Решение № 476 от 30.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Бургас, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20252120201120 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от М. А. В., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. С. К. от БАК, против Наказателно постановление № 25-7779-000087 от 11.03.2025г., издадено от Началник РУ в ОДМВР - Бургас, РУ - К., с което за нарушение на чл.20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева, а за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. К., който поддържа жалбата и моли за уважаването й, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 17.03.2025г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата чрез АНО на 25.03.2025г. ), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване 1 административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 27.02.2025г., в 10:30ч., по ул. „К.“ в с. Т., община К., жалбоподателят управлявал лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № ****. До **** на ул. „К.“, в посока с. В., жалбоподателят не съобразил скоростта си с атмосферните условия и състоянието на пътя, а именно – влажна пътна настилка, преминаваща от асфалт към паваж, като при извършване на обратен завой подал рязко газ и преминавайки от асфалтовата настилка на паважа изгубил контрол над автомобила, задницата му поднесла, автомобилът се отклонил и се ударил в електрически стълб. Вследствие на така възникналото самостоятелно ПТП предният капак на автомобила бил смачкан, радиаторът – спукан, фаровете – ударени и др.

Свидетел - очевидец на възникване на ПТП-то станал свидетелят Р. Б.

Ж. – мл. инспектор при РУ – К., който на посочената дата не бил на работа, но пътувал от с. Р. в посока с. Т.. Ж. спрял за да се увери, че пътуващите в катастрофиралата кола са живи и здрави, дал съвет на шофьора да не се опитва да извади колата за да не падне стълбът и повикал колегите си, които били на смяна. Като причина за настъпване на ПТП-то жалбоподателят посочил пред свидетеля Ж., че „колата била тръгнала“.

Не се налице данни по делото след настъпване на гореописаното ПТП, жалбоподателят да е управлявал процесния автомобил с причинените му вследствие на ПТП-то щети. Липсват и данни за техническа неизправност на процесното МПС лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № **** преди и към момента на възникване на ПТП.

На място пристигнали свидетелите Т. П. П. – мл. автоконтрольор в РУ – К. и Д. Г. Д. инспектор в РУ – К.. Свидетелят П. заснел местопроизшествието, установил самоличността на водача като жалбоподателя М. А. В. и в негово присъствие съставил Протокол за ПТП № 2025-1019-50330-1/27.02.2025г. и Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 3768955/27.02.2025г., съгласно който с действията си жалбоподателят е извършил нарушения на чл.20, ал. 2 от ЗДвП и на чл. 139, ал. 1, т.1 от ЗДвП.

Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. Липсват данни и за депозирани писмени възражения срещу акта в законоустановения срок.

Въз основа на горецитирания АУАН, на 11.03.2025г. от Началник РУ в ОДМВР - Бургас, РУ – К. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.

185 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева, а за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от 2 приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Както актът за установяване на административно нарушение, така и атакуваното наказателното постановление, са издадени от компетентни органи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното

НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение – това по чл.20, ал. 2 от ЗДвП и съобразно така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която разпоредба задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Именно поради движение с несъобразена със състоянието на пътя скорост – влажна пътна настилка, при това преминаваща от асфалт към паваж на мястото, на което жалбоподателят е предприел обратен завой, жалбоподателят е изгубил контрол върху управлявания от него автомобил, превозното средство е поднесло и се е ударило в намиращия се в страни на пътя електрически стълб. Произшествието е настъпило, тъй като жалбоподателят не е управлявал автомобила с такава скорост, даваща му възможност при стъпване върху влажната настилка – паваж (преминавайки към нея от влажна асфалтова настилка) безпроблемно да овладее управлението на превозното средство, да извърши предприетата маневра обратен завой и безаварийно да премине този участък, като избегне произшествие.

3

Действително преминаването от една настилка на друга, при това влажни, е допринесло за загубата на контрол и настъпване на удара, но това не може да доведе до отпадане на отговорността на водача, тъй като, както беше отбелязано, той е трябвало да управлява с такава скорост, даваща му възможност при извършване на предприетата от него маневра на влажния път и преминавайки от асфалтова настилка към паваж, да намали или да спре безаварийно, с цел избягване на произшествие.

В тази връзка и предвид доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че за да завие в обратна посока същият се е движил с не поголяма скорост от 20-30 км/ч., а в населено място скоростта е ограничена до 50 км./ч. следва да се посочи, че всяка неразрешена скорост за движение винаги е и несъобразена, но скоростта за движение може и да е разрешена, но пак да е несъобразена, тъй като трябва да бъдат отчитани всички останали обстоятелства, посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Дори жалбоподателят да се е движел с 20-30 км/ч., то тази скорост явно е била несъобразена със състоянието на пътя, щом същият не е могъл да избегне поднасянето на автомобила и удара в електрическия стълб.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените от закона случаи, тоест макар произшествието да не е настъпило умишлено, то жалбоподателят, като правоспособен водач, е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при движение с такава скорост и предприемане на обратен завой на влажна пътна настилка, преминаваща от асфалт към паваж, може да настъпи ПТП, но въпреки това не го е сторил и не е намалил скоростта. Управлявайки автомобила си при така установената пътна обстановка, В. е следвало да поддържа една съобразена скорост, която му дава възможност да намали, ако се появи препятствие на пътя и възникне опасност от произшествие, а в случай на необходимост и да спре, предотвратявайки загубата на контрол, довела до удар с електрически стълб.

Всяка скорост, която не му е позволявала да стори това, се явява несъобразена със състоянието на пътя и атмосферните условия, дори да е разрешена за движение в съответния пътен участък.

Жалбоподателят безспорно е нарушил посочената в НП разпоредба, поради което правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП. Размерът на наказанието е фиксиран в закона – "Глоба" в размер на 200 лева, поради което не може да се обсъжда въпросът за неговото намаляване.

Конкретното деяние не може да се счете и за маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха основателни доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било 4 незаконосъобразно.

По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в тази част.

По отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение обаче – това по чл. 139, ал. 1, т.1 от ЗДвП, съдът счита, че същото е недоказано.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т.1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

Както бе посочено по-горе, в материалите по делото липсват каквито и да е било данни за съществувала техническа неизправност на процесното МПС – лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № ****, преди и към момента на възникване на ПТП. Нещо повече, от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез показанията на свидетелите П. и Д. се установява, че констатираните от тях щети по лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № ****, са настъпили именно вследствие на процесното ПТП, като и двамата свидетели еднозначно и безпротиворечиво сочат, че не са възприемали автомобила в движение след ПТП-то, като при пристигането им на местопроизшествието същият е бил забит в електрическия стълб.

Предвид това съдът приема, че по отношение на това нарушение административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била неправилно ангажирана, поради което и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази си част.