Решение № 1619 от 09.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1619 гр. Пловдив, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330115982 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.99 ЗЗД.

С исковата молба от „АПС Бета България” ЕООД против В. И. В. се твърди, че исковете се предявяват във връзка с получено съобщение по ч.гр.дело № 12758 по описа на ПРС за 2024г., по което заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено. Твърди се, че на 09.10.2019г. между ответника и „Сити Кеш“ ООД бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който била отпусната сума в размер на 300 лв., която следвало да се върне на 1 бр. вноски, в срок до 23.11.2019г. Лихвеният процент бил 40.05 %, а ГПР – 47.35 %. Процесният договор бил действителен като сключен съгласно нормите на чл.10, чл.11 и чл.22 ЗПК. Ответникът не бил изпълнил в срок всички изискуеми задължения по договора. С договор за цесия от 13.01.2022г. „Сити Кеш“ ООД прехвърлило вземанията си към длъжника по посочения договор, за което длъжникът бил уведомен с изпращане на съобщение до посочената в договора електронна поща. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника не е извършено надлежно се прави искане да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Поради това е направено искане за осъждане на В. В. да заплати на ищеца сумата от 300 лв. главница, 15.02 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 09.10.2019г. до 23.11.2019г., 93.67 лв. законна лихва за забава върху главницата за период от 23.11.2019г. до 16.09.2024г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземанията. Претендирани са разноски. Към исковата молба са приложени писмени 1 доказателства, по опис.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника В. И. В..

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем Кредирект № ***, сключен на 09.10.2019г. между „Сити Кеш“ ООД и В. И. В., в качеството им съответно на кредитор и заемател, ведно с Тарифа за таксите и разходите, събирани от дружеството от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от дружеството заеми „Кредирект“ чрез Интернет. Представени са също Общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“, в сила от 08.03.2019г.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г., сключен между „АПС Бета България“ ЕООД и „Сити Кеш“ ООД, в качеството им съответно на цесионер и цедент, цедентът е прехвърлил портфолио с вземания, описани в Анекс № 1 към договора.

С пълномощно от 13.01.2022г. цедентът е упълномощил цесионера да уведомява длъжниците, описани в Приложение № 1 от дата 13.01.2022г. към договора за цесия за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД.

Представено е уведомление до В. В. от „АПС Бета България“ ЕООД за уведомяване, че „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило вземанията си, произтичащи от договор за потребителски кредит от 09.10.2019г., ведно с начислените такси, лихви и разноски на „АПС Бета България“ ЕООД.

С разписка от 09.10.2019г. сумата от 300 лв. е преведена на В. И. В. с наредител „Сити Кеш“ ООД.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Ищцовото дружество твърди, че в качеството си на цесионер е кредитор на длъжника за вземане по сключен между „Сити Кеш“ ООД, в качеството му на кредитор и В. И. В., в качеството му на заемател договор за паричен заем Кредирект № *** от 09.10.2019г. Твърди се, че договорът е сключен по електронен път, по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при спазване на изискванията на този закон.

Според разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според чл.18 от закона за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от Търговския закон, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. Според чл.3 от Закона з а електронния документ и електронния подпис в редакция към датата на сключване на договор за кредит от разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) електронният документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава 2 възможност да бъде възпроизвеждано. Според ал.2 на цитирания законов текст писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.

Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява между В.

И. В. и „Сити Кеш“ ООД да е сключен договор за паричен заем Кредирект № *** от 09.10.2019г., при спазване на цитираните изисквания. Представеният по делото договор за паричен заем не носи подпис на потребител. По делото е представен документ, озаглавен „лог файл по договор за паричен заем № ***, но не става ясно какво представлява този документ и какво се твърди да удостоверява той. Не се установяват в този смисъл твърденията по исковата молба, че от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Липсва каквото и да е писмено изявление на ответника, че е приел и се е съгласил с представения договор.

Следователно не може да се приеме, че договорът е сключен при условията на Закона за електронния документ и електронния подпис, или при разпределена от съда доказателствена тежест, съобразно която ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидно заемно правоотношение между „Сити Кеш“ ООД и В. В., това не е сторено. С доклада по делото на ищеца изрично е и указано, че не сочи доказателства за сключване на договора за потребителски кредит по ел.път. Следва да се отбележи, че в исковата молба е посочено, че в случай, че съдът приеме, че договорът не е валидно сключен по електронен път, то се прави искане да се приеме, че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен от датата на получаване на паричната сума. Дори и да се приеме, с оглед реалния характер на договора за заем, че между „Сити Кеш“ ООД и В. В. е сключен цитираният договор, то следва да се отбележи, че по делото е представен договор за цесия от 13.01.2022г., по силата на който дружеството, в качеството на цедент е прехвърлило на „АПС Бета България“ ЕООД парични вземания по Приложение № 1 към договора. Представен е документ, в който е посочено името на В. И. В., както и дата 09.10.2019г., както и сумата от 300 лв., но доколкото този документ не е в цялост не може да се направи извод, че той представлява Приложение № 1 към договора, респ. че вземанията срещу ответника по договор за паричен заем от 09.10.2019г. са предмет на сключения договор за цесия. Дори и да се приеме, че вземанията по договора за паричен заем обаче са предмет на сключения договор за цесия, то отново не става ясно от представения документ какви вземания са прехвърлени – посочени са суми – 15.02 лв., 160.98 лв., 174.31 лв., 650.31 лв., 58.33 лв., които по никакъв начин не съответстват на претендираните с исковата молба. Освен това, няма доказателства сключването на договора за цесия да е съобщено на ответника преди образуване на делото.

Независимо от горното и дори и да се приеме, че процесният договор за кредит е сключен, съдът намира, че същият е недействителен на основание чл.22 ЗПК. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а цедентът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. В договора е уговорена клауза 3 за такса за експресно разглеждане – 160.98 лв. Тази такса не е включена в посочения в договора размер на ГПР от 47.35 %, поради което съдът намира, че посоченият в договора ГПР не съответства на действително приложения между страните в кредитното правоотношение, поради което и съдът намира, че е налице недействителност на договора за паричен заем, на основание чл.22 ЗПК. При тези данни на връщане, съобразно чл.23 ЗПК, би подлежала единствено чистата стойност на кредита, като потребителят не следва да дължи лихва или други разходи по кредита. По делото обаче липсват доказателства и относно това дали и какви суми са заплатени от страна на заемополучателя, така че да се прецени има ли незаплатен остатък от чистата стойност на кредита и в какъв размер. Поради изложеното съдът намира, че предявените осъдителни искове са изцяло неоснователни, тъй като не са доказани и следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото, разноски се следват на ответната страна. По делото няма искане за присъждане на разноски, нито доказателства такива да са направени, поради което и не се присъждат.

Поради това съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул. „България“ № 81В срещу В. И. В., ЕГН ********** от *** искове за осъждането му да заплати сумата от 300 лева - главница по договор за паричен заем Кредирект № *** от 09.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, 15.02 лева - договорна лихва за периода от 09.10.2019г. до 23.11.2019г., 93.67 лв. - обезщетение за забава за периода 23.11.2019г. до 16.09.2024г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4