Решение № 307 от 24.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Варна, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Т.а

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20253100500188 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Й. И. с ЕГН ********** , чрез пълномощник адв. М. Т., срещу Решение № 4078/15.11.2024г., поставено по гр.д. № 3001/2024г. по описа на ВРС, с което Е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК о т М. Й. И. ЕГН ********** с адрес ******* срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД ЕИК 202423225 седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6", ет. 2 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи претендираните от ответника суми в размер на 181.95 лв. главница, 241.26 лв. лихва върху главницата за периода от 17.06.2011 г. до 11.03.2024 г., 194.89лв. неолихвяеми вземания и 125лв. присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.08.2011 г. по ч.гр.дело № 9411/2011г. по описа на ВРС, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20118080402660 по описа на ЧСИ З.Д. с рег.№ 808 на Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна, като неоснователен.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

1

Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда за липса на изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане.

Сочи се, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че подадените от взискателя по изпълнителното дело молби са нередовни по смисъла на чл.

426, ал. 3 ГПК вр. чл. 129 ГПК вр. чл. 128 ГПК, а нередовната молба не прекъсва погасителната давност. Насрочването на опис на движими вещи от своя страна също не прекъсва погасителната давност, както погрешно е приел първоинстанционният съд в противоречие с разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2 от 2013 г. на ВКС, ОСГТК, като давността се прекъсва с извършването на опис и оценка на вещта. Твърди се, че с посочените молби взискателят е подавал единствено бланкетни искания, целящи прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но не и целящи искания за извършване на действия, които да доведат до прекъсване на погасителната давност. Сочи се, че в мотивите на обжалваното решение решаващият състав е стигнал до извод, че съобразно разясненията, дадени с ТР №2/2013 г., на ОСГТК на ВКС и изложените съображения, съответни на постановките на ТР № 2 от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 ОСГТК, ВКС, погасителната давност се прекъсва с подадена от взискателя молба до съдебния изпълнител, било то и нередовна/бланкетна, но необосновано не е изложил мотиви за това, защо счита, че бездействието на съдебния изпълнител (в нарушение на чл. 9 ГПК) с неуказване на взискателя в разумен срок да отстрани нередовността на подадена молба за действия (молбата е нередовна дори с незаплащане на дължимата такса за извършване на действието), счита във вреда на длъжника. Счита се, че бездействието на съдебния изпълнител е във вреда единствено на длъжника с оглед постановките на ТР № 2/2024 от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 ОСГТК, ВКС.

Това е така, тъй като давността ще се счита прекъсната с нередовната молба до съдебния изпълнител, ако в по-късен момент съдебния изпълнител извърши поисканото изпълнително действие, респективно нередовността бъде отстранена, а по този начин погасителната давност ще се счита прекъсната към датата на подаване на молбата до съдебния изпълнител, тоест назад във времето, а не към момента извършване на действието. Счита се, че индиректно се въвежда фигурата на „вечния длъжник” в изпълнителните производства, което е изцяло във вреда на длъжника и макар целта на изпълнителния процес да е бързината. Обжалваното решение е необосновано, защото съдът не е изложил мотиви защо приема бланкетно подадените до ЧСИ З.Д. молби за прекъснали погасителната давност, след като са нередовни – липсват платени такси за поисканите изпълнителни действия, поисканите изпълнителни действия не са извършени към момента и нередовността не е отстранена към момента.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска в цялост с присъждане на сторените разноски в исковото и въззивното производство.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че след образуването на заповедното производство до постановяване на ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС давност за вземането не е текла. Поддържа се, че давността за вземането е започнала да тече на 26.06.2015г. и многократно е прекъсвана в периода 08.09.2015г. – 26.04.2024г. Позовава се на касационна практика в посока, че ако искането на кредитора е направено своевременно преди изтичането на давностния срок, но действието не е 2 предприето не по негова вина, но давността се счита за прекъсната с искането.

Като се позовава на касационна практика също счита, че изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължима от него такса. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Страните не са направили искания по доказателствата.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа съдържащите се в жалбата оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК проверява обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното :

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Пред Районен съд Варна е заявен за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът М. Й. И. с ЕГН ********** не дължи на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД ЕИК 202423225 ищецът не дължи претендираните от последния суми в размер на 181.95 лв. главница, 241.26 лв. лихва върху главницата за периода от 17.06.2011 г. до 11.03.2024 г., 194.89лв. неолихвяеми вземания и 125 лв. присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.08.2011 г. по ч.гр.дело 9411/2011 по описа на ВРС, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20118080402660 по описа на ЧСИ З.Д. с рег.№ 808 на Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна, поради погасяване на вземането по давност.

Ищецът твърди, че състав на Районен съд гр.Варна издава по ч.гр.д. № 9411/2011г. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД ЕИК 130697606 срещу М. Й. И. изпълнителен лист за сумата 181.95 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за кредит № CRED – ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2011 г. до окончателното плащане на задължението; сумата 37.75 лв., представляваща договорна лихва за периода 30.07.04 г. - 28.01.05 г., сумата 157.18 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.08.2004 г. до 13.06.2011 г., както и съдебноделоводни разноски.

Въз основа на ИЛ е образувано изпълнително дело № 20118080402660по описа на ЧСИ З.Д. рег. № 808 КЧСИ, район на действие Окръжен съд Варна.

Твърди се, че на 19.01.2012г. на ищеца е връчена ПДИ. На 22.03.2012г. е наложен запор на трудово възнаграждение. На 15.05.2015 г. е сключен договор 3 за цесия между кредитора и ответника. На 08.09.2015 г. пред ЧСИ е депозирана молба за конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД като взискател по делото, като са възложени действия по чл.18 ЗЧСИ. На 04.12.2015г. е депозирана молба за уведомяване на длъжника за цесията. На 23.02.2017 г. е поискан запор на трудово възнаграждение, а на 24.11.2017 г. запор на банкови сметки на длъжника. На 04.04.2018 г. е направен опит за запор на трудово възнаграждение на длъжника в Макана ЕООД, но съобщението е останало невръчено. На 04.04.2018 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника. На 17.04.2018г. по делото е депозирана молба за опис на движими вещи, като ЧСИ е разпоредил извършване на такъв на 20.01.2020 г. Описът е пренасрочен за 31.07.2020 г. На 08.11.2023 г. е депозирана молба за запор на банкови сметки и опис на движими вещи, а на 13.02.2024 г. за запор на банкови сметки и трудово възнаграждение. Сочи, че от получаване на запорните съобщения в банките на 12.04.2018г. по изп.дело с № 20118080402660 по описа на ЧСИ З.Д. с рег.№ 808 на Камарата на ЧСИ до 13.04.2023г. не са извършвани изпълнителни действия. Счита, че общата погасителна давност е настъпила най-късно на 18.04.2023г., като насрочването на опис не прекъсва давността. Счита се, че доколкото за периода от 12.04.2018г. до 13.04.2023г, взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, то изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и възможността на кредитора за принудително събиране на вземането е погасена по давност.

В писмения си отговор ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД оспорва иска като неоснователен и претендира за неговото отхвърляне изцяло. Твърди, че по време на изпълнителния процес давност не е текла, като такава започнала да тече след 26.06.2015г., съгласно TP № 2/2013г. на ОСГТК.

Сочи, че след 26.06.2015 г. са извършени изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността, като конкретизира, че на 08.09.2015 г. ответникът е конституиран като взискател, като е възложил на ЧСИ правомощията по чл.

18 ЗЧСИ, поискал е насрочването на опис, оценка и публична продан на вещи на длъжника; на 04.04.2018 г. до ОБЩИНСКА БАНКА АД, БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД и ЮРОБАНК

БЪЛГАРИЯ АД са изпратени запорни съобщения, както и е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от "СЕВ ПАК“; на 12.12.2019 г. и 20.05.2020 г. са изготвени и впоследствие изпратени до длъжника ПДИ с насрочена дата за опис на движими вещи; на 06.02.2024г. е изпратено запорно съобщение до ЦКБ АД за запор на вземанията на длъжника по банкови сметки; на 26.04.2024 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от КОРАБОРЕМОНТЕН ЗАВОД ОДЕСОС. Твърди се, че общия давностен срок за вземането не е изтекъл.

Предявеният отрицателен установителен иск на длъжника , срещу когото се провежда принудително изпълнение, e да се установи несъществуването на изпълняемото право, на осн.чл.439, ал.1 от ГПК.

Предмет на изследване е дали вземанията са погасени по давност, поради неизвършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело за срок от две години, като основание за прекратяване по право на изпълнителното производство, съответно дали са изтекли пет години от момента, дал началото на новата давност, което от своя страна е довело до погасяване на вземанията по давност.

4

От представеното в заверен препис пред исковия съд изпълнително дело № 201118080402660 по описа на ЧСИ № 808, е установено, че производството е образувано въз основа на подадена от кредитора “Профи Кредит България“ ЕООД молба с вх. № 14929 от 2.12.2011г.