Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1372 от 25.11.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1376/2025
Вид
Решение № 1372
Подписан
25.11.2025
Състав
Мария Георгиева, Валентин Димитров Бойкинов, Асен Воденичаров

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1372 гр. С., 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20251000501376 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от Р. К. М., подадена чрез процесуалния му представител адв. С. Н. срещу Решение № 121/26.08.2024г. по търг.дело № 227/2022г. на Окръжен съд Благоевград, в частта му с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Р. К. М. за разликата от 55 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева.

Твърди се във въззивната жалба, че постановеният съдебен акт е неправилен в обжалваната му част, поради което следва да бъде отменен.

Сочи се от жалбоподателя, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и утвърдената съдебна практика. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост по отношение на иска за неимуществените вреди на ищеца Р. М. и като последица е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат. Неправилно съставът на ОС Благоевград е приел, че в процесния случай е налице съпричиняване от страна на Р. М. и като последица е намалил определеното в негова полза обезщетение. Подробни съображения за неправилността и незаконосъобразността на постановения съдебен акт са изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение № № 121/26.08.2024г. по търг.дело № 227/2022г. на Окръжен съд Благоевград в обжалваната 1 отхвърлителна част и да се постанови друго с което да се уважи иска за още 55 000лева, т.е изцяло за пълния предявен размер от 80 000 лева, ведно със законната лихва от 03.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски за производството и пред двете съдебни инстанции, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна ЗК“Лев Инс“АД. Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на ОС Благоевград е правилно и законосъобразно в обжалваната от насрещната страна част, поради което искането към въззивния съд е да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебноделоводни разноски.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ЗК“Лев Инс“АД, подадена от процесуалния представител адв. Д. Х., с която се обжалва Решение № 121/26.08.2024г. по търг.дело № 227/2022г. на Окръжен съд Благоевград, над сумата от 22 500 лева или за сумата от 2500 лева, като моли да се постанови решение, с което да се отмени частично първоинстанционното решение и да се отхвърли предявеният иск в обжалваната от ответника част.

Жалбоподателят счита на първо място, че в първоинстанционното решение, съдът неправилно бил оценил механизма на пътнотранспортното произшествие, отговорността за неговото настъпване, както и приносът на всеки един от участвалите в ПТП водачи. Твърди че от установените по делото факти и обстоятелства било видно, че вредоносният резултат се дължи изцяло на действията на пострадалият Р. М., алтернативно сочи, че приносът на ищеца- водач на мотоциклет марка Хонда е значително занижен.

Поддържа се, че при обсъждането на доказателствения материал и определянето на степента на съпричиняването, съдът е взел предвид единствено превишената скорост, при това е взел скоростта преди удара на мотоциклета, което също е неправилно. Счита че е следвало да бъде собразена скоростта, с която се е движил ищеца по пътната лента, преди настъпването на удара и преди навлизане в крръстовището, понеже именно тази изключително превишена скорост не му е дала възможност да реагира със спиране ири с отклоняване на мотоциклета от зоната на удара, като извършването на подобна „спасителна маневра“ би било допустимо и не би било в разрез с чл. 20, ал.2 от ЗдвП.

Излага съображения, че напълно неверен бил и изводът на съда, че мотоциклетът е бил технически изправен, понеже нямало данни за обратното. Счита че в пълно противоречие бил изводът на съда, че мотоциклетът бил технически изправен, въреки че същият не е преминал ГПТ в течение на четири години. Според жалбоподателя мотоциклетът изобщо не е следвало да бъде на пътното платно, поради липсата на технически преглед, което обстоятелство само по себе си в достатъчна степен допринасяло за настъпването на вредоносните последици.

2

Напълно неверен бил и изводът на съда, че липсата на свидетелство за управление за съответната категория, не била в причинно-следствена връзка с настъпването на процесното ПТП и вредоносните последици от него.

Не е било правилно отчетено от съда при определяне на степента на съпричиняване и установеното количество алкохол, което макар и да е било минимално сочело на отношението на ищеца към безопасността на движението по пътищата- употребата на алкохол преди управлението на МПС.

По отношение на признатите за действителни неимуществени вреди жалбоподателят счита, че така определеният от първоинстанционният съд размер е необосновано завишен.Твърди се във въззивната жалба, че съдът неправилно е преценил събраните в хода на съдебното дирене доказателства, в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи и заключения, релевантни за размера на претърпените неимуществени вреди.

Жалбоподателят намира определената с обжалваното решение парична сума за изключително завишена и прекомерна с оглед на установеното относно морфологичния характер на травматичните увреждания причинени на ищеца. При преценка на обективните критерии, определящи приложението на принципа за справедливост, тази сума е била несправедливо завишена и определена без оглед на настъпилите вреди, като същевременно е в колизия с икономическия критерий, който самостоятелно следва да се съблюдава при приложението на чл.52 ЗЗД. Сочи се също така, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не са ангажирани доказателства, които да обосноват присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в толкова значителен размер, поради което жалбоподателят намира, че постановеният съдебен акт в обжалваната от него част е постановен в отклонение от задължителната практика на ВС- ППВС №4/1968г., като конкретни съображения за това са подробно и изчерпателно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Твърди че адекватният размер на обезщетението преди отчитане на степента на съпричиняване, следва да бъде 30 000 лева за счупена бедрена кост и 15 000 лева за счупената китка или общо 45 000 лева, преди отчитане на съпричиняването. Доколкото изобщо следва да се дължи обезщетение жалбоподателят твърди, че същото не следвало да надвишава сумата от 30 000 лева, след което да бъде отчетено значителното съпричиняване, което да е в рамките на поне 90 %.

Искането към съда е да се отмени Решение № 121/26.08.2024г. по търг.дело № 227/2022г. на Окръжен съд Благоевград в обжалваната от ответника осъдителна част.

Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивните жалби като подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, са процесуално допустими. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

3

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ищеца Р. К. М., с която са предявени срещу ответника ЗК“Лев Инс“АД обективно съединени искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Сочи се в исковата молба, че на на 02.07.2022г. около 10:30ч., на път II-19, км. 32, при разклона за гр. Банско е настъпило ПТП, в което ищецът е участвал и при което е пострадал.

Твърди се, че ищецът е управлявал мотоциклет Хонда, с рег.№ ********, когато внезапно л.а.

„Хонда“ с рег.№ ********, управляван от И. С. В. е предприела внезапна маневра завиване на ляво към гр.Разлог, при суха асфалтова настилка, като е отнела предимството на водача на мотоциклета, без да го пропусне да премине и така тя е станала причина за настъпилото ПТП.

Твърди се от ищеца, че в резултат на ПТП е получил изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в множество счупвания.Твърди се, че ищецът е претърпял на 04.07.2022г. оперативно лечение на травматичните увреждания.Ищецът твърди, че независимо от проведеното оперативно лечение все още не е излекуван напълно, лечението му продължава.

Сочи се от ищеца, че собственикът на лек автомобил „Хонда“ с рег.№ ******** е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, със застрахователна полица № BG/22/121002635549, валидна към датата на събитието, въз основа на която ответникът е следвало да изплати обезщетение за изцяло деликтната отговорност на виновния-застрахован водач.

Искането към съда е било да се постанови решение, с което да се осъди ответникът ЗК“Лев Инс“АД да заплати на ищеца Р. К. М. сума в размер на 80 000лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2022г., до окончателното изплащане на дължимото.

Ответникът ЗК“Лев Инс“АД в срока за отговор на исковата молба, без да се оспорва наличието на застрахователно правоотошение, е възразил срещу иска с твърдения, че водачът на процесния автомобил „Хонда“ не е предприел всички възможни мерки, за предотвратяване на ПТП. Събитието се дължало изцяло на обстоятелства, стоящи извън контрола и възможностите на водача на МПС, застраховано при ответника. Не можело да се приеме, че е налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, защото съществени елементи за осъществяването му са вината и противоправното поведение на деликвента, каквито в настоящия случай не са били налице.

Наведени са с отговора на исковата молба твърдения за това че: настъпилите за пострадалото лице увреждания не са последица на виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил.; че настъпилите вреди за пострадалото лице са последица от виновно поведение на водача на мотоциклет марка „Хонда“, като се възразява че претендираните увреждания на ищеца не са настъпили при процесното ПТП. В този смисъл наведено е с отговора на исковата молба, оспорване на твърдението на ищеца за 4 наличие на причинноследствена връзка между търпените от ищеца болки и страдания и настъпилото ПТП на 02.07.2022г. Развити са съображения, че няма доказателства за уврежданията на пострадалия и претендираните в тази връзка от ищците болки и страдания, в обема описан в исковата молба, да са в причинна връзка с твърдяното ПТП, като в тази връзка и на това основание се оспорва пряката причинно- следствена връзка между вредите на пострадалия, респективно твърдените болки и страдания търпени от ищците и настъпилото ПТП.

Оспорва се също така от ответната страна твърдението на ищеца, че в резултат на ПТП, за пострадалия са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, като се оспорват и твърденията за техния интензитет и тяхната продължителност.

При условията на евентуалност възразява се от ответната страна че с поведението си, пострадалият в значителна степен е допринесъл за настъпилия по отношение на него вредоносен резултат. Във връзка със своевременно наведеното възражение за съпричиняване, твърди се с писмения отговор от ответника: наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се твърди, че ищецът е управлявал мотоциклета „Хонда“, който не е бил технически изправен и не е преминал задължителен годишен технически преглед, която техническа неизправност е довела до настъпване на ПТП; поддържа се съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се твърди, че същият не е бил правоспособен водач към момента на настъпване на процесното събитие и поради липсата на ценз, респективно способности да контролира превозното средство е станал причина за настъпване на ПТП; Поддържа се наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се твърди от ответната страна, че същият е управлявал мотоциклета при употреба на алкохол, което е способствало за увеличаване на риска от настъпване на ПТП, тъй като употребеното количество алкохол затруднявало възможността да направи адекватна преценка на конкретната пътна обстановка и за начина по който да бъде предотвратено настъпването на ПТП.