Решение № 1432 от 29.12.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1432 гр. Варна, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100501633 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 40374/07.05.2025г., подадена от Д.

К. К.-К., ЕГН ********** срещу решение № 1295/14.04.2025г., поправено с решение № 3331/25.09.2025г., постановено по гр.д. № 8053/2023г. по описа на РС-Варна, 19 състав, с което e отхвърлен предявения от Д. К. К.-К., ЕГН **********, с адрес *** срещу В. М. Т., ЕГН **********, с адрес *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ - втори етаж от жилищна сграда, находяща се в с. *** и съставляващ самостоятелен обект съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1857/05.07.2016г. на ИД на АГКК, с площ от 75,70 кв.м., изграден в сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор № ***, на основание обявения за окончателен с влязло в законна сила на 03.12.2014г. съдебно решение № 5288/12.11.2014г., постановено по гр.д. № 1574/2014г. по описа на ВРС предВ.телен договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен на 08.11.2002г. между Д. К. К. и В.Т.Д. и осъждане ответника да й предаде владението върху имота, на осн. чл. 108 от ЗС.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно, необосновано, постановено при неправилно тълкуване на представените писмени и гласни доказателства. Въззивникът счита, че по делото са представени множество доказателства за наличието на втори 1 жилищен етаж, обособен като самостоятелен обект с отделен вход и собствени санитарни помещения, като излага подробен коментар на доказателствения материал. Поддържа, че производството е за предаване на владението на втори жилищен етаж от процесната сграда, а не за изследване законността на изграждането му. Излага, че са налице несъответствия между описателната част на експертизата и приложените към нея скици. Счита, че с решението си съдът е игнорирал три съдебно-техническа експертизи и съдебното решение по гр. д. № 1574/2014г. по описа на ВРС. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Представя писмени доказателства, а именно разрешение за строеж от 1985г., поправка от Община *** за В.Д., удостоверение за данъчна оценка, извлечение от банкова сметка на Д. К., информация за имот с идентификатор ***

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваемата страна В. М. Т., ЕГН **********, представлявана министъра на регионалното развитие и благоустройството, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита изводите на въззивника за порочни, изведени в противоречие с материалните закони и процесуалния закон, вътрешно противоречиви, нелогични и необосновани.

Поддържа, че вторият етаж от процесната сграда не представлява самостоятелен обект, както и че ищецът не е доказал твърдяното право на собственост, като излага подробни съображения. Подчертава, че СТЕ по други дела са недопустими. Счита решението за валидно, допустимо и правилно и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Д. К.

К.-К., ЕГН ********** срещу В. М. Т., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ - втори етаж от жилищна сграда, находяща се в с. *** и съставляващ самостоятелен обект съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-57/05.07.2016г. на ИД на АГКК, с площ от 75,70 кв.м., изграден в сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор № ***, на основание обявения за окончателен с влязло в законна сила на 03.12.2014г. съдебно решение № 5288/12.11.2014г., постановено по гр.д. № 1574/2014г. по описа на ВРС предВ.телен договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен на 08.11.2002г. между Д. К. К. и В.Т.Д. и за осъждане на ответника да предаде владението върху процесния имот.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е собственик на втори жилищен етаж от сграда, построена в дворно място с площ от 920кв.м, находящо се в с. *** и представляващо УПИ I- общ. в кв. 7 по регулационния план на селото. Излага, че с решение № 5288/12.11.2014г. по гр. дело № 1574/2014г. по описа на ВРС, е обявен за окончателен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 08.11.2002г., сключен между ищцата и В.Т.Д..

По силата на същия В.Д. се задължила да продаде на ищцата недвижим имот, 2 представляващ втори жилищен етаж от сграда, находяща се в парцел с площ от 920кв.м, съставляващ парцел № I – кв. 7 по плана на с. ***, със застроена площ на етажа от 75,70кв.м. Твърди, че собственик на дворното място и на първия етаж в сградата е ответникът, по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 25.09.2013г. на ЧСИ Р.Т., с рег № 717 в КЧСИ. Ищцата поддържа, че вторият етаж от сградата представлява самостоятелен обект на собственост. Излага, че ответникът твърдял, че е собственик на цялата сграда и не допускал ищцата до имота й.

В срока по чл. 131 ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Недопустимостта обосновава с липсата на индивидуализация на обекта на спора по действащ кадастрален план и с липсата на формулирано искане, което да обоснове ясен предмет на спора. Твърди, че на 22.07.1985г. праводателите на В.Т. К. – Т.П. и Ц.Т. придобили отстъпено право на строеж върху държавно място под № 24 на ОНС – ***, обл. Варна. На 30.04.1998г. бил издаден акт за узаконяване № 37/30.04.1998г. на Гл. архитект при Община ***, с който се узаконявала жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 75,70кв.м. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46, том 1, рег. № 1254, дело № 43 от 06.03.2001г. на нотариус Р.К., Т.П. Т. и Ц. К. Т.а, ЕГН ********** продали на В.Т. К. жилищна сграда на един етаж, находяща се в землището на с. ***, общ.

***, обл. Варна, със застроена площ от 75,70кв.м, състояща се от: коридор, спалня и дневна и гараж, построена върху общинско дворно място с площ от 920кв.м, представляващо парцел I - общ. /едно/, попадащо в кв. 7 по плана на с. ***, общ. ***, обл. Варна. Впоследствие с договор № 3308/18.02.2004г.

Областен управител на Варненска област продал на В.Т. К., собствеността върху държавно дворно място, съставляващо дворно място с площ от 920кв.м., съставляващо УПИ I, кв.7 по РП на с. ***, общ. ***, обл. Варна. По одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, застроената площ била 75.70 кв.м, а съгласно §5 т. 46 от ДР на ЗУТ обектът бил завършен. С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 106, том III, peг. № 3528, дело № 477 от 30.04.2008г. ТБ „МКБ Юробанк“ АД предоставила на В.Т. Денчева кредит, обезпечен с договорната ипотека, учредена върху дворно място с площ от 920 кв.м, представляващо парцел I - общ.1, попадащо в кв. 7 по плана на с. ***, общ. ***, обл. Варна, ведно с построената в него жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 75,70 квадратни метра, състояща се от: коридор, спалня и дневна и гараж. С постановление за възлагане на недвижим имот от 25.09.2013г. на ЧСИ с peг. № 717 и район на действие Окръжен съд - Варна, ответникът бил обявен за купувач на ипотекирания недвижим имот.

Ответникът твърди, че към датата на обявяването на сключения от ищцата предВ.телен договор за покупко – продажбата за окончателен, имотът не е бил собственост на продавача по предВ.телния договор В.Т.Д., тъй като вече е бил продаден на публична продан по изп.д.№20127170400603/2012г. на ЧСИ, с рег.

№ 717, като постановлението било вписано в Служба по вписванията - Варна на 12.11.2013г., т.е. преди образуване на гр.д. № 15741/2014г. по описа на ВРС.

Твърди, че от 2013г. върху имота има наложена възбрана, която предхождала датата на вписване на исковата молба - 15.04.2014г. по гр.д.№ 15741/2014г.

Излага, че с предВ.телния договор не се прехвърляла земя, а само незаконна част от сградата, която не била самостоятелен обект. В условията на 3 евентуалност ответникът релевира възражение за изтекла придобивна давност по отношение на процесния имот с твърдения, че е упражнявал необезпокоявано владение върху него, продължило повече от 5 години, считано от 12.11.2023г. до датата на подаване на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от акт за узаконяване № 37/30.04.1998г., издаден от Община ***, по молба на лицето Т.П. Т., което е имало одобрен проект № 124 от 12.08.1985г. и разрешение за строеж № 190 от 19.08.1985г. за построяване на жилищна сграда на два етажа, е узаконена жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 75,70 кв.м., застр. обем 204,4 куб.м., монолитна сграда, с тухлени зидове и ж.б. плоча о покрив скатен.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46, том 1, рег. № 1254, дело № 43 от 06.03.2001г. на нотариус Р.К., с рег. № 212 в НК, Т.П. Т. и съпругата му Ц. К. Т.а са продали на В.Т. К. собствения си недвижим имот, представляващ жилищна сграда на един етаж, находяща се в с. ***, със застроена площ от 75,20 кв.м., построена върху общинско дворно място с площ от 920 кв.м.

Видно от договор № 3308/17.02.2004г., сключен между Държавата, представлявана от Областен управител – Я.Д. в качеството й на продавач и В.Т. К. – като купувач, последната е придобила правото на собственост върху държавна земя, описана в акт за ДС № 448/1985 г., представляваща дворно място с площ 920 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот I-общ, квартал 7 по регулационния план на село ***, община ***, при граници на имота: улица, урегулиран поземлен имот II-общ, урегулиран поземлен имот X24, улица.

С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 106, том III, peг.

№ 3528, дело № 477 от 30.04.2008г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 в НК В.Т.Д. е учредила в полза на „МКБ Юнионбанк“ АД договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 920 кв.м., находящо се в с. ***, съставляващо УПИ № I-общ. В кв.7 по регулационния плана на с. ***, ведно с построената в мястото на етап „груб строеж“ жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 75.70 кв.м.

С постановление за възлагане на недвижими имот, издадено по изпълнително дело № 603/2012г. по описа на ЧСИ Р.Т., рег. № 717 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Варна, в полза на В. М. Т. е възложен следния недвижим имот, представляващ: дворно място с площ от 920 кв. м., находящо се в село ***, община ***, област Варна, представляващо УПИ Iобщ. в кв. 7 по регулационния план на село ***, при граници на мястото: от две страни – улица, парцел II-общ. и парцел X-24, заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 75,70 кв.м., състояща се от коридор, спалня, кухня, дневна и гараж, при граници на сградата: от всички страни – дворното място.

С решение № 5288/12.11.2014 г., постановено по гр.д. № 1574/2014 г. по описа на Районен съд – Варна е обявен за окончателен, на основание чл. 19, ал.

3 ЗЗД, предВ.телен договор от 08.11.2002г., по силата на който В.Т.Д. се 4 задължава да продаде на Д. К. К. – К., недвижим имот, както следва: втори етаж на сграда, построена в дворно място с площ 920 кв.м., в парцел № 1общ., кв. 7 по плана на село ***, със РЗП на етажа 75,70 кв.м., състоящ се от самостоятелен вход, коридор, санитарен възел, кухня и дневна, две спални и килер, срещу продажна цена за имота 3800 лева, с краен срок за сключване на окончателния договор 08.11.2003г.