Определение № 1709 от 07.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1709 гр. София, 07.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002103804 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №7381/05.08.2024г. на Т. А. М. и М. М. Г., чрез адв.

Ст.Б. срещу въззивно решение №241/01.07.2024г. по гр. д. №243/2024г. на Окръжен съд Пазарджик. Според касаторите въззивното решение е незаконосъобразно и необосновано, очевидно неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се посочва основанието по чл. 280 ал. 2 от ГПК, и по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане до касационно обжалване по следните въпроси:

1.

Длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства, извършвайки съпоставка на доказателствения материал събран и в първата инстанция с фактите по спорното материално право, като се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните в рамките на предмета на делото и да изложи правните си доводи?

Касаторите считат, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие с решение №57 от 2.3.2011г. по гр.д. № 1416/2010г. и решение №37 от 29.03.2012г. по гр. д. № 241/2011г. на ВКС, в които се посочва, че въззивният съд е инстанция, която решава спора по същество, поради което е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Правните му изводи трябва да са убедителни и разбираеми не само за другите инстанции, за адвокатите на страните и за лицата с юридическо образование, но най-вече за страните и за широката общественост, която не притежава специални познания в областта на правото.

2. Има ли сила на присъдено нещо по отношение на Държавата, представлявана в процеса от МЗХ, решението на Пещерския районен съд от дата 03.05.1996г. по гр.дело №169/1996г.?

1

Длъжен ли е съдът да се съобрази с тълкуванията на ВКС по повод уеднаквяване на противоречивата съдебна практика?

Според касаторите въззивният съд не се е съобразил с ТР №5/14.01.2013г. по т.д. №5/2011г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че Държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Предвид което решението по гр.дело №169/1996г. на Пещерския районен съд, влязло в законна сила на дата 03.05.1996г. с което е признато правото на възстановяване на правото на собственост на праводателите на ищците, е задължително за Държавата, поради което в настоящото производство Държавата не разполага с правата за които претендира в процеса.

Касаторите твърдят и наличието на основанието по чл. 280 ал. 2 от ГПК, а именно очевидна неправилност на решението, която се изразява в допуснатото от въззивния съд нарушение на чл.12 от ГПК, с постановяване на решение без мотиви по решаващите изводи.

Ответникът по касация – Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, е подал писмен отговор с твърдение, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, І г. о. констатира следното:

Производството е образувано по отрицателен установителен иск, предявен от Т. М. и М. Г. против Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, при наведени твърдения, че ищците са съсобственици при равни идеални части на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР, одобрени със заповед № РД-18-42 от 06.07.2010г., находящ се на адрес: [населено място], язовир „Б.“-зона „А“ с площ от 1036кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана. Съсобствеността била придобита чрез договор за доброволна делба на недвижими имоти, вх.рег.№1735, акт 197, том 1, от 27.11.2009г., който бил извършен съобразно правата на съделителите, определени в нотариален акт за установяване право на собственост върху недвижим имот, вх.рег. №1697 от 03.11.2006г., акт №167, който бил издаден въз основа на решение №2129 от 29.05.1996г. на ПК-Б. за възстановяване правото на собственост на наследниците на А. Т. Б. на съществуващи в стари реални граници имот, представляващ ливада от 3дка, седма категория в местността „Топавичко дере“, в землището на [населено място]. Процесното решение на ПК било издадено въз основа на влязло в законна сила на 03.05. 1996г. съдебно решение по гр.д.№169/1996г. на РСПещера, допълнено с решение № №2317А от 13.06.2006г. на ОСЗГ[населено място], влязло в сила на 05.07.2006г. Ищците твърдят, че вписването на държавата като собственик, без документ за собственост им създавало пречки и правна несигурност, поради което молят да се постанови съдебно решение с което да се приеме за установено, че Република България не е собственик на ПИ с ИДН [№].

Чрез постъпилия писмен отговор, Държавата, представлявана от министъра на земеделието 2 и храните оспорва исковата претенция, като твърди, че е собственик на процесния имот, тъй като е част от горския фонд, и не е земеделска земя, а гора, по отношение на която реституция по ЗСПЗЗ е неприложима.

С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният от Т. М. и М. Г. срещу Държавата иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът -Държавата не е собственик на поземлен имот, представляващ имот с идентификатор [№], с площ от 1 036 кв.м., находящ се в [населено място], п.к.4580, ЯЗОВИР „Б.“ - ЗОНА „А“, е отхвърлен.

Въззивният съд е приел, че след постановено съдебно решение по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ, с последващо свое решение №2129 от 29.05.1996г. по заявление вх.№2129 от 04.08.1992г., ПК -Б. е възстановила правото на собственост на наследниците на А. Т. Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на същия земеделски имот-ливада от 3дка, седма категория, в землището на [населено място], в местността “Топавичко дере“, при съседи -от всички страни гора.

С последващо решение №2317А от 13.06.2006г. на ОСЗГ- [населено място], по заявление вх.

№2317 от 07.12.2005г. от С. А. Б. /син на общия наследодател А. Т. Б./, на основание чл.18ж ал.1, чл.18з ал.1, и протоколи по чл.18г от ППЗСПЗЗ, се признава право на собственост на наследниците на А. Т. Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада от 4.702дка седма категория, находяща се в курорт “Язовир Б.“ в местност “Топавичко дере“, при граници- от всички страни гора, като се посочва, че той е нанесен в кадастралния план на курорт „Язовир Б.“ с три планоснимачни номера-пл.№251, 252 и 253.

Въззивният съд е приел за установено, че на 03.11.2006г. е съставен нотариален акт за установяване право на собственост №54 том VII, рег.№8705, дело №1106 от 03.11.2006г., с който се признават за собственици: Т. А. Б.- на 2/8 ид.части; С. А. Б.- на 2/8 ид.ч.; Доста А.

Зарева-на 2/8 ид.ч.; Т. А. М.-на 1/8 ид.ч., М. М. Г.- на 1/8 ид.ч. от следните недвижими имоти: 1. ПИ с пл.№251 в кв.28 по плана на курорт “Язовир Б.“, [община], с площ от 958 кв.м., попадащ в УПИ Iиндивидуално вилно строителство и озеленяване в кв.28 при граници и съседи -ПИ с номер [№]; ПИ с номер [№] и път; 2. Поземлен имот с пл.№252, в същия курорт, образуващ УПИ [№] в кв.29 с площ от 1155кв.м., при граници-УПИ X.-ИВЗ;УПИ XI1914-ИВЗ, ПИ с номер 1898 и път, и 3. ПИ с номер [№] в същия курорт, в кв.28, с площ от 2922кв.м., попадащ в УПИ I-индивидуално вилно строителство и озеленяване в кв.28 по плана на курорт „Язовир Б.“, общ. Б., при съседи на имота ПИ с номер [№], ПИ с номер [№] и от три страни път. С договор за доброволна делба от 26.11.2009г. с нотариално заверени подписи, ищците получават следните имоти: Т. А. М. получава 1/2 ид.ч. от УПИ X.-251,253 за ИВС, в кв.28 с площ от 1035.50 кв.м., по плана на курорт “Язовир Б.“, [община], при съседи на имота УПИ [№],[№]-за ИВС; УПИ [№],[№]-за ИВС и УПИ I-ИВСО и път, а М. Г. получава другата 1/2 идеална част от същия УПИ, тоест двамата стават съсобственици на имота при равни права.

Съобразявайки вида на предявения иск - отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд е посочил, че в това производство ответникът следва да докаже отричаното от ищеца право, поради което е обсъдил доказателствата, на които държавата като ответник 3 се позовава, за да обоснове своите права върху имота, съответно - да отрече правата на ищците.

Посочил е, че с влязло в сила решение №427 от 31.07.2013г., постановено по гр.дело №38/2011г. на Пещерския районен съд на осн. чл.97 ал.1 от ГПК /отм./ е признато за установено по отношение на [община], че Държавата чрез министерството на земеделието и храните е собственик на няколко недвижими имота, между които и имот в отдел 183, част от подотдел Г, идентичен с имоти в масив [№], както следва: [№];[№] пълен номер [№]процесния имот/; [№], отразени в зелено на скицата на вещото лице.

Въззивният съд е посочил, че само решението на съда по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, респективно съдебното решение по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ за реституция на имот във възстановими /съществуващи/ стари реални граници, без конкретизиране в решението на границите на имота и другите негови особености съгласно чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗ, не е достатъчно да легитимира ищците като собственици на възстановени земеделски земи. Изложил е, че самостоятелно, такова решение няма никакъв правен ефект, включително и за преценката дали са налице всички изискуеми от закона предпоставки за осъществяване на земеделска реституция, поради което е приел, че в неговите правомощия е да упражни косвен съдебен контрол върху административния акт, на който ищците основат правата на праводателя си.

Посочено е, че от писмените доказателства и експертизата се налага извода, че сред имотите, за които с решение №427 от 31.07.2013г. по гр.д.№38/2011г на РС-Пещера, е прието, че са собственост на Държавата, попада и процесния имот, който след доброволната делба е получил идентификационен номер [№]. Изложено е, че неточностите при отразяване на подотдела, в който се намира, не променят генералния извод на експерта, че процесният имот с идентификатор [№] с площ от 1036кв.м. е идентичен с имот в отдел 183, част от подотдел 1 и безусловно попада в територията на имот №000100 „Бяло петно по КВС на [населено място] при съвместяване на картите от ЛУП преди и след колективизацията на земеделските земи/1951г., 1990г., 2000г., 2010г. и 2020г./, като навсякъде е записан като държавна горска територия -държавен горски фонд, намиращ се във вододайна зона, курортна гора, Натура 2000, защитена зона Хабитати, като целият подотдел в който попада е записан като дворно място. Направен е извод, че имотът винаги е бил записан като част от държавен горски фонд преди реституцията му от 2007г., такъв статут има и му е бил признат и със съдебното решение №427 от 31.07.2013г. по гр.д. №38/ 2011г. на РС-Пещера, като и не се установява да е извършвана промяна в предназначението му. Въззивният съд е изложил, че това решение не обвързва ищците, тъй като те не са участвали в съдебното производство, но е посочил, че то представлява писмено доказателство, чиято доказателствена сила не може да бъде пренебрегната. Според реституционното решение №2317 А от 13.06. 2006г. имотът е възстановен в стари реални граници- като ливада в м.Топавичко дере“ с пл.№251 в кв.28 УПИ [№], индивидуално вилно строителство и озеленяване. При изготвянето на КВС е оставено така нареченото “бяло петно“, което според съда означава, че при извършване на дейностите по реституция на земеделските земи и гори са допуснати сериозни пропуски, включително, като се има предвид, че процесният имот с влязло в сила съдебното решение е признат за държавна собственост.

4

Въззивният съд е посочил, че според доказателства по делото, процесният поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] от 2010г., с адрес [населено място], ЯЗОВИР Б. - ЗОНА А“, с площ от 1036 кв.м., с трайно предназначение на територията Урбанизирана, начин на застрояване ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор няма, номер по предходен план 251, кв.28, парцел X., никога не е бил земеделска земя и в нито един документ не е записан като земеделска земя.