Решение № 206 от 20.06.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Перник, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500182 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 68 от 22.01.2024 г., постановено по гр.д. № 4311/2023 г. Районен съд – Перник е осъдил Община Перник с ЕИК 000386751, с адрес гр. Перник, пл. „Св.

Иван Рилски“ № 1A, да заплати на Д. И. И. ЕГН **********, представлявана от своите родители Т. В. И. ЕГН ********** и И. Д. И. ЕГН ********** и тримата от *** , сумата от 3 000.00 лева - дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие непозволено увреждане от *** в ***, изразяващо се получена разкъсно контузна рана на трети пръст на лява ръка, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - ***, до окончателното й изплащане а също и направените по делото разноски изчислени съобразно уважената част на исковите претенции в размер на 25.00 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 24 000.00 лева неимущедсвени вреди, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на страните са възложени разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Д.

И. И., представлявана от своите родители Т. В. И. ЕГН и И. Д. И., чрез адв. Т. Б., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва в отхвърлителната му част, както и в частта за разноските като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения, в допълнение на които се 1 цитират и законови разпоредби, въз основа на които се счита, че общината като юридическо лице осъществява правни действия или бездействия, чрез натоварени от нея лица и отговаря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. Счита, че в конкретния случай натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара в годно състояние, което да осигури безопасно преминаване по него. Сочи, че това обстоятелство се доказва и от събраните доказателства по делото. В продължение с жалбата се изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение, като се сочи, че същото е занижено и не може да репарира в пълен обем претърпените вреди от морално естество. Намира за неправилно и неподкрепено от доказателствения материал заключението на първата инстанция, че процесния случай е налице и липса на родителски контрол, като се излагат аргументи в тази насока. Въз основа на изложеното се моли съда за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените искови претенции да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Община Перник, представлявана от С.В. – кмет, чрез процесуален представител Р.С. – началник отдел „ПО“, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост в съответствие с насоките на константната съдебна практика по отношение степента на претърпените болки и страдания и справедливото им обезщетяване по смисъла на чл.

52 от ЗЗД. Навеждат се твърдения, че съгласно константната съдебна практика на обезщетение подлежат единствено преките е непосредствени вреди от увреждането, резултат от непозволено увреждане. Въз основа на изложените съображения се моли съда за постановяване на решение, с което въззивната жалба и изложените в нея съображения да бъдат оставени без уважение. Прави се искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Перник е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания и стрес, вследствие на претърпян на *** в *** инцидент, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

В първото по делото съдебно заседание, представителят на ищцата е уточнил исковата си претенция, като е заявил, че инцидента се е случил на ***, около 17.00 часа, а не както е посочено – на *** В тази връзка и доколкото първоинстанционното решение е влязло в сила в необжалваната му част, първоинстанционният съд следва да прецени дали са налице основанията за провеждане на производство по чл. 247 от ГПК.

От приетите по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. разпита на свидетелката Й. Д. С., се установява, че на ***, около 17.00 часа, малолетната Д. И. се намирала пред блока, в който живее – бл. *** на ул. „***“ в ***, където играела на тротоара. Виждайки баща си, детето се затичало към него, при което се спънало в изпъкнала плочка от тротоара и паднало. В резултат на падането, Д. И. получила 2 следните увреждания: разкъсноконтузна рана в областта на дисталната фаланга на 3-и пръст на лявата ръка; счупване на дисталната фаланга на 3-и пръст на лява ръка и увреда на сухожилието, изправящо дисталната фаланга на 3-и пръст на лява ръка.

Последното се установява от изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, заключението на която установява още, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреждания е около 2 месеца. Установява се още, че тъй като в процеса на лечение малолетната ищца е трябвало да носи имобилизация на 3-и пръст на лява ръка, това е създавало затруднения и неудобство при хигиенно битовото самообслужване.

По делото е приет амбулаторен лист № ***от ***, от който се установява, че на малолетната ищца е била поставена гипсова имобилизация за срок от 35 дни.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че описаното в исковата молба препятствие представлява надигнати тротоарни плочки по алеята, ситуирана от западната страна на бл. ***в *** на ***, като посоченото от ищцата място отстои на 1,50 метра от северозападния ъгъл на бл. ***. Установява се, че надигането на плочките е с височина от 7,00 до 10,00 см. от нивото на останалите плочки по алеята, която е с ширина от 3,50 метра. В заключение вещото лице е посочило, че настилката на алеята е от тротоарни бетонови плочи с размери 30/30 см., които са силно амортизирани.

От събраните гласни доказателства, посредством разпита на свидетелката Й. Д.

С., се установява, че на въпросната дата, малолетната Д. И., играейки пред блока си в ***, забелязала баща си, затичала към него, но се спънала в плочка на тротоара и паднала. Ударила си ръката, като гледката не била никак приятна, а детето видимо изпитвало болка. Лечението на детето било продължително, като според свидетелката последното все още не се е възстановило напълно. Свидетелката е заявила, че малолетната Д. е ходила месеци на рехабилитация, дори и през зимата. Заявява още, че на първия учебен ден пръста на ищцата е бил направен така, че последната не е можела да си движи ръката. Това налагало някой да й помага да се облече, за раницата, не можела и да играе с децата. Свидетелката установява, че след инцидента ищцата станала по-притеснителна и предпазлива, не била предишното жизнерадостно дете и се затворила малко.

Предвид установените фактически положения, Окръжен съд – Перник достига до следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

В настоящия случай, единственото въведено с жалбата оплакване се заключава единствено в несъгласие на жалбоподателя с размера на присъденото обезщетение. В тази връзка, настоящата инстанция съобрази следното:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.

Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищцата неимуществени вреди, възрастта, здравословното й състояние, интензитета на болките и страданията, и продължителността на възстановителния период.

Отделен е въпросът какъв е пределът на справедливост, съобразно ППВС №4/63г., като РС-Перник е определил като размер на вредите сумата от 3000лв., която е счел,че е достатъчна за репариране на причинените вреди.

Настоящия състав на съда намира, че в настоящия случай, претърпените от ищцата неимуществени вреди биха били справедливо обезщетени с обезщетение в размер на сумата от 5 000 лв.

Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.

При определяне на горния размер съдът съобразява и обстоятелството, че се касае за дете на *** години към момента на инцидента, което е претърпяло разкъсноконтузна рана в областта на дисталната фаланга на 3-и пръст на лявата ръка и счупване на дисталната фаланга на 3-и пръст на лява ръка, съпътстващо с увреда на сухожилието, изправящо дисталната фаланга на 3-и пръст на лява ръка, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период от 35 дни и възстановителен период от поне четири месеца (предвид показанията на свидетелката, установяваща, че ищцата е провеждала рехабилитация и през зимния период), като в значителна степен са били засегнати и ограничени основните функции на лявата ръка.

Съдът съобрази и обстоятелството, че през този период от време, ищцата се е нуждаела от чужда помощ за обслужване на ежедневните й битови нужди, както и неудобства, свързани с необходимостта от посещаване на рехабилитационните курсове. При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът съобразява и обстоятелството, че ищцата е изпитвала значителни по интензитет физически болки и страдания по време на възстановителния период – по - силни в началото и намаляващи по сила в периода на възстановяване. Отчита се и обстоятелството, че претърпения инцидент е оставил следа в психиката на детето, като същото е станало по-предпазливо и по-затворено.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски моралноетични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на 4 принципа на справедливостта.

Съобразно нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане (каквото е настоящото) длъжникът се смята в забава и без покана, като мораторната лихва се дължи от деня на деликта, в случая – от *** Предвид гореизложеното и поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции досежно основателността на иска по размер, решението в неговата отхвърлителна част ще следва да бъде отменено за сумата от 2 000 лв. - разликата над присъдената сума от 3 000 лв. до дължимата от 5 000 лв. и потвърдено в отхвърлителната му част за сумата от 19 000 лв. - разликата над 5 000 лв. до претендираната сума от 24 000 лв.