Решение № 70 от 13.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Варна, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Д.а

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Д.а Въззивно търговско дело № 20243001000601 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 5135/18.10.2024 г. на ЗАД „Алианц България“ АД- гр. София, подадена чрез адв. С. М. от САК, срещу решение № 194/02.10.2024г., постановено по гр. дело № 507/2023г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на Д.И. Н.а от *****, сумата 26 000лв., представляваща част от дължимото обезщетение за неимуществени вредипреживените болки и страдания, и сумата 50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на получените от нея травматични увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на 23.05.2023 г., причинено от Я. Х. И., ЕГН **********, като водач на л. а.

„Опел Вектра“ с рег. № *****, на основание застрахователна полица № BG/01/***** за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.07.2023 г. до окончателното им заплащане.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на 1 обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването.

Въззиваемите Р. Й. Н. и Е. Д. Д.- наследници по закон на починалата в хода на процеса ищца Д.И. Н.а от *****, представят отговор, чрез адв. Я. Д. от САК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения. Претендират се съдебно– деловодни разноски за въззивна инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция жалбата и отговорът се поддържат, а адв. А. С.- процесуален представител на третото лице- помагач Я. Х. И., заявява от името на деликвента, че жалбата на застрахователя е основателна и размерът на обезщетението за неимуществени вреди е завишен.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Шуменският окръжен съд е бил надлежно сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от Д.И. Н.а от *****, срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД-гр. София, за присъждане на сумата 26 000 лв., претендирана като част от дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 23.05.2023г. в гр. Шумен, на ул. „Петър Парчевич“, на входа към паркинга на „Комплексен онкологичен център Шумен“, виновно причинено от Я. Х. И. като водач на л. а. „Опел Вектра“ с рег. № *****, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, както и на сумата 50 лв., претендирана като обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от същото застрахователно събитие, съставляващи разходи за преглед и освидетелстване за телесна повреда, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 21.07.2023г. (датата на входиране на извънсъдебната претенция до застрахователя) до окончателното погасяване на задълженията.

Обжалваното решение, с което осъдителните искове са уважени изцяло, е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо - налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на 2 иск, включително и специалните такива съгласно приложимия КЗ, в сила от 01.01.2016г.

Не се спори между страните и се установява от представените с исковата молба писмени доказателства, че на 21.07.2023г. от името на ищцата е подадена извънсъдебна претенция към застрахователя с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди въз основа на която е образувана преписка по щета № 1001/23/217/*****, както и че застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение с писмо изх. № 2-101-4101-7761/02.10.2023г.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Ответникът не оспорва наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите ” за увреждащия л. а. „Опел Вектра“ с рег. № *****, обективиран в застрахователна полица № BG/01/*****, валидна към датата на процесното ПТП – 23.05.2023г.

Релевантните въпроси във връзка с процесния деликт относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на телесна повреда на ищцата, по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила по НОХД № 901/2024 г. по описа на РС –Шумен. С определение на наказателния съд от 14.05.2024 г., на основание чл. 382 от НПК във вр. с чл.

24, ал. 3 от НПК, е одобрено постигнатото между Районна прокуратура– Шумен и Я. Х. И. споразумение за признаване на подсъдимия за виновен в това, че на 23.05.2023 г. в гр. Шумен, при управление на л. а. „Опел Вектра“ с рег. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.И. Н.а от *****, изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок по-голям от един месец, вследствие на фрактура в основата на горната (проксималната) фаланга на 5-и пръст на лявото ходило, като деецът е избягал 3 от местопроизшествието– престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 6-то, б.“а“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. “б“ от НК във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

На основание чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, след влизане в сила на определението на наказателния съд за одобряване на споразумението, което има последиците на влязла в сила присъда- чл. 383, ал.

1 НПК, въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автобус, за причиняване на процесното ПТП, от което са настъпили вреди за ищцата- средна телесна повреда, не могат да бъдат преразглеждани и следва да се възприемат от съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. Това се отнася до всички елементи на деянието, включени във фактическия състав на престъплението.

Въпреки законовата забрана за пререшаване на посочените въпроси и липсата на оспорване относно валидността и действителността на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите“ за увреждащия лек автомобил, не само в отговорите и по същество в първоинстанционното производство, но и във въззивното производство процесуалният представител на застрахователя продължава да оспорва основанието на претенциите и да претендира отхвърляне на исковете изцяло.

Посоченото процесуално поведение би могло да се квалифицира като хипотеза на нарушаване на задължението по чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права при съобразяване на добрите нрави, тъй като при концентриране на спора само по спорния въпроси относно справедливия размер за обезщетяване на неимуществени вреди, причиняването на които именно от застрахования водач е установено с одобреното от наказателния съд споразумение, пострадалото лице, което е починало след постановяване на първоинстанционното решение, би могло да получи приживе поне част от застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, което му се дължи.

Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка относно получените от ищцата телесни увреждания, вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на 4

ГПК. Безспорно е установено от медицинската документация и от заключението на назначената от първоинстанционния съд комплексна експертиза в медицинската й част, изготвена от вещо лице с необходимите специалност и квалификация, се установява, че ищцата е получила следните травматични увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП: контузия на левия лакът- дълбоко охлузване по задната страна на левия лакът и контузия на левия глезен – кръвонасядане, оток, ограничени и болезнени движения в лявата глезенна става; фрактура в основата на горната (проксималната) фаланга на 5-ти пръст на лявото ходило.

На пострадалата е проведено консервативно лечение, наложена е мека имобилизация, фиксираща петия пръст към четвъртия пръст на ходилото за 24 дни. Назначени са студени компреси локално, както и медикаменти: репарил гел; диклопрам таблетки; ендотелон (венотоник) таблетки 2 х 1 за десет дни. В конкретния случай възстановителният период е преминал през следните етапи: 1) имобилизация на фрактурата; 2) покой, компреси и мазила за глезена, симптоматична медикаментозна терапия (нестероидни противовъзпалителни средства, медикаменти, протектиращи стомашната лигавица и др.) и 3) раздвижване. При липса на регистрирани усложнения оздравителния процес би следвало да приключи до 35–45 дни. Продължителността на възстановителния период е свързан с възрастта на пострадалата, обстоятелството, че е онкологично болна, и наличието не само на фрактура на пръст на левия долен крайник, но и на контузия на глезен на същия в резултат на процесното ПТП, което е довело до промяна на биомеханиката на ходенето в две точки (оси). Към датата на изготвяне на експертизата ищцата е клинично здрава по отношение на получените при ПТП травми, ходи самостоятелно, без помощни средства. Има непостоянна болезненост по външната страна на лявото ходило, болка в основата на петия пръст, засилваща се при промяна на времето, а при продължително ходене получава оток на левия глезен.

За установяване характера и интензитета на претърпените от ищцата болки, страдания и негативни преживявания пред първоинстанционния съд са ангажирани и гласни доказателства, като са разпитани свидетелите Л. Д.а Б., без родство с ищцата, и Р. Й. Н. ( фактически съпруг). Обстоятелства, които да са свързани с възможност за заинтересованост на свидетелката Л. Д.а от изхода на спора по делото не се установяват. Предвид фактическото съжителство между свидетеля Н. и пострадалата, следва да се отчете 5 евентуалната му заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по правилото на чл. 172 ГПК.

Доколкото показанията се базират на преки и непосредствени впечатления и не се констатира несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани доказателства, в това число от мотивационната част на СМЕ относно характерните за травматичните увреждания физическо състояние и страдания на пострадалия индивид, няма основание свидетелските показания да не се кредитират.

Въз основа на свидетелските показания, преценени във връзка с установимите от останалите събрани доказателства факти и обстоятелства, съдът приема за установено, че след настъпване на ПТП лечението на ищцата от получените травматични увреждания е проведено в домашни условия. В резултат на травмите ищцата изпитвала силни болки в крака, който бил подут; тя не е можела да се придвижва сама, за около 45 дни е имала нужда от активна чужда помощ за задоволяване на елементарни хигиенните и битовите потребности, а след този период започнала постепенно да се раздвижва с помощта на бастун.