Разпореждане № 108586 от 09.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 108586 гр. София, 09.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110124491 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 267574/27.08.2026 г. от „Т*“ ЕАД, ЕИК: *, с адрес: гр. София, ул. „Ди*, срещу К. И. К. ЕГН:

********** Адрес за призоваване: гр. София, п.к. 1000, жк. Д*, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5112.98 евро, представляваща незаплатена главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № 7053602395/30.05.2024 г., ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (08.06.2026 г.) до окончателното изплащане на вземането;

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 517.82 евро, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.07.2025 г. до 22.01.2026 г. по Договор за потребителски кредит № 7053602395/30.05.2024 г.;

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД , с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 264.26 евро, представляваща мораторна лихва за забава върху главница 5112.98 евро за периода от 05.07.2025 г. до 28.05.2026 г. по Договор за потребителски кредит № 7053602395/30.05.2024 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № № 291 / 09.06.2026 г. по ч. гр. д. № 680/2026 г. по описа на РСМездра.

1

В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.05.2024 г. ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № 7053602395 с ищеца, по силата на който ответникът получил сумата от 20099.40 лева, срещу задължението да върне същата в срок на 60 броя. Твърди, че договорът не е сключен при общи условия.

Твърди се, че бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 30.39 % в клаузата на чл. 9, ал.1 от договора, поради което не било приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му.

Общата дължима сума по договора била в размер на 139305.85 лева.

Съобразно чл. 10 от договора било предвидено, че при просрочие от страна на потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл. 15 от договора.

Твърди, че ответникът допуснал просрочие при изплащането на дължимите вноски с падеж 05.07.2025 г., 05.08.2025 г. и 05.09.2025 г., поради което ищецът изпратил уведомление за предсрочна изискуемост, което е получено лично от длъжника на 22.01.2026 г., считано от която дата е настъпила изискуемост на всички задължения по договора.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски в исковото и заповедното производство. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли делото де се гледа в негово отсъствие.

Моли съдът да постанови неприсъствено решение.

Посочва банкова сметка, на която да се изплатят сумите: IBAN: * в „Т*“ ЕАД;

Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 2.Договор за потребителски кредит № 7053602395 от 30.05.2024 г., сключен с ответника – копие 3.Искане- декларация за потребителски кредит- копие; 4.Застрахователен сертификат- копие; 5.Уведомление за предсрочна изискуемост-копие; 6.Обратна разписка- копие;

Моли съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице, след запознаване с документацията в счетоводството на ищеца, да отговори на следните въпроси: Какъв е размерът на платеното по процесния договор към момента на подаване на заявлението ни по чл. 417 от ГПК- 08.06.2026 г. • Какъв е размерът на останалите незаплатени месечни вноски по процесния договор към 08.06.2026 г. по компоненти (главница, договорна лихва и обезщетение за забава) и периоди;

• На коя дата ищцовото дружество е изпълнило задължението си по процесния договор като е превело заемната сума, както и по какъв начин ищцовото дружество е превело по сметка на Застрахователя средствата за заплащане на застрахователните вноски по застраховките.

Моли да се присъедини ч. гр. д. № 680/2026 г. по описа на РС- Мездра.

Във възражението по чл.414 ГПК ответникът оспорва вземането по основание и размер. Претендира разноски по чл.38 ЗА. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

2

По допустимостта на производството

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 680/2026 г. по описа на РС- Мездра. Вследствие на заявление по чл.417 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 291/09.06.2026г. и изпълнителен лист от 09.06.2026 г.

Постъпило е възражение по чл. 414 ГПК на 28.07.2026 г.

По делото липсват доказателства кога длъжникът е получил ПДИ.

Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 05.08.2026 г., поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 08.09.2026 г., на основание чл.60, ал.6 ГПК.

Исковата молба е подадена на 27.08.2026 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок.

Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т. 10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Съдът следва да провери дали Възражението по чл.414 ГПК е в срок.

По представителната власт

Ищецът се представлява юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът се представлява от адв. П*, със съдебен адрес: гр. В* , [email protected], която представителна власт важи за всички инстанции (виж заповедното дело)

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

По иска за главница таксата е в размер на 204.52 евро, за двата останали 3 иска таксата е в размер на 51.12 евро. Общият размер такса е 255.64 евро.

Редуцирана по чл.415, ал.4 ГПК, таксата е 155.42 евро (100.22 евро са заплатени в заповедното).

Липсва документ по чл.128, т.2 и т.3 ГПК.

По редовността на ИМ и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна. Следва да се остави без движение.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 267574/27.08.2026 г., като нередовна, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от 4 получаване на настоящото разпореждане следва да отстрани нередовностите на исковата молба, с препис за противната страна, като:

1. на основание чл.128, т.2 ГПК за представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 155.42 евро.

Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси 2. на основание чл.128, т.3 ГПК да представи препис от исковата молба и приложенията към нея за ответника или да представи документ по чл.102з, ал.3 ГПК за заплатена държавна такса за преписи в размер нна 3.27 евро. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

УКАЗВА на ищеца възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това, за което да подадат декларация за гражданско и имуществено състояние по чл.83 ГПК.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.