Решение № 35 от 05.01.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Бургас, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20232120103524 по описа за 2023 година

Производството е образувано по исковата молба на Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: ................................, чрез пълномощника адвокат М. М. от АК-П. , против "СТИК КРЕДИТ" АД, ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление ................................., представлявано от С. Н. Т., с която се иска прогласяване на нищожността на чл.29 от договор за кредит № 917923 / 02.01.2023г. сключен между страните и уреждащ заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, поради противоречието й със закона и добрите нрави и нейната неравноправност по смисъла на чл.

143 и чл. 146 ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за кредит № 917923 / 02.01.2023г., с който от ответното дружество е била предоставена сума в размер на 400 лева, при ГПР от 42.58% и годишна лихва 36 %. Съгласно чл. 29 от договора длъжникът следва да предостави допълнително обезпечение на кредитора, като в случай на неизпълнеине дължи неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставил обезпечение. Посочва се, че длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Изложени са подробни съображения за неравноправност на клаузата на договора, нарушаване на правата на протребителя, противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Твърди се, че неустойката се явява добавък към възнаградителната лихва и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Ангажирани са писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва като неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Излагат се подробни съображения за валидността на клаузата. Посочва се, че неустойка не е била начислявана и претендирана от кредитора. Твърди се, че неустойката е установена надлежно и не излиза извън нейните присъщи и основни функции, поради което обвързва валидно страните.

1

С подадения писмен отговор е предявен насрещен иск с правно основание чл. 240 вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, който е приет за разглеждане с определение от 29.08.2023 г., за осъждане на ищеца да заплати на ответното дружество сумата от 400 лв. представляваща главница сключения между страните договор за кредит № 917923 / 02.01.2023г., сумата от 12 лв. – възнаградителна лихва по договора, както и сумата от 24.01 лв. представляващи мораторна лихва върху главницата начислена за периода от датата на падежа на задължението – 02.02.2023г. до 04.08.2023 г., както и направените разноски. С насрещната искова молба се посочва, че дружеството е изпълнило задължението си за предоставяне на сумата по договора, като заемополучателят се явява неизправна страна в правоотношението и дължи плащане на уговорените главница и договорна лихва, а поради изпадането в забава и начислената мораторна лихва. Ангажирани са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В предоставения срок от страна на ответника по насрещния иск е депозиран писмен отговор, с който претенциите се оспорват като неоснователни. Посочва се, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК и затова сумите по него не се дължат. Изложени са подробни съображения за противоречието на договора с изискванията на ЗПК относно начина на формиране на ГПР, изискванията към погасителния план и начислените такси.

Затова се иска отхвърляне на насрещния иск.

Предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. 143 и чл.

146 ЗЗП.

Предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 240 вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл.9 и сл.

ЗПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че между "СТИК - КРЕДИТ" АД и ищцата Н. е бил сключен процесният договор за кредит № 917923 от 02.01.2023 г., съгласно който кредиторът е предоставил на длъжника първоначално сумата от 400 лв., при ГПР от 42.58% и годишна лихва 36 %. Уговорено е връщане на сумата на една вноска ведно с възнаградителна лихва от 12 лв., на падежа – 01.02.2023 г. Съгласно чл. 19 от договора длъжникът следва да предостави допълнително обезпечение на кредитора в срок от три дни от сключване на договора, като в случай на неизпълнение съгласно чл. 29 той дължи неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставил обезпечение.

Уговорено е още, че неустойката се дължи разсрочено съобразно погасителния план към договора.

Безспорно е между страните, че договорът за кредит е сключен при общи условия, които съгласно чл.11, ал. 2 ЗПК са неразделна част от договора.

По делото не се спори още, че кредитът е усвоен изцяло, както и че на датата на падежа задълженията по договора не са погасени изцяло.

Спорен по делото е въпросът за действителността на уговорените клаузи, предвиждащи начисляването на неустойка по чл. 29 от договора.

В случая кредитополучателят се явява потребител, по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва от закрилата на закона и посочените по-горе разпоредби, освен ако търговецът не установи, че клаузата по договора е била индивидуално уговорена /чл.146, ал.4 ЗЗП/. Не са оборени твърденията на ищеца, че се касае за подготвени предварително и типови договори на кредитора, като потребителят не е имал възможност да повлияе при изготвяне на текста на документа. Затова, доколкото не е налице изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, следва да бъде извършена преценка за противоречието на атакуваните клаузи с изискването за добросъвестност и наличието на значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя.

Съгласно чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП неравноправна е клауза в договор, сключен с 2 потребител, която е в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание или да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.

Съдът, като съобрази текста на сключения договор намира, че така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на задължението за предоставяне на обезпечение. По същността си тя не обезпечава изпълнението на основното задължение по договора, а вторичното задължение за предоставяне на обезпечение. Само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди от кредитора. Следователно уговорената неустойка излиза извън основните й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото същата се дължи дори при редовно изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, в която хипотеза не би имал право да се ползва от обезпечението. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, ведно със съответната възнаградителна лихва, отново съобразно уговорките по договора се дължи претендирана неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза. Тоест, кредиторът получава реално парична сума, заедно с вноските по кредита и на техния падеж, преди да са настъпили каквито и да е вреди. Така се наблюдава и значително оскъпяване на ползвания заем, като размерът на неустойката е необосновано завишен, спрямо предвидимите при сключване на договора вреди, поради което е налице хипотеза на типично неравноправно договаряне по смисъла на чл. 143, ал. 2 т. 3 ЗЗП. С включване на това вземане за неустойка в погасителните вноски по съществото си се добавя сума, която се явява печалба за дружеството. Следователно начинът, по който е уговорено погасяването на задължението за неустойка, позволява то да се определи като разход по кредита, който следва да бъде включен ГПР, съгласно дефиницията на чл. 19 ЗПК. Следва да се посочи още, че правилата на чл. 16 и чл. 10а ЗПК вменяват задължение на кредитора, преди сключване на договора за кредит, сам да оцени кредитоспособността на потребителя и то без да начислява допълнителни суми за това. Ето защо, не следва върху кредитополучателя да се прехвърля финансовата тежест за оценката на платежоспособността на длъжника и евентуалните вреди, които кредиторът би могъл да претърпи, ако се окаже неплатежоспособен.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че клаузата за неустойка е недействителна поради противоречието й с нормата на чл. 11, ал. 1 т.10 ЗПК, като предявеният иск се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде прогласена нищожността на чл. 29 от договора за кредит, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

По отношение на приетия за разглеждане насрещен иск съдът намира следното:

По делото не са представени доказателства за погасяване на задължението за връщане на предоставената от ищеца главница по договора за кредит в размер на 400 лв. От приетото по делото заключение на вещото лице П. Б., което съдът кредитира изцяло, се установява несъмнено, че ищцата не е направила плащания и към 08.08.2023г. остатъкът от задължението е в размер на 400лв. – главница, 12 лв. – възнаграждителна лихва и 24.01 лв. – лихва за забава. Срокът за погасяване на кредита е настъпил на 02.02.2023 г. Следователно искът се явява основателен в пълния му размер от 400лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещния иск – 06.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендираната възнаградителна лихва в размер на 12 лева е определена съобразно годишния лихвен процент от 36% и срока на договора. Не се установява нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При тези изводи и тъй като задължението не е било погасено на падежа, предявеният насрещен иск се явява основателен и доказан и в тази част. За периода от датата на падежа на задължението – 02.02.2023г. до 04.08.2023 г . следва да бъде уважен и предявения иск за заплащане на лихва за забава в размер на 24.01 лв., съгласно заключението на вещото лице.

3

Не може да бъде споделено възражението на ответника по насрещния иск за нищожност на целия договор за кредит и респ. дължимост единствено на чистата стойност на кредита в размер на 400лв., съгласно чл. 23 ЗПК. При извършената проверка относно действителността на сключения между страните договор, съдът намира, че договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и не противоречи на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК относно формата на договора, както и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, ЗПК. В случая съдържанието на процесния договор за кредит недвусмислено и ясно посочва като цифрова величина размерът на лихвения процент, без да предвиждат едностранно изменение на условията. Също така преценката за противоречие със закона следва да се направи на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. Неотносима е цитираната съдебна практика в подадения писмен отговор, доколкото процесният договор за кредит е сключен след изменението на чл.19 ЗПК /ДВ, бр. 35 от 2014 г./ и по отношение на същия е приложимо изискването ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Към датата на сключване на договора за потребителски кредит, размерът на законната лихва е 10%. В случая, определеният в договора размер на ГПР от 42.58 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва.