Решение № 164 от 10.02.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер V-20 Година 2020, 10.02 град Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав На двадесет и седми януари, две хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра

КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА мл.с.Ваня

ВАНЕВА

Секретар Таня Михова като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова въззивно гражданско дело номер 29 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№53009/21.11.2019г., подадена от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес: гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез пълномощника-юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес на призоваване:гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“№4, срещу Решение №2802/01.11.2019г., постановено по гр.д.№4314/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, да заплати на ищеца И.П.Я. сумата от 1600.47 лева, представляваща нетния размер на дължимото и незаплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, общо 240.53лева, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него като ,,старши полицай“ в група ,,Летищна сигурност“ в ГПУ- ,,Летище Бургас“ при РД,,Гранична полиция“- Аерогари София към ГД,,Гранична полиция“-МВР, за периода 31.05.2016г. -31.05.2019г.,1682 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.05.2019г. до окончателното изплащане; сумата 183.17 лева- обезщетение за забава за времето от 30.07.2016г. до 31.05.2019г. Със същото решение, страните са осъдени да заплатят разноски, като Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас държавна такса в размер на 114 лева.

С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна.

Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.

Твърди се във въззивната жалба, че за процесния период, въззиваемият изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумарно.

Посочва се, че в резултат на посоченото изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, се формирал резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, бил заплащан на основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР като извънреден труд.

Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи.

Навеждат се доводи, че към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., по отношение полагането на нощен труд, се прилагали правилата на действалата към периода Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г., отменена с § 4 от ЗР на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г., уреждаща по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР. Твърди се, че за останалата част от процесния период, се прилагали Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 и Наредба№8121з-908 от 02.08.2018г.

Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд приел, че липсата на регламентация във въпросните наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че последната намирала приложение само за работници и служители по трудово правоотношение, при кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на смени, продължителност на нощното работно време, по- малка от продължителността на дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.

Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд /чл.187,ал.1 и 3 от ЗМВР/, а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв.

Развива подробни съображения, че нощният труд, между 22.00ч.и 06.00ч., не представлявал извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева, а не за генериране и заплащане на извънреден труд.

В подкрепа на изложеното, цитира съдебна практика на районните и окръжни съдилища.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемия, чрез адв.Иван Иванов- АК-Хасково, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.

Изложени са съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.

Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано и се претендира потвърждаването му. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Страните не се явяват в с.з., редовно и своевременно.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.

Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба, подадена от

И.Я., чрез пълномощника адв. Иванов, срещу ГД „Гранична полиция“, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1837,13лв., от които: 1650,00 лв. - дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 257 часа, за периода от 31.05.2016г. до 31.05.2019г., получен като резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143; сумата от 187,13 лв., представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд на длъжността „младши инспектор/старши полицай в Група „Летищна сигурност“ при Гранично полицейско управление – „Летище Бургас“ към Регионална Дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари София, като се посочва, че същият е със статут на държавен служител.

Посочва се, че за периода от 31.05.2016г. до 31.05.2019г. ищецът е положил общо 1800 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 2057 часа дневен труд. Сочи, че това преизчисляване води до 257 часа труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Посочен и е размерът на задължението – 1650 лв.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. Сочи се, че превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден. Претендира се отхвърляне на исковете. Ангажирани са доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

За установяване на твърдените от страните обстоятелства по делото са представени доказателства.

В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 09.10.2019г., ищецът е изменил претенцията си на 1600,47 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 183,17 лв.

Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото, че през процесния период са били в служебно правоотношение. Друго безспорно обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.

Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че за периода от 31.05.2016г. до 31.05.2019г., ищецът е положил 1682 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд става на 1922,53 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен труд е 240,53 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение възлиза на 1600,47 лв. Според заключението, на ищеца е заплатен нощен труд за 1682 часа, колкото е отчетен по протоколи, по 0,25 лв. на час, общо 420,50 лв. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е отчетена и не е заплатена от работодателя като извънреден труд. Лихвата за забава върху сумата от 1559,88 лв., изчислена за всеки месец поотделно от първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението, до датата на предявяване на иска, възлиза на 183,17 лв.

При така установената фактическа обстановка районният съд е уважил предявените искове.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. По наведените от въззивника оплаквания за неправилност намира следното:

Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.

187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал.