Определение № 246 от 25.11.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 246 гр. Варна, 25.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20243000600316 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243 ал. 8 от НПК. Образувано по протест на ОП - Варна срещу определение № 254/10.07.2024г. на ОС - Добрич, постановено по ЧНД № 220/2024г. С атакувания съдебен акт било отменено Постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 11/2023г. по описа на ОСлО при ОП – Добрич, водено за престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

Релевират се доводи за неправилност на първоинстанционното определение, поради обоснованост на постановлението за прекратяване, базиращо се на достатъчно безпротиворечиви и еднопосочни доказателства, сочещи на липсата на осъществен престъпен състав.

Въззивната инстанция намира за установена по делото следната фактическа обстановка:

Пострадалият Д.Я. работел в „Триада“ООД - гр.Тервел на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил (дванадесет и повече тона)“, на пълен работен ден.

Задълженията му били свързани с превоз на товари, спазване правилата за безопасност по време на превоза, полагане на необходимите грижи за превозното средство и товара, спазване изискванията на правилата за безопасност на труда при експлоатация, обслужване и ремонт на автомобила.

На Я. били поверени товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с ДК№ ТХ 0026 АК и товарен „Камаз“ с ДК№ ТХ 1237 РХ и с ремарке ДК№ ТХ 8326 ЕХ, надхвърлящо три тона.

На 14.02.2023г. ремаркето било спряно за ремонт, след като пострадалият установил проблем със смазването на въртящия кръг („тавата“, т.е. подвижната връзка между рамата на ремаркето и предната завиваща ос), която трябвало да се демонтира за слагане на гресьорки. За тази цел бил 1 демонтиран предния мост с двете колела. Предната част на ремаркето била подпряна с крик с товароносимост от десет тона, а подпиращ мястото на оста, както и с празен варел от масло от 200л., висок 99см., с диаметър от 63см., поставен около средната част на ремаркето. Върху варела били поставени две греди и две дъски, добявящи още 20см. просвет. Крикът и бидонът трябвало да бъдат махнати едва след като се постави обратно предния мост.

На 16.02.2023г. Я. превозвал дърва от гората в местността „Кьостата“ с поверения му „ЗИЛ 131“, на който се счупила полуоската на дясно предно колело и то било блокирано.

Св. П.И. - ръководител транспорт в „Триада“ ООД прибрал пострадалия Я. с личния се автомобил до град Тервел, а камионът останал в гората.

На 16.02.2023г. Я. разговарял със св.Ж.Ж. за необходимостта да се разпробие „тавата“ на ремаркето, като се уговорили това да стане на следващия ден.

На 17.02.2023г. Я. и П.И. отишли в гората до авариралия камион. След като отстранили капачката, за да отблокират колелото, пострадалия върнал „ЗИЛ“-а в базата на фирмата в района на „ДАП“-гр.Тервел. Св.П.И. възложил на Я. да свали дефектиралата полуоска с главината на камиона, след което да се прибере за почивка, защото очакваната нова част трябвало да бъде доставена от куриерска фирма на следващия ден.

В базата на фирмата, около 14:00 часа, Я. помолил свидетелите П.С., К.Г. и Д.Д. да му съдействат като повдигнат „тавата“ на ремаркето, за да го монтира. Те му помогнали и се върнали да изпълняват своите задачи, а Я. им казал, че ще продължи с ремонта на „ЗИЛ“-а. Когато тръгвали те видели, че в предната част на ремаркето все още имало поставен крик.

Около 15:00ч. св.Г. и св.Д. решили да извикат Я. на кафе, но той не се отзовал. Св.Г. отишъл да види какво прави и го заварил затиснат от ремаркето.

Крикът, който преди това бил под предния мост, бил преместен под предния мост на „ЗИЛ“-а. Втората налична подпора - металния варел, била поддала под трите тона на ремаркето, чиято предната част затиснала пострадалия, намиращ се отдолу.

Ремаркето било повдигнато с мотокар, за да се освободи пострадалият, като пристигналия лекарски екип констатирал смъртта му.

След проверка в базата на фирмата от Дирекция „Инспекция на труда“гр.Добрич били констатирани няколко нарушения:

По Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж, с предписание за провеждане на ежедневен инструктаж по БЗР, съпътстван от записване съдържанието на същия;

2

По Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на оценката на риска, с предписание това да обхване ремонта и използването на ремарке на товарен автомобил.

За установените нарушения бил санкциониран св.В.П. - управител на „Триада“ ООД.

В хода на ДП били изготвени следните експертизи:

1/Според СМЕ и аутопсията било установено, че причина за настъпилата смърт била механична асфикция от притискане на снагата, като били установени оток на мозъка и белите дробове, кръвоизливи по серозите, общ кръвен застой на вътрешните органи, пукване на пето и шесто ребро вляво, контузно-разкъсни рани по челото, охлузвания и кръвонасядания в областта на кръста и двата крака. Установените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с леталния изход.

2/Изготвената СТЕ заключила, че пострадалото Л. преминало всички задължителни инструктажи. Не били открити основания да се приеме, че работодателят не осигурил осъществяването на ефективен контрол, какъвто би липсвал, ако на мястото на злополуката имало длъжностно Л., което да не допусне рисково изпълнение от страна на пострадалия. Не била открита причинно-следствена връзка между непроведеното обучение и възникналия инцидент, доколкото правоспособността на водач и дългогодишния стаж на пострадалия били създали рутина и опит, които нямало как да придобие с обучение.

3/Изготвената комплексната СТЕ приела, че изследвания работен процес довел до злополуката не изисквал определена правоспособност и можел да бъде извършен от всеки общ работник без специални знания и опит.

В цялост заключението приписало злополуката само и единствено на допуснати от пострадалия поредица от нарушения, описани подробно, според които той безотговорно премахнал крика, не го използвал повторно, оставил ремаркето върху нестабилна опора и самоволно предприел ремонтни работи, които не му били възложени от ръководител - транспорт - св.П.И..

ДОС приел, че фактически констатации, аналогични на тези при предходно произнасяне на съда по същият ред, ОП като кредитирала безкритично експертното становище по техническите експертизи, приела, че смъртта на пострадалия била резултат единствено и само на собственото му противоправно поведение. ОП не установила нечие друго виновно поведение.

В депозирания частен протест (след преповтаряне на фактите) се иска отмяна на определението на ОС и потвърждаването на постановлението за прекратяване на ДП. Аргументи:

1/по ДП била установена в максимална степен обстоятелствата по механизма и хронологията на действията/бездействията на пострадалия до момента на настъпване на инцидента.

3

2/преминаване на постр.Я. на всички задължителни инструктажи.

3/работодателят не би могъл да бъде упрекнат във неосъществяване на ефективен контрол, чийто резултат да била настъпила злополуката.

4/непроведеното обучение на постр.Я. от страна на работодателя нямало причинно-следствена връзка със злополуката понеже той бил опитен работник и най-вече; бил проявил самоинициатива да демонтира сам „тавата“, без това да му било възложено от някой.

5/изследваните процеси не били квалифицирана дейност и не изисквали никаква квалификация.

6/ремонтната база не била удачно място за такъв вид ремонти (строена с друго предназначение). Преценката на постр.Я. да извърши ремонт на открит паркинг била удачна, но той не взел мерки за осигуряване с цел безопасност.

Тук било посочено, че повдигането с дървен труп и крик било безопасно; поставянето на допълнителния варел не изключвало отмахването на крика.

Тъкмо това премахване на крика било причина варелът да поддаде и така да увреди постр.Я., който бил влязъл под габарита на предната част на ремаркето – и всичко това било нарушение от страна на постр.Я. на инструкцията за безопасна работа на водачи на МПС. Подробно били цитирани всички негови нарушения, съобразно заключението на СТЕ като всички те били в причинна връзка с настъпилия резултат.

7/оспорва се заключението на ОС, че посочените от него нарушения, били в причинна връзка с резултата.

По делото постъпило и възражение от процесуалния представител на Д.

Я., с посочени аргументи в опровергаваща протеста насока.

Въззивната инстанция се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че в рамките на проведеното разследване не били установени по категоричен начин някои съществени обстоятелства, свързани с причините, довели до смъртта на постр.Я.. Споделят се изложените от ОС съображения, поради което отпада нуждата от преповтарянето им.

Необходимо е да се допълни и следното, което трябва да се стори в рамките на ДП:

Вярно е, че ОП се предоверила на СТЕ, които в заключенията, на които се позовало обвинението, дали отговори на правни въпроси (относно виновно нарушени правила и причинна връзка с резултата).

Не бил изследван в дълбочина въпросът относно видът дейност, извършена във въпросния ден от постр.Я.. Съгласно длъжностната му характеристика (том 2, л.35 от ДП) той бил отговорен освен основната си дейност (осъществяване на стоки и товари) за следното:

*т.5 - да полага необходимите грижи за нормалното функциониране на МПС като проверява изправността на системите – налягане и равнище масло в двигател и скоростна кутия; осветление; ходова част, налягане гуми и други;

*т.8 - при извършване на ремонтни работи по автомобила да спазва изискванията на ПБТ при експлоатация, обслужване и ремонт на МПС.

Заключение в насока какъв бил обемът на задълженията му по длъжностната характеристика и извършените в деня на инцидента ремонтни дейности има безспорно пряко отношение по правните изводи относно нарушение/нарушител/причинна връзка. Ако се приеме казаното в СТЕ, че дейност, която постр.Я. вършел била такава по длъжностна характеристика (т.е. работния процес, който довел до злополуката не изисквал определена правоспособност и можел да бъде извършен от всеки общ работник без 4 специални знания и опит), то следва извод, че Я. бил задължен по длъжностна характеристика и трудов договор да извърши това, в резултат на което загинал. Т.е. тук има съществено противоречие в мотивите на ОП за прекратяване на делото. В този случай очевидно се налага извод за виновно поведение на работодателя във връзка с липсата на инструктаж по ЗБУТ, както и поради липсата на адекватна за ремонта база, а също и за необезопасяване на ремонтния процес с други способи.

Ако се приеме обратното – че работната дейност била от друга компетентност (на монтьор на транспортна техника), а не от компетентност на постр.Я., тогава следва да се установи кой и защо му позволил да извършва този ремонт. Свидетелите по делото знаели, че го върши (някои дори му помагали) и въпреки това (ако не било в неговите правомощия) не сигнализирали отговорното длъжностно Л.. Самият св. П.И. казал, че дейността не била спешна, а не че не предстояло да бъде извършена. Което е още един довод в тази посока на разсъждения.

Т.е. тук следва да се установи на първо място дали видът дейност била в компетентността на постр.Я. по длъжностна характеристика. Ако да (каквото е заключението на СТЕ) - следва да се отговори на въпросът с какви действия и кое длъжностно Л. не осигурило безопасни условия за труд в конкретната ситуация (а такива категорично има нарушени предвид данните за самостоятелно извършваната от постр.Я. работа и отмахването на крика от негова страна). Очевидно щом свидетелите твърдят, че работата не му била устно възложена устно, то тогава тази дейност според СТЕ като приета като неквалифицирана спада в тази по посочените точки от длъжностната му характеристика (т.е. работата му е възложена по трудов договор). А от там и задълженията на работодателя за осигуряване на БУТ – каквито данни по делото няма да са взети – липсва инструктаж, както и подходяща ремонтна площадка. По повод инструктажа – извън всякакво съмнение е, че непроведен такъв не може да се оправдае с големия професионален опит на пострадалия.