Решение № 2609 от 26.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2609 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330103440 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) първоначални пасивно субективно съединени установителни искове, както следва: срещу първия ответник главен с правно основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и евентуален с правно основание чл. 26, ал. 4, във вр. с ал.

1, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), и срещу втория ответник – с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 и ал. 2 от ЗЗД, както и насрещни обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация на главните чл. 79, ал. 1, във вр. с чл.

240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и на евентуалния чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК.

Първоначалният ищец З. Л. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, бул. „******” № ***, ет. **, ап. ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д. В. М., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *****, ул. „*********“ № ***, ет.**ап. **, моли съда да признае за нищожен по отношение на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Г. Т. Т. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Д. К. Н., сключеният помежду им Договор № ******/*******г. за паричен заем или при условията на евентуалност клаузата за задължение за осигуряване на обезпечение по чл. 4 от него, и по отношение на ответника „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 1

40-46, представлявано от А. В. М. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от юрисконсулт М. М. З., сключеният помежду им Договор № ******/*******г. за предоставяне на гаранция.

Първоначалната ищца навежда, че сключила Договор № ******/*******г. за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който й била предоставена сумата от 3 000, 00 лева, но не заплатила всички свои задължения по него. В клаузата му по чл. 4 било предвидено задължение за кредитополучателя да осигури обезпечение – две физически лица, които следвало да отговарят на множество критерии, или банкова гаранция в размер на всички вземания на кредитора по договора или одобрено от заемателя дружество. Изтъква се, че на практика за потребителя било невъзможно да осигури което и да било от първите две обезпечения, поради което бил принуден да сключи договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество. Макар обезпечението да било задължително, възнаграждението за него не било включено при формиране на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита.

Твърдят се нарушения на чл. 5, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143-146 от ЗЗП и непосочване на компонентите, формиращи ГПР, което водело до цялостна недействителност на договора за кредит. Поддържа се наличие на драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителния му размер. Ако сумата по обезпечението бъде включена в него, размерът му би бил доста над императивно разписания максимум и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Изтъква се, че договорът за предоставяне на гаранция, сключен на 09.03.2023 год. с „Файненшъл България“ ЕООД, също е нищожен като лишен от правно основание, доколкото обезпечава нищожна кредитна сделка. Претендират се разноски.

С подадени в срока по чл. 131 от ГПК отговори ответниците оспорват исковете като недопустими поради извършено от ищцата прехвърляне на вземанията си по договора за кредит на третото, неучастващо в делото лице – ********, както и като неоснователни, и претендират разноски.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД изтъква, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и ГПР. В конкретния случай кредиторът оценил кредитния риск и преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника.

Възнаграждението за предоставяне на обезпечение не следвало да се включва при формиране на ГПР, доколкото същото касае правоотношение с трето лице.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД релевира, че следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца.

Срещу възнаграждение в неголям размер длъжникът получил сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си, кредиторът ще ангажира отговорността на поръчителя. Оспорва твърдението, че договорът за гаранция е лишен от правно основание, а този за заем е нищожен. Сочи, че дори и договорът за заем да е недействителен, то договорът за поръчителство поражда действие и уговореното възнаграждение е дължимо.

2

С насрещната искова молба първоначалният ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД претендира осъждането на първоначалния ищец да му заплати въз основа на сключения помежду им Договор № ******/*******г. за паричен заем сумата от 2 039, 92 лева – главница, и сумата от 197, 38 лева – възнаградителна лихва за периода от 30.06.2023 г. до 15.12.2023 г., или евентуално, ако посоченият договор бъде обявен за нищожен – сумата от 1 414, 00 лева като получена без основание главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 11.04.2025 г., до окончателното й погашение. Претендират се сторените разноски в процеса.

Насрещният ищец поддържа, че по процесния договор за кредит е действителен и длъжникът не е изпълнил своевременно задълженията си по него, като дължи връщане на остатъчния размер на главницата, който възлиза на 2 039, 92 лева, и възнаградителна лихва в размер от 197, 38 лева за периода от 30.06.2023 г. до 15.12.2023 г. В случай че съдът уважи иска за прогласяване нищожността на договора за паричен заем, то се предявава иск с правно основание чл. 23 от ЗПК за връщане единствено на остатъчния размер на главницата от 1 414, 00 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещните искове е подал писмен отговор, с който ги оспорва по основание и размер. Излага становище в насока цялостна недействителност на договора за кредит по съображенията, изложени в първоначалната искова молба, в какъвто случай дължи заплащане единствено главницата по договора, и то след като от същата се приспаднат всички недължимо платени суми.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като поддържат процесуалните си позиции – съответно първоначалният ищец с Писмени становища вх. № № 79615/17.07.2025 г., 116330/11.11.2025 г. и 17108/18.02.2025 г., а първоначалните ответници – с Молби вх. № № 116340/11.11.2025 г. и 116361/11.11.2025 г.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата Договор № ******/*******г. за паричен заем (л. 7 – л. 9) първоначалният ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от една страна като „Заемодател“, се ангажирал да предаде на първоначалния ищец в собственост сумата от 3 000, 00 лева. Последният, от друга страна като „Заемател“, се съгласил за срок от 40 седмици да я възстанови на първия и да му заплати лихва от 442, 00 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 35, 00% (дневен лихвен процент от 0, 10%, приложим при отказ от договора), начислена върху остатъчната непогасена главница, или да престира общо 3 442, 00 лева при годишен процент на разходите от 41, 37%, изчислен при допусканията: валидност на съглашението за уговорения срок и изправност на договарящите. Издължаването следвало да се осъществи с 20 равни двуседмични вноски от по 172, 10 лева в периода от 24.03.2023 г. до 15.12.2023 г., подробно описани в Погасителен план към съглашението (л. 13 – л. 14).

3

Съгласно клаузата на чл. 4 от него в 3-дневен срок от датата на договорното обвързване заемателят следвало да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. поръчителство на две физически лица, всяко от които отговарящо на изискванията: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният му осигурителен доход да е над ***** лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем с кредитодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години и задължения към други банкови и финансови институции или кредитната му история от Централния кредитен регистър към Българска народна банка една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”; и 2. банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата от 3 442, 00 лева, валидна 30 дни след крайния срок на издължаване на кредита, или 3. одобрено от кредитодателя дружество гарант, което извършва гаранционни сделки.

Съобразно Договор № ******/*******г. за предоставяне на гаранция (л. 10 – л. 12) другото ответно дружество в качеството си на вписана в Регистъра на БНБ финансова институция с предмет на дейност гаранционни сделки по занятие, от една страна като „Гарант”, се задължило по възлагане на ищеца, от друга като „Потребител”, да издаде в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД като „Бенефициер” гаранция за изпълнение на всички парични задължения на длъжника по горецитирания кредитен контракт (в т. ч. главница, договорна лихва и евентуално начислени законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари), като плати изискуемите такива при поискване от кредитора, влизаща в сила, както и самият гаранционен договор, в случай на непредставяне на първите две обезпечения по чл. 4 от кредитната сделка в указания в текста му срок и валидна 6 месеца до по-ранното от двете обстоятелства – крайния падеж на кредита или обявяването на предсрочната му изискуемост. Потребителят на свой ред приел да плаща на гаранта чрез бенефициера разсрочено ведно с погасителните вноски по заема с добавка от 109, 90 лева към всяка от тях възнаграждение от 2 198, 00 лева, което не било включено във величината на годишния процент на разходите по кредита.

Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза (л. 107 – л. 110), което се кредитира като обективно и компетентно изготвено, първоначалната ищца е осъществила единадесет плащания по процесния договор в периода от 30.06.2023 г. до 13.12.2024 г., възлизащи общо на 2 074, 70 лева, с които е погасила следните задължения: главница – 960, 08 лева, договорна лихва – 244, 62 лева, и възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция – 870, 00 лева.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно 4 действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от желаните правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира. Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.