Решение № 505 от 03.06.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1819/2019
- Вид
- Решение № 505
- Подписан
- 03.06.2019
- В сила
- 03.06.2019
- Състав
- АТАНАС НИКОЛАЕВ АТАНАСОВ, ЕВЕЛИНА ТОРОС ПАПАЗЯН, ИВА ЦВЕТОЗАРОВА НЕШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 147 · Наказателен кодекс
- чл.81 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.24 ал.5 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.250 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.250 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.250 ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.81 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. София, ………...2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Наказателно отделение, ІV-ти въззивен състав публичното заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА
ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. А.
ИВА НЕШЕВА с участие на секретаря Силва Абаджиева, като разгледа докладваното от съдия А. ВНЧД № 1819 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на повереника на С.Ф.Т., частен тъжител по НЧХД № 19242/2018 година по описа на СРС, НО, 105 състав, срещу разпореждане от 04.03.2019 година, с което е било прекратено наказателното производство по делото на основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, като се иска последният да бъде отменен, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството. Изтъква се, че за да прекрати делото съдията-докладчик от първостепенния съд неправилно е приел, че от описаните в тъжбата факти не може да се направи извод, че частният тъжител С.Т. има качеството пострадало лице, доколкото в цитираните изказвания на Х.И. никъде не се споменава името му, а само името на търговското дружество, на което е управител и собственик на част от капитала му. Според жалбоподателя крайното стеснително тълкуване на закона, направено от съдията-докладчик лишава пострадалото лице Т. от възможност да защити правата си. Твърди се независимо от обстоятелството, че всяко търговско дружество е отделен правен субект и според гражданскоправните норми дейността му е отделна от тази на физическото лице, притежаващо целия или част от капитала му, след като физическо лице може да носи отговорност за действията си по управление на търговското дружество, то физическото лице няма пречка да има и качество на пострадало лице от думи и действия, насочени към управляваното от него търговско дружество. Посочва се още, че дълбоко неправилно е становището на първата инстанция, че всеки един от работещите в дружеството би могъл да се почувства оклеветен, доколкото работещите в дружеството не са персонализирани по никакъв начин, с изключение на собствениците на капитала и управителите, които са вписани в Търговския регистър, който е публичен и всеки, който прояви интерес може да се осведоми кои са те. В тази връзка се сочи, че частният тъжител Т. е вписан в Търговския регистър, като управител и акционер, като неговото име се свързва пряко с дейността на фирмата, с оглед на което последният се е почувствал наклеветен от написаното, доколкото обществото го отъждествява с „Д.П.Г.“ АД. С жалбата се оспорва и извода на съдията-докладчик, че написаното от Х. И. не е клевета, защото това били негови съждения и той изказал лично мнение, доколкото престъплението клевета не може да бъде друго освен изказване на лично мнение, но такова, което не почива на верни факти от обективната действителност. В заключение се моли атакуваното разпореждане на СРС, НО, 105 състав, с което е прекратено производството по НЧХД № 19242/2018г. да бъде отменено, като делото бъде върнато на първия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В съдебно заседание пред въззивния съд процесуалният представител на жалбоподателя Т. – адв. М. моли жалбата да бъде уважена по посочените в нея основания.
Изразява се становище, че е налице един парадокс, при който едно юридическо лице не може да защити нито своето добро име, нито доброто име на собствениците на капитала и управителите му. Твърди се също така, че въпросите, които е обсъдил съдията-докладчик не са от категорията въпроси по чл.250 от НПК, като съдът е следвало да насрочи делото в открито съдебно заседание, където да даде възможност за доказване на посочените в тъжбата твърдения. С оглед изложеното пред съда и посоченото в жалбата се иска отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на СРС за насрочването му в открито съдебно заседание.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, намира, че не са налице основанията за неговата отмяна или изменение, като установи от фактическа страна следното:
В Софийски районен съд е депозирана тъжба от С.Ф.Т., чрез упълномощения му повереник – адв. С.А., срещу Х.Л.И., въз основа на която е образувано наказателно дело от частен характер - НЧХД № 19242/2018г.
С Разпореждане № 2807 от 07.01.2019г. съдията-докладчик е приел, че тъжбата не отговаря на условията на чл.81 ал.1 от НПК и е дал конкретни указания на частния тъжител и неговия процесуален представител да поправят депозираната частна тъжба, като се посочат конкретните изрази, с които се твърди, че обвиняемият И. е приписал престъпление на тъжителя, респективно е отправил неверни и клеветнически твърдения касателно неговата личност.
В дадения от съда срок е депозирана допълнителна частна тъжба /озаглавена „Заявление“/ от процесуалния представител на частния тъжител – адв. А., в която се излагат доводи, че тъжителят Т. като законен представител на „Д.П.Г.“ е пострадал от изявленията на обв. И., в които последният сочи, че дружеството има нещо общо с убийството на журналистката В.М.и воденото от нея предаване във връзка с дейността на дружеството, респективно е накърнено името му в обществото и са засегнати честта и достойнството му. Развиват се и доводи, че предвид липсата на защита от подобни изявления, касаещи юридическите лица, то в случая следва да се приеме несъмнено, че изявленията на обвиняемия са насочени спрямо личността на представителите на дружеството, съответно същите имат право на защита по смисъла на НК – глава „Престъпления против личността“.
След запознаване с депозираната частна тъжба и заявлението, подадено в срока даден от съдията-докладчик за поправка и допълване на частната тъжба, съдът е намерил, че не са налице основания да приеме, че тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, тъй като липсват основни факти и обстоятелства, които да мотивират извод за извършено престъпление и че се явява годно основание за предаване на съд на обвиняемия И., с оглед на което на основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК с разпореждане от 04.03.2019 година е прекратил наказателното производство.
В мотивите на разпореждането е посочено, че престъплението „клевета“ накърнява положителната обществена оценка или доброто име, с което се ползва определено лице в обществото, както и че пострадалият от деянието може да е само физическо лице и то трябва да е изрично посочено, защото, ако липсва конкретизация по отношение на кого точно са разгласени обстоятелствата или е приписано престъплението, деянието не може да е съставомерно. Застъпено е становище, че чрез разгласяването се довеждат до знанието на трети лица позорни факти, но е необходимо те да бъдат реално твърдени, а не да се подразбират, изхождайки се индивидуално от собствено въображение, както и че тези обстоятелства, недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания, следва да са обективно съобщени, като не могат да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. В процесното разпореждане се сочи още, че приписването на престъпление, което засегнатият в действителност не е извършил, следва също да бъде конкретно посочено, за да е ясно определено.
Като основен довод за прекратяване на делото е посочено, че след внимателна преценка на изнесените в тъжбата факти, не може да се приеме, че е налице пряко и непосредствено посочване на тъжителя С.Т. като лице, спрямо което да са осъществени съставомерни действия от страна на обвиняемия И. по смисъла на която и да норма от специалната част на НК, поради и което действията му не могат да бъдат предмет на наказателно преследване по частен ред пред съда. В подкрепа на горния извод е посочено, че никъде в инкриминираните изрази не се споменава името на частния тъжител Т., за да се приеме, че той е адресат на казаното и съответно пострадал от престъплението, следователно инкриминираните изрази нито обективно съдържат твърдения за позорни факти, свързани конкретно с личността на тъжителя, нито пък му приписват извършване на престъпление.
След преценка на изложените факти настоящият въззивен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.24 ал.5 т.2 от НПК наказателното производство не се образува или образуваното се прекратява, ако тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.81 от НПК. Това е така, доколкото в наказателното съдопроизводство не съществува института на оставяне без движение на частната тъжба и в този смисъл единственото задължение на съда е да прекрати производството по реда на чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на СРС в този смисъл. Изискванията към съдържанието на тъжбата, за да бъде процесуален документ, годен да инициира образуването на наказателно производство за престъпление от частен характер, са регламентирани в чл.81 ал.1 НПК. За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно цитираната разпоредба, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да описва обстоятелствата на престъплението. Съдът, на когото е възложена проверката за редовността на тъжбата, не би могъл да установи дали изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, ако не си изясни кое е конкретното престъпление, доколкото без да направи такъв извод, съдът не би могъл да прецени и дали съобщеното в тъжбата престъпление е такова, което се разглежда именно по този процесуален ред, или изисква провеждане на производство по общия ред от страна на прокуратурата и разследващите органи.
Поради това и след като има процесуалното задължение да предаде на съд само обвинения в престъпление и то такова, което се преследва по тъжба на пострадалия, съдията-докладчик е овластен, в зависимост от резултатите от проверката на редовността на тъжбата, в частта относно данните на престъплението, да ѝ даде ход или да прекрати наказателното производство по реда на чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 НПК.
Предвид горно може да се направи извод, че и след отмяна на правомощието на съдията-докладчик по чл.250 ал.1 т.2 НПК (да прекрати производството, когато описаното в тъжбата не съставлява престъпление) с ЗИДНПК Д.в. бр. 63 от 4.08.2017 година, в сила от 5.11.2017 година, то не е настъпила никаква съдържателна промяна в процесуалните му правомощия, когато частната тъжба не отговаря на изискванията на закона и в частност на разпоредбата на чл.81 ал.1 НК – липсват конкретните обстоятелства на вмененото престъпление.
С оглед горните съображения и след цялостна проверка на допустимостта на тъжбата по чл.81 ал.1 от НПК и на законосъобразността на разпореждането за прекратяване на наказателното производство, образувано по нея, въззивният съд прие, че крайният правен извод на първостепенния съд за това, че тъжбата не е годна да възбуди наказателно преследване, защото липсват посочени конкретни факти и обстоятелства на престъплението, е правилен.
Видно от съдържанието на тъжбата и постъпилото по делото допълнение към нея (депозирано в срока даден от съдията-докладчик за поправка и допълване на частната тъжба), в последните се твърди, че обв. И. по недвусмислен начин е намесил фирмата „Д.П.Г.“ в убийството на журналистката В.М., в интервю в предаването „Лице в лице“ по БТВ с водещ Ц..Р., като е заявил, че М. е била убита, тъй като в едно от водените от нея предавания е подхванала темата „Д.П.Г.“, както и че следва да има разследване на казуса „Д.П.Г.“. Предвид горното се твърди, че чрез тези негови изявления И. е разгласил позорни обстоятелства за тъжителя Т., в качеството му на законен представител на „Д.П.Г.“, като му е приписал престъпление, с което е осъществил състава на престъплението „клевета”.
С оглед така изтъкнатите обстоятелства настоящият съдебен състав счита, че тъжителят Т. действително не е избрал законосъобразния ред на правна защита.
Разпечатката съдържа 28 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b84551db-d285-4fce-9377-fd93c0602643