Решение № 66 от 12.08.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Бургас, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Г.ева в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно административно наказателно дело № 20242000600274 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 83д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „РХХ-1964“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, обл. Бургас, кв. „Камелия“, ет.

2, ап. 50, чрез управителя С. Ж. Ш., ЕГН **********, срещу решение № 233/04.09.2024 г., постановено по АНД № 731/2024 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 115 988 (сто и петнадесет хиляди, деветстотин осемдесет и осем) лева, представляваща равностойността на имуществената облага, с която юридическото лице „РХХ-1964“ ЕООД би се обогатило в резултат на извършеното от С. П. Д., ЕГН **********, в качеството му на управляващ и представляващ това юридическо лице към 15.08.2019 г., престъпление по чл.

172б, ал. 1 от НК.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Поддържа се, че осъденият за деянието по чл. 172б, ал. 1 от НК С. Д. чисто формално е ползвал дружеството, като същият е имал намерение да обогати себе си с извършеното деяние и липсват каквито и да е доказателства той да е имал намерение да обогатява дружеството. Твърди се, 1 че е недопустимо имуществените последици от деянието да се поемат от юридическо лице, на което осъденият е бил само управител и го е ползвал фиктивно, т.е. вредните последици от деянието да се поемат от друго лице, а не от самия извършител. Сочи се, че юридическото лице „РХХ-1964“ ЕООД не се е обогатило, като фактът на предполагаемото обогатяване не се презюмира, а подлежи на доказване с всички допустими доказателствени средства по ЗАНН. В тази връзка се акцентира, че в настоящото производство подобни доказателства не са били ангажирани, поради което този факт е останал недоказан. Наред с това се изтъква, че няма нито правна, нито житейска логика осъденият да полага толкова усилия, за да обогати едно юридическо лице, на което дори не е собственик на дяловете, а е напълно логично осъденият да е искал да обогати единствено себе си, ползвайки само фиктивно дружеството като управител. На тези основания е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция юридическото лице „РХХ-1964“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана по делото писмена молба, управителят на дружеството С. Ш. моли да се даде ход на делото в негово отсъствие, като заявява, че поддържа изцяло изложеното в жалбата.

Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Възразявайки срещу довода на жалбоподателя, че престъпното деяние по чл. 172б НК е било извършено от управителя С. Д. за лична облага и не в интерес на дружеството, прокурорът подчертава, че: - престъплението е осъществено в търговски обект на дружеството; - при контролна покупка е издаден фискален бон от името на дружеството, което сочи, че търговската дейност е извършвана официално от негово име; - влязлата в сила присъда срещу управителя ясно указва, че деянието е извършено от името и за сметка на дружеството, а при евентуална реализация на стоките последното би било обогатено; - стойността на незаконно предлаганите стоки е установена чрез експертиза по пазарни цени.

Предвид тези съображения, прокурорът пледира жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, намира следното:

2

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице – управител на санкционираното юридическо лице „РХХ-1964“ ЕООД, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, и в предвидения в чл. 83д, ал. 1 от ЗАНН срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В рамките на развилото се пред първоинстанционния съд производство по реда на чл. 83б и сл. от ЗАНН , съдебният състав е положил необходимите усилия да събере относимите и значими за правилното решаване на делото доказателства, на основата на чийто задълбочен анализ е достигнал до обосновани изводи по фактите, очертани в чл. 83г, ал. 6, т. 1 - 4 от ЗАНН.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Жалбоподателят „*** ****“ ЕООД с ЕИК ********* е вписано на 15.03.2019 г. в Търговския регистър дружество, чийто основен предмет на дейност е свързан с търговия на едро и дребно с всякакви стоки и услуги, комисионни сделки, както и всяка друга незабранена от закона търговска дейност. Седалището и адресът на управление на дружеството са в гр.

Несебър, ж.к. „Камелия“, ет. 2, ап. 50. На същия адрес е регистрирано и физическото лице К. В. К.. Едноличен собственик на капитала на дружеството е Росен Х. Х.. В периода от 01.08.2019 г. до 23.08.2019 г. управител на дружеството е бил С. П. Д..

На 01.06.2019 г., с оглед осъществяване на търговската си дейност, дружеството е сключило договор за наем на търговски обект – магазин за дрехи № 4, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър, обл. Бургас, крайбрежна алея, зад хотел „Галерия“. Страна по договора като наемодател е бил К. К.ов К. – титуляр на пожизнено право на ползване върху обекта, който е син на посочения по-горе К. В. К..

В периода от 11.08.2019 г. до 16.08.2019 г. инспекторите от ГД „Национална полиция“ – София, Г. Б. и Х. А., командировани в Бургаска област за извършване на съвместни проверки с органите на НАП, са осъществявали контролна дейност в района. На 15.08.2019 г. те са извършили проверка на горепосочения търговски обект, стопанисван от „*** ****“ ЕООД. При проверката е било установено, че в обекта работят лицата В. У. и Д. В., назначени по трудови договори в дружеството, като управител по това 3 време е бил С. П. Д..

В хода на проверката е констатирано, че в търговския обект са били изложени за продажба спортни облекла, носещи знаци, сходни на регистрираните търговски марки NIKE, AIR JORDAN, NEW BALANCE, ADIDAS и PUMA. Стоките са били разположени на манекени, закачалки и стелажи, видими за клиентите. При поискване от проверяващите лица не са били представени документи, удостоверяващи произхода на стоките, както и съгласие от носителите на изключителните права за използване на посочените търговски марки. За констатираното е бил подаден сигнал до РУ – Несебър, след което на място е пристигнала оперативно-следствена група, която е извършила претърсване и изземване в периода от 14:15 ч. до 17:55 ч. на същата дата. Резултатите от това действие по разследването са били обективирани в протокол за претърсване и изземване, в който подробно са описани иззетите вещи – голямо количество спортни облекла с изобразени словни и/или фигуративни елементи, сходни с горепосочените регистрирани търговски марки, като за всяка стока са посочени вид, количество и марка.

По случая е било образувано досъдебно производство № 304 ЗМ1314/2019 г. по описа на РУ – Несебър, с вх. № ТОН-2451/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, ТО – Несебър, за престъпление по чл. 172б, ал.

1 от Наказателния кодекс.

В хода на разследването е била назначена и изготвена съдебноавторскоправна експертиза, от заключението на която се установява, че върху иззетите вещи са изобразени словни и/или фигуративни елементи, сходни на изброените по-горе регистрирани търговски марки, притежание на международните компании NIKE INNOVATE C.V., NEW BALANCE

ATHLETICS INC., ADIDAS AG, ADIDAS INTERNATIONAL MARKETING

B.V. и PUMA SE, представлявани в Република България от упълномощените представители – свидетелите Д. Б., А. Т. и А. Т.. От експертното заключение е видно, че стоките са идентични на тези, за които са регистрирани посочените марки, а именно в клас 25 от МКСУ. Сходството се дължи на наличието на сходни словни и фигуративни елементи с отличителен характер, включени в състава на марките, което обуславя сходно общо впечатление, създавано от знаците в тяхната цялост. Според експерта, сходството на знаците и идентичността на стоките е до степен, водеща до вероятност за объркване на 4 потребителя относно действителния произход на стоките и до свързването им с регистрираните търговски марки.

От представените писмени доказателства, включително данните в Търговския регистър и становищата на упълномощените представители на маркопритежателите, се установява, че „*** ****“ ЕООД и неговият управител към момента на деянието не са имали предоставено право или лицензия за използване на процесните марки.

Назначената съдебно-икономическа експертиза е определила пазарната стойност на вещите, като при третирането им като имитации цената възлиза на 115 988,00 лв., а при оценка като оригинални – на 336 551,00 лв.

След приключване на разследването по досъдебното производство, на 31.07.2023 г. в Районен съд – Несебър е внесен обвинителен акт срещу управителя на „*** ****“ ЕООД – С. П. Д., с обвинение за извършено на 15.08.2019 г. престъпление по чл. 172б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по което е образувано НОХД № 438/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър.

След проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, по делото е постановена присъда № 5/19.01.2024 г., с която подсъдимият С. П. Д. е признат за виновен за извършено на 15.08.2019 г. престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца и на глоба в размер на 500 лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за изпитателен срок от три години. Подсъдимият е оправдан по обвинението, че деянието съставлява престъпление по чл. 172б, ал. 2 от НК.

Стоките – предмет на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК – са отнети в полза на държавата, като е постановено тяхното унищожаване.

Присъдата е влязла в сила от 09.04.2024 г., след като е била потвърдена с Решение № 92/09.04.2024 г., постановено по ВНОХД № 276/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

На 06.06.2024 г. Районна прокуратура – Бургас, ТО - Несебър е внесла в Окръжен съд – Бургас предложение с правно основание чл. 83б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, като е поискала налагането на имуществена санкция на „*** ****“ ЕООД с ЕИК ********* в размер на 115 988,00 лева.

С решение № 233/04.09.2024 г., постановено по АНД № 731/2024 г., Окръжен съд - Бургас е уважил искането и е наложил на юридическото лице 5 имуществена санкция в размер на 115 988 лева, представляваща равностойността на имуществената облага, с която юридическото лице „РХХ1964“ ЕООД би се обогатило в резултат на извършеното от С. П. Д., ЕГН **********, в качеството му на управляващ и представляващ това юридическо лице към 15.08.2019 г., престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.

При така установените факти, изведени от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и при съобразяване с разпоредбата на чл.

413 НПК, относно задължителната сила на постановената присъда във връзка с начина на извършване на престъплението, механизма на евентуалното придобиване на неправомерната облага, самоличността на виновното лице, връзката между деянието и възможната облага, както и връзката между дееца и търговското дружество, въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд е направил обосновани правни изводи:

Окръжен съд – Бургас правилно е приел, че са налице всички кумулативно предвидени в чл. 83а - 83д от ЗАНН предпоставки за налагане на имуществена санкция на юридическото лице. При определяне размера на санкцията съдът е съобразил разпоредбата на чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН , като е обсъдил и установените в хода на наказателното производство факти и обстоятелства.

В случая по повод внесен в Районен съд - Несебър обвинителен акт е постановена и влязла в сила присъда, с която С. П. Д., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК, като управител на „*** ****“ ЕООД, е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.