Допустимо ли е решаващият състав да се позовава на разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ при липса на своевременно наведено защитно възражение в предмета на спора и чия е доказателствената тежест за установяване на предпоставките на цитираната норма на КЗ?“ 7. „Всяко нарушение от страна на водача на правило за поведение, регламентирано от ЗДвП, следва ли да се определя като „груба небрежност“?“ 8. „Върху кого лежи доказателствената тежест за установяване наличието на „груба небрежност“?“

Въпросите са обосновани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед 2 твърдяно отклонение от казуална практика на ВКС. По първия въпрос се сочи отклонение от разрешението, дадено с решение № 50/2024 г. на IV г.о. ВКС, По втория въпрос се прави позоваване на решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/10 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 135/08.05.2014 г. по гр. д. № 4075/2013 г. на ВКС, IV г. о., по пети въпрос - на решение № 143/2021 г. по т. д. № 1505/2020 г., ВКС, по шести въпрос – на решение № 105/2017 г. по т. д. № 1325/2016 г., I т.о., а по седми въпрос – на решение № 244/2011 г. по гр. д. № 382/2010 г., II т.о., ВКС. Въвежда се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Формулира се искане за отмяна на постановеното въззивно решение.

„Уникредит лизинг“ ЕАД поддържа становище, че предявените от И. П. в приложение на чл. 134 ЗЗД искове са допустими, но неоснователни, тъй като не е налице бездействие на лизинговото дружество, а отделно е налице непокрит застрахователен риск.

От ответника по касация ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е подаден отговор на касационната жалба, с който се заявява становище за нейната неоснователност. Излагат се доводи, че липсват предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като по поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси липсва каквото и да е противоречие в съдебната практика по приложение на относимите правни норми. Прави се позоваване на решение № 55/2024 г. по гр. д. № 730/2023 г. на IV г.о., ВКС, решение № 17/2020 г. по т. д .№ 656/2019 г. Акцентира се върху механизма на ПТП – в час пик на натоварено кръстовище водачът на увредения автомобил е навлязъл с висока скорост на забранителен сигнал на светофарната уредба и е допуснал сблъсък с други четири автомобила, от който са пострадали две лица. Водачът не е изчакал колоната на автомобилите пред него, а ги е заобиколил всички с висока скорост. Цитира се и определение № 317/2020 г. по т. д. № 2007/2019 г. По същество се заявява становище, че въззивното решение е правилно като постановено при съобразяване на всички релевантни към предмета на делото обстоятелства. В отговора се подчертава, че в рамките на застрахователния договор и Общите условия, неразделна част от него, съгласно нормата на чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ страните отнапред са уговорили покритите рискове и изключенията от покритията, поради което изключенията на чл. 408 КЗ следва да се считат за дерогирани. При изложените доводи от ответника по касация се формира искане за постановяване на акт, с който да не бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение, евентуално то да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Установява се от материалите по делото, че пред Софийски градски съд 3 от И. М. П., действаща като процесуален субституент на „УниКредит Лизинг“ ЕАД, са предявени искове, с които тя претендира ангажиране отговорността на ответника ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД за заплащане на обезщетение по имуществена застраховка “Каско” за причинени вследствие ПТП, настъпило на 09.11.2017 г. на кръстовището на бул. „Черни връх“ и бул. „Свети Наум“, вреди на лек автомобил, собственост на лизинговото дружество „УниКредит Лизинг“ ЕАД, ведно със законната лихва, както и за заплащане на обезщетение за забава.

За да постанови обжалваното решение, потвърждаващо отхвърлителното решение на първостепенния съд, въззивният съд е преценил за безспорно обстоятелството, че между страните съществува застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“. На 09.11.17 г. в срока на действие на застраховката застрахованото МПС е претърпяло ПТП, в резултат на което е реализирано увреждане до степен „тотална щета“. На 22.02.18 г. П.

/лизингополучател/ е придобила от „Уникредит Лизинг“ ЕАД /лизингодател/ собствеността върху автомобила /останките от вещта/. Като безспорно е отграничил и обстоятелството, че всички финансови отношения във връзка с договора за лизинг са били уредени изцяло и окончателно. Съдът е признал наличието на активна процесуалноправна легитимация в полза на П., съобразявайки постановеното от ВКС решение № 562/2024 г. по гр. д. № 3487/2023 г. За обосновано е приел противопоставеното от застрахователя възражение за изключен риск поради наличие на т. нар. „груба небрежност“.

Препратил е към мотивите на първоинстанционния съд, като наред с това е изложил и собствени съображения за неоснователността на предявените искове. Зачел е действието на клаузата, обективирана в т. 14.5 от Общите условия на договора и е съобразил правилото на чл. 395, ал. 4, изр. 1 КЗ, вр. с чл. 395, ал. 1 КЗ, поради което е отрекъл основателността на твърдението, че процесната договорна клауза е недействителна, както и основателността на възраженията, обосновани с нарушаване на т. нар. „потребителска защита“.

Възприел е за установен следния механизъм на реализиране на ПТП: водачът на автомобила не е изчакал цяла колона от други МПС, а е изпреварил /заобиколил отстрани/ чакащите водачи и е преминал с много висока скорост през натоварено пътно кръстовище на червена светлина на светофара.

Вследствие на това ПТП са били увредени общо 5 бр. МПС и две лица са пострадали. Окачествил е поведението на водача на процесното МПС като „груба небрежност“, доколкото става дума за дръзко и демонстративно нарушаване на основно законово правило, предназначено да гарантира безопасността на всички участници в движението. В мотивите съдът е посочил, че такъв тип поведение на практика граничи с дефиницията по чл.

408, ал. 1, т. 1 от КЗ /преценена в контекста на постановките на наказателноправната теория за „вината“ като елемент от наказателната отговорност/.

Спорната клауза от Общите условия към застрахователния договор въззивният състав е определил като предназначена за защита правата на застрахователя срещу фактическия ползвател на МПС /собственикът водач, или лице, на което той е предоставил по своя воля управлението на автомобила/.

4

Не са налице сочените от касаторката основания за достъп до касация.

Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.