Решение № 12343 от 24.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12343 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110110812 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 64059/27.02.2024г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответника И. С. Л. положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 206.76 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се в ******** аб. № 142556, ведно със законна лихва от 24.08.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 31.14 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 11.08.2023 г., сумата от 50.48 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.08.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11.25 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 11.08.2023 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 30.08.2023 г. по ч.гр.д. № 47348/2023 г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се в ******** аб. № 142556, като за периода 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителя, остойностена в размер на 206.76 лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 31.14 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 11.08.2023 г., като се дължала и сумата от 50.48 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 11.25 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 11.08.2023 г. Твърди се, че ответникът И. С. Л. е собственик на процесния имот и през процесния период и в това му качество се явява клиент на топлинна енергия, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата 1 цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.

Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Въз основа заявление на ищеца от 24.08.2023 г., на 30.08.2023 г. по ч.гр.д. № 47348/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от ответника.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от името на ответника И. С. Л., чрез назначения му особен представител, с който се оспорва, че предявените искове са недопустими и неоснователни. Ответникът оспорва през исковия период да е съществувало облигационно правоотношение между него и ищеца, а с това и да е бил потребител на топлинна енергия. Поддържа, че представеният договор за продажба на държавен недвижим имот е сключен с лицето С.В.Л. което няма родствена връзка с наследодателя на ответника С.В. Л.. При евентуалност спрямо този довод излага съображение, че доколкото след смъртта си С.В. Л. е оставил двама свои наследници, ответникът И. С. Л. следва да отговаря за 1/2 част от претендираните от ищеца вземания.

Оспорва исковете и поради недоказаност приложимите според ищеца общи условия да са влезли в сила след публикуването им в поне по един централен и местен ежедневник.

Възразява, че процесният имот е топлоснабден, както и че топлоснабдяването е извършвано в съответствие с приложимата нормативна уредба. Поддържа, че сключеният между етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище, и дружеството за дялово разпределение договор не обвързва валидно ответника, доколкото като не е изпълнено условието за влизането му в сила по т. VI, 8 и същият не е породил действие.

Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства, като намира за недоказани и обстоятелствата реално да е потребено количество топлинна енергия в имота, както и разпределението на топлинна енергия да е извършвано съобразно отопляемите обеми на отделните имоти в сградата, като оспорва в тази връзка и достоверността на извършените изчисления и отразявания от ищеца в представените писмени доказателства. Оспорва и изправността на измервателните уреди и тяхната експлоатационна годност. Поради неоснователност на главните искове, намира, че не дължи и претендираните акцесорни вземания за лихва. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

По делото е конституирано трето лице-помагач на страната на ищеца – „МХ Елвеко“ ООД.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 47348/2023г. по описа на СРС, 27 състав, съгласно което по заявление с вх.№ 237569/24.08.2023г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът И. С. Л. да заплати на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 206,76 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******** аб.№142556, ведно със законна лихва за период от 24.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 31,14 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 11.08.2023 г., сумата от 50,48 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 11,25 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 2

11.08.2023 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Длъжникът и ответник по делото - И. С. Л. е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на 07.02.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу И. С. Л., като е представил такива на дата 27.02.2024г.

По делото е приет препис от договор за продажба на държавен недвижим имот, от чието съдържание може да се установи, че на 04.12.1991г. С.В. Л. е придобил правото на собственост върху апартамент № 5, находящ се в ********. Конкретният апартамент, който е придобит с посочения договор за продажба, както и неговият адрес, се установяват от приетия по делото препис от молба от ДСК – Жилищно кредитиране от 1992г. видно от която е направено искане на основание чл.24 от ЗДСК /отм./ за вписване на законна ипотека върху апартамент № 5, находящ се ******** ет. 2 за обезпечаване на отпуснат заем за жилищно строителство в полза на С.В. Л., ЕГН **********, по сключения на 04.12.1991г. договор за продажба.

Представено е удостоверение за наследници от 04.06.2019г., от което се установява, че С.В. Л., ЕГН **********, е починал на дата 22.06.2013г. и оставил като наследници по закон своите двама синове – В. С. Л. и И. С. Л. (ответник по делото).

Установява се от писмо от 03.10.2019г., че пред „Топлофикация София“ ЕАД е било подадено на 19.09.2019г. от В. С. Л. заявление за закриване на партида, поради което ищецът е вписал като титуляр на партидата с абонатен № 142556 ответника И. С. Л..

Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 29.08.2002г. и договор от 30.09.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в ******** е избрало и възложило на „МХ Елвеко” ООД да извършва дяловото разпределение на енергията. Към протокола от общото събрание фигурира и списък на присъстващите етажни собственици, сред които е и С.В. Л., който е положил своя подпис като собственик на апартамент № 5 и титуляр на партида с абонатен № 142556.

Ищецът е представил съобщение към фактура № **********/31.07.2021г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г. възлиза на сумата от 90,32 лева, както и съобщение към фактура № 1019501700/31.07.2022г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. възлиза на сумата от 117,59 лева.

Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки за процесния период, от които е видно, че е начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Приети са и два броя справки за отчет на показанията на измервателните уреди, от които е видно, че до процесния имот е осигурен достъп за отчитане на уредите, като е положен и подпис от клиента.

Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „МХ Елвеко“ ООД, което дружество е издавало изравнителни сметки. За имота е начислявана единствено енергия, отдадена от сградна инсталация пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. Не е начислявана топлинна енергия за подгряване на вода, за отопление на общи части или за отопления на самия имот.

Посочено е в експертизата, че вещото лице е извършило собствени изчисления, които съвпадат с начислената енергия от ФДР. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е 3 поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 207,90 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга. По възражението за погасяване по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.